11. Осигурители. Осигурителни каси

Осигурители – чл. 5-7 КСО, чл. 40 и пар. 1, т. 15 ЗЗО.

Осигурителят може да е физическо или юридическо лице, или неперсонифицирано образувание. Определящият белег е задължението за участие в набирането на средствата за общественото осигуряване.

Категорията осигурители могат да бъдат разделени на две основни групи:

А) осигурители за другиго:

– осигурители, които ползват чужд труд (работодател, кооперация); качеството възниква от придобиването на първичното качество – при работодателят с приемането на работа на първия работник или служител;

– особена нужда от закрила за определни категории лица при определени в закона условия – хипотези по чл. 9, ал. 3, т. 6 и 7 КСО; това са и хипотезите по чл. 40, ал. 1, т. 4 и ал. 2 КСО

– при общочовешки хуманни съображения

– при доброволното осигуряване – осигурители по задължително осигуряване или всяко физическо или юридическо лице;

Б) осигурители за себе си (самоосигуряващи се):

– лица, осъществяващи трудова дейност за своя сметка;

– морски лица

– изрично посочени лица, които не подлежат на задължително осигуряване (чл. 4, ал. 5)

Осигурителна каса – чл. 8 КСО и Наредба за осигурителните каси. Осигурителните каси провеждат осигуряване на своите членове. Законът определя предмета на тяхната дейност – чл. 8, ал. 2 КСО и чл. 3 и 8 от Наредбата. Осигурителните каси не са осигурители, а сдружения на самоосигуряващите лица. Касата служи като посредник между осигурените лица и осигурителния орган. Редът за създаване на такива каси е определен в чл. 4-7 от Наредбата. Такава каса се учредява с учредителен договор между лица, които могат да образуват такива каси. Договорът подлежи на регистрация в НАП.

От другите лекции: ОО-не предоставя закрила на материалната сигурност на определени в закона лица при настъпване на определени неблагорпиятни събития. Тази закрила се осъществява за сметка на обществени фондове за потребление, които се натрупват за сметка на други субекти и чрез трансфери от републиканския бюджет.

Задължение да участват в натрупването на средства субекти:

Осигурители

Основната правна уредба на осигурителите се съдържа в чл. 5 КСО и чл. 40 и параграф 1, т. 15 ДР ЗЗО. Извод за правните белези на осигурителя може да направим от разпоредбите на чл.5/ал1 и ал.2 КСО и на пар. 1, т. 15 от ДР на ЗЗО. Съгласно чл.5/ал.1 КСО осигурител е всяко ФЛ, ЮЛ или неперсонифицирано дружество, както и други организации. Самоосигуряващ се е ФЛ, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Съгласно пар. 1, т. 15 ДР ЗЗО осигуряващ е ФЛ или ЮЛ, което плаща изцяло или частично здравноосигурителна вноска или премия за трето лице. Това са твърде нескопосани определения. На първо място, осигурителят е ФЛ, ЮЛ или неперсонифицирано образувание. За разлика от осигурения, който е винаги и само ФЛ-це. Във ФЛ-це (напр. когато е работодател, той е осигурител на своите работници и служители; когато едно лице е адвокат, той е осигурител на самото себе си – лицето не е самоосигуряващо се – осигурява го осигурителния орган), но във ФЛ се покриват качествата осигурител и осигурено лице. Второ, той може да е ЮЛ – работодател, възложител и т.н. Трето, осигурител може да е и неперсонифицирано образувание – има редица неточности в чл.5/ал.1 – неперсонифицирано дружество, както и други организации. Неперсонифицираното дружество е само гражданското дружество, по смисъла на ЗЗД,  други организации – всякакви ? . Трябва да се обърнем към пар. 1, т. 1 ДР КТ – употребява по-точния израз неперсонифицирани образувания – може да не е организация с членски състав – домакинството не е персонифицирано, нито неперсонифицирано, но може да бъде работодател и в това си качество да внася осигурителни вноски. Така, в чл. 40 ЗЗО, са посочени осигурителите – работодателят, ЕТ, ФЛ образувало ЕООД и прочие. Вторият характерен белег на осигурителя е задължението за участие в набирането на средствата по общественото осигуряване. Макар че чл. 5, ал. 1 КСО предвижда, че това е лице , което по закон има задължение да внася осигурителни вноски, общото понятие трябва да включи и лицата, задължени са внасят вноски и по доброволното ОО-не. По силата на сключения договор там едно лице се задължава да внася осигурителни вноски. Задължението в този случай произтича не от закона, а от сключения от работодателя договор, но това не му променя качеството. Пар. 1, т. 15 ДР ЗЗО – е по-точна в това отношение– лице, което плаща изцяло или частично здравноосигурителна вноска (но нарича осигурителя осигуряващ – неточност; също е невярно – осигурител е НЗОК или дружество за доброволно здравно осигуряване. НЗОК е осигурителен орган, а е осигурител само на служителите в нея).

Задължението може да бъде ex lege или  въз основа на конкретен договор. Участието в набирането на средствата в ОО-не става чрез заплащане на осигурителни вноски –това са парични средства, които осигурителят дължи по фондовете на ОО-не. ОО-не, за което се дължат осигурителни вноски може да бъде за други лица. Работодателят внася осигурителни вноски за работниците и служителите си, кооперацията – за своите членове, изборният орган – за лицата, които осъществяват дейност в този орган без  ТПО. Осигурител може да е и всяко ЮЛ – мога да сключа договор за доброволно осигуряване на баща си.

Осигурителните вноски могат да са за сметка на самото лице ,за ОО-не на това лице. Законът ги нарича самоосигуряващи се лица – както задължително осигуряване по чл.4/ал.3 КСО – занаятчии, търговци и други, така и при доброволно здравно осигуряване – редовните докторанти – за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт; съпрузите на лицата, изпратени на дипломатическа командировка.

Двете основни категории осигурители – за другиго и за себе си.

По-типичната хипотеза е на осигурители за други лица. По задължителното ОО-не осигурителят се характеризира с основано на закона задължение. Например съгласно чл.6, ал.3 КСО – осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.4/ал.1 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва (съотношението). Или съгласно чл. 6, ал. 3, б. а КСО осигурителната вноска за лицата, родени след 59 г. – се разпределя както следва. Основава се на самия закон съответното задължение. Или съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО вноската се внася от работодателя или ведомството и осигурения в съотношение…

В задължителното ОО осигурителите за другиго са най-вече ползващите чужд труд. Основанието за възлагане на това задължение е елемент от прехвърлянето на професионалния риск върху този, който ползва чужд труд, напр. работодателят. Задължението му възниква в момента на възникване на първичното правно качество. Субектът става работодател в момента, в който приеме на работа първия си работник или служител – оттогава дължи осигурителни вноски, или когато изборният орган избере някой за осъществяване на дейност, без ТПО.

Освен ползването на чужд труд, основание за осигуряване на други лица може да бъде особена нужда от закрила, тогава осигурител е държавата. Тези случаи са посочени в чл.9, ал.3, т.6 и ал.6 и ал.7 КСО и в чл.40, ал.1, т.4 и ал.2 ЗЗО. Например съгласно чл.9, ал.3, т.5 КСО за осигурителен стаж се зачита.. за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение. Или по чл.40, ал.3, т.1 ЗЗО – осигуряват се за сметка на републиканския бюджет лицата до 18-годишна възраст.

Това са лицата в особено състояние, които нямат или имат ниски доходи или държавата придава особена значимост на осъществената от тях дейност – военноинвалиди и др.(за сметка пак на реп.бюджет)

Третата хипотеза на осигурители за другиго по се свързва с общочовешки хуманни съображения – чл. 40, ал. 3, т. 6 и 7 ЗЗО – напр. здравното осигуряване на лицата, които са задържани в рамките на досъдебното производство или за изтърпяване на наказание – държавата плаща здравноосигурителните вноски на тези лица, лицата със статус на бежанец и др.

 

По доброволното ОО осигурители за други лица са преди всичко тези, които са осигурители по задължителното ОО – хипотезите по чл.230, ал.3, т.2 КСО – вж. ал.1 и ал. 3, т. 2. – работодатели, които са осигурители за своите работници и служители. Т.3 – органи, които са осигурители за държавните служители, съдиите и пр. В останалите случаи всяко ФЛ или ЮЛ може да бъде осигурител за другиго – този извод правим от чл. 230, ал. 4 и чл. 84, ал. 3 ЗЗО. Съгласно чл. 230, ал. 4 вноски във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми могат да правят физически лица, осигурени по професионална схема. Съгласно чл. 230, ал. 3, т. 4 вноски… могат да правят други осигурители ФЛ или ЮЛ в полза на трети лица, напр. съпругът може да подари като сватбен подарък   договор за допълнително пенсионно осигуряване.

Съгласно чл. 84, ал. 3, изр. 1 ЗЗО страна по договора за доброволно здравно осигуряване са работодатели, членове на семейства и др., осигуряващи за своя сметка ФЛ.

Осигурители за самите себе си. Те могат да се обособят в три групи: 1) лица, осъществяващи трудова дейност за своя сметка. Това са лицата по чл. 4, ал. 3 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Задължението за осигуряване на лицата в тези случаи, в които са осигурители за самите себе си по задължителното осигуряване, възниква в момента на започване на трудовата дейност, която е основание за осигуряване (не в момента на регистрация, не в момента на регистрацията като ЕТ, а в момента на фактическото започване на дейността) – лицето е длъжно да подаде декларация пред НАП.

Втората хипотеза лица, които осигуряват себе си по задължителното осигуряване са морските лица по чл.4а/ал.1 КСО. Малко странна на пръв поглед е тази хипотеза, защото морските лица са такива, които работят като членове на екипажи в кораби – те работят по трудово правоотношение, но осигуряването е за тяхна сметка, т.к. в повечето случаи или корабо-собственикът или капитанът не е българско лице, за да носи задължения по български закон. Международна е дейността по морското корабоплаване.

Трето – всяко лице, сключило договор за доброволно осигуряване може да бъде осигурител на самото себе си – напр. договор със здравноосигурително дружество „Нов живот“.

От осигурителите трябва да се различават осигурителните каси.

Правната уредба на Осигурителните каси – чл. 8 КСО и в Наредба за осигурителните каси. Съгласно чл.8, ал.1, изр.1 КСО осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осиг. каси, които се регистрират в териториалната дирекция на НАП. Осигурителната каса е сдружение на юридически лица и на физически лица, които се осигуряват сами, за осъществяване на общественото осигуряване. Предметът на дейност на осигурителната каса е определен в чл. 8/ал.2 КСО и в чл. 3 и чл.8 от Наредбата за осигурителните каси. Най-общо този предмет е осигуряване на членовете на касата чрез събиране и превеждане на осигурителни вноски и оформяне и представяне на необходимите документи във връзка с ОО. Осигурителната каса се учредява по силата на чл.4-чл.7 Наредбата за Осиг. Каси, с учредителен орган и подлежи на регистрация в НАП.

Чл. 8, ал. 3 КСО и чл. 3 и 8 Наредбата за осигурителните каси – осигурителната каса не е осигурител, защото тя събира и превежда осигурителните вноски, а не ги дължи. Тя не е и осигурителен орган, защото не предоставя дължимите осигурителни плащания. Тя оформя и съхранява документите, необходими за ОО. Следователно ролята ѝ е на посредник между осигурените лица и осигурителния орган, например ако адвокатите от САК образуват такава – вместо всеки адвокат да внася вноски и сам да оформя документите, касата върши това.