10. Осигурителен стаж. Осигурителна книжка

Осигурителен стаж – правната уредба на осигурителния стаж се съдържа в чл. 9-9а КСО, ЗУТОССР, Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (чл. 37-45).

Понятието за осигурителен стаж се извлича от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата (да го копирам). От тази разпоредба може да направим извод, че осигурителният стаж е юридически факт, с настъпването на който възникват осигурителни права или се определя техния размер. Този период може да бъде разделен на две категории – същински осигурителен стаж и приравнени на осигурителния стаж периоди. Същинският е този, който отговаря на чл. 37, ал. 1 от Наредбата, а приравнените са периоди, за които не са налице някои от тези белези.

Същинският стаж се характеризира с два правни белега – единият е наличие на осигурително правоотношение; сп. чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а бла-бла до прекратяването на тази дейност. Другият е внасянето на осигурителни вноски – те трябва да са реално внесени от задълженото лице. Ако не са реално внесени, то осигурителните вноски трябва да са дължими – ако не е изпълнено задължението от осигурителя да внася вноските (напр. СУ не внася вноските на преподавател); когато внасянето на осигурителните вноски не е периодично, а след определен период от време – напр. за осигурителен стаж се зачита времето за отслужване на военна служба, но вноските се дължат след кандидатстването за отпускане на пенсия.

На осигурителния стаж са приравняват дадени периоди, защото не са налице някои от изискванията за осигурителен стаж. В едни хипотези сме изправени пред наличие на осигурително правоотношение, но без задължение за внасяне на осигурителни вноски – напр. на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО за осигурителен стаж се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете. В друга група случаи изобщо няма осигурително правоотношение – напр. сп. чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа.

Хипотеза на закупен осигурителен стаж – чл. 9а КСО; напр. сп. ал. 1, т. 1 за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето за обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование.

Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години. Това е предвидено в чл. 9, ал. 1 КСО. Две са изискванията, за да бъде зачетене единица осигурителен стаж за лицата, които полагат зависим труд – да са работили при пълно работно време и осигурителният доход да не бъде по-малък от минималния осигурителен доход, който се определя от осигурителните прагове.

Що се отнася до осигурените, които осъществяват дейност за своя сметка – там стажът се определя само в месеци и години. За да се зачете един месец стаж, трябва само да са внесени дължимите осигурителни вноски.

Как се установява осигурителният стаж – източникът на информация за него е Регистърът за осигурените лица, воден от НОИ. От друга стана, стажът се установява и с определени в чл. 40-42 от Наредбата документи – такъв документ е трудовата книжка по чл. 347 КТ, служебната книжа по чл. 110 ЗДСл., осигурителната книжка или друг документ, издаден от осигурителя по образец.

Ако липсва някой от горепосочените документи, тогава ЗУТОССР предвижда удостоверяването на стажа по съдебен ред. По този ред може да се установява само осигурителен стаж при полагане на зависим труд (не може за свободни професии). Производството е исково и се развива пред районния съд по постоянния адрес на ищеца. Ответник е ТП на НОИ. В това производство се прилага началото на писменото доказателство, уредено в чл. 4-6. Трябва да бъдат представени документи, които да удостоверяват достатъчно основание да се предполага съществуването на трудово правоотношение (напр. трудов договор, заповед за командировка). Може и със свидетелски показания.

Осигурителният стаж има важно правно значение в три насоки – в едни случаи той е основание за възникване на осигурителни права (напр. правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване възниква след 6 месеца осигурителен стаж); на второ място, стажът служи като критерий за определяне на размера на осигурителните престации; третата насока е като критерий за определяне на продължителността на осигурителните плащания.