11. Подсъдност. Понятие и видове. Родова подсъдност  

  1. Подсъдност – Подведомствените на съдилищата (а не и на другите органи) дела се разпределят между тях по правилата на подсъдността (Пс). Посредством тези правила всеки съд не е компетентен по всички гражаднски дела, а само по тези, определени във връзка с техния предмет, района на съда и т.н.;

И Пс като ПВ може да се определи различно от 2 различни гледища:

    • От гледна точка на съответния съд Пс означава дали е компетентен да се произнесе по определената група дела).
    • От гледна точка на въпроса (делата, които съдът е утвърден да разрешава) – подчинеността на тези дела на конкретния съд.

 

  1. Видове

 

2.1. родова – чрез нея се разпределят делата между районните и окръжните съдилища като първа инстанция (чл.103 и 104 ГПК)

 

2.2. местна – тя разпределя делата между многото РС и ОС съобразно връзката на делото с района на съответния РС или ОС. Местната Пс предпоставя да бъде определена родовата;

2.3. функционална – разпределя правосъдните функции по 1 и също дело между различните съдебни инстанции – 1-ва, въззивна и касационна – само ВКС; ОС е въззивна инстанция по дела родово подсъдни на РС.АС е въззивна инстанция по дела, по които ОС е бил първа инстанция. ВКС – казационна инстанция по делата, по които въззивна са били ОС или АС.

2.4. договорна – 2.1., 2.2. и 2.3. са предвидени в закона и в този смисъл са законни. Пс. Обаче може да се предвиди и в договор (виж В.12, част 2). Тя може да се учреди и по разпореждане на съда (например чл.23,ал.3). С новия ГПК отпадна възможността ОС да изземва делото, подсъдно на РС. Запази се обаче правилото, че решението на ОС не може да бъде обезсилено, само защото искът е бил подсъден на РС, а ищецът го е предявил пред ОС и последният е постановил решение – чл.270,ал.4 ГПК.

 

  1. Тъй като всеки съд може да извършва валидно процесуални действия само на територията на своя район, поставя се въпросът какво ще стане ако например трябва да се призоват лица, живеещи в района на други съд или да се съберат доказателства в района на друг съд (чл.25 ГПК). В тия случаи съдът може да прибегне до т.нар. „съдебни поръчки” – т.е. да се изиска извършването на процесуални действия от съд, различен от този, на който делото е подсъдно. Искането от съда овластява другия (на който делото не е подсъдно да извърши съответните процесуални действия и те имат същата сила, както ако биха били извършени от съда, на който делото е подсъдно)

 

  1. Родова подсъдност

 

4.1. Общото правило е посочено в чл.103 – подведомствените на съдилищата граждански дела са подсъдни на РС

4.2. чл.104 неизчерпателно посочва кои дела са подсъдни не на РС, а на ОС:

 

  1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му – тук се включват всички дела относно гражданското съсотяние, без бракоразводните дела (чл.318-330);
  2. исковете по търговски спорове – какво е търговски спор по смисъла на ГПК ни казва чл.365;
  3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. (цената на иска съгласно чл.68 ГПК е паричната оценка на предмета на делото, т.е. на спорното право. Цената на иска представлява цената на собственически или други вещни права, които имат данъчна оценка, а ако няма такава – взема се пазарната цена на вещното право);
  4. исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
  5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
  6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд

До подсъдност на ОС може да се стигне и поради връзка между делата, когато новият иск е подсъден на ОС – напр. 332 ГПК.