12. Местна подсъдност. Договорна подсъдност  

1. Местна подсъдност – тя дава отговор на въпроса пред кое от многото РС и ОС следва да се предяви искът. Разпределението е според връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Териториалните връзки на делата са доста. Условно ги делим в две групи:

1.1. Обща – 105, 106 и 108 ГПК. Тя изхожда от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд – това е съдът по неговия постоянен адрес или седалище – чл.105

• Исковете с/у ФЛ се предявяват пред съда по техния постоянен адрес.
• Исковете с/у малолетни или напълно запретени – пред съда по постоянния адрес на техния законен представител (чл.106 ГПК);
• Исковете с/у ЮЛ – пред съда, в чийто райно се намира тяхното управление или седалище (108, ал.1);
• Искове с/у държавата – пред този съд, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, а ако е възникнало в чужбина делото е подсъдно на съдилищата в София – чл.108, ал.2

Тези правила важат за всички случаи, извън тези, за които е предвидена особена подсъдност.

• Особена

• Подсъдност по местонахождението на недвижимия имот – чл.109 ГПК. Искът следва да се предяви пред съда, където се намира имотът. Ако се намира в районите на 2 съдилища – чл.116 – по избор на ищеца в едно от тези 2 съдилища.

Тази подсъдност важи за: всички искове относно вещни право в/у недвижим имот, независимо дали искът е осъдителен или установителен (напр. Иск за собственост, за ипотека и т.н.); искове за делба на съсобствен недвижим имот – чл.34 ЗС; искове за опредеялне на граници – чл.109а ЗС; искове за сключване, разваляне, унищожаване и обявяване на нищожност на окончателен договор за прехвърляне на вещни права; искове за нарушено владение – напр. Чл.75 ЗС. НЕ важи обаче по отношение на искове за движими вещи.

• Подсъдност по местооткриване на наследството – чл.110. Това е последното местожителство на наследодателя, защото това е според ЗН (чл.1) и местооткирането на наследството и съдът в този район ще бъде компетентен.

Тази подсъдност важи за: исковете за наследство; искове за устанояване на недействителност или истинност/неистинност на завещание, неговото унищожаване или намаляване; искове за делба и унищожаване на доброволна делба на наследствен имот.

Ал.2 – може и по постоянния адрес в РБ или пред съда, в чийто район се намират имотите, ако наследодателят е бълг. гаржаднин, но наследството е открито в чужбина.

• По искове за непозволено увреждане – чл.115. Т.е. за вреди от деликт компетентен може да бъде и съдът по местоизвършването на деянието – където се е осъществил който и да е елемент от ФС на деликта, но не и мястото, където е настъпил вредоносният резултат, ако е различно. Разпоредбата на чл.115 „и по местоизвършването на деянието” показва, че става въпрос за алтернативност. Докато при чл.109 и 110 ищецът има само посочените там възможности, тук той може да избира между съда по местоизвършването и този по постоянния адрес на ответника. (чл.105). Това е вид алтернативна подсъдност.
• По искове за издръжка – чл.112. Отново е особена алтернативна подсъдност – ищецът може да предяви иска пред съда по своя постоянен адрес – чл.112 или по постоянния адрес на ответника – чл.105.
• По искове с/у ЮЛ, имащи за предмет спорове, възникнали от преки отношения на ищеца с техни поделения или клонове – чл.108,ал.1, изр.2. Отново е алтернативна подсъдност – могат да се предявят или пред съда по местонахождението на клона или пред съда по седалището или управлението на ЮЛ. Съгласно чл.20 ТЗ тази подсъдност важи и за ЕТ;
• Иск за парични вземания на договорно основание – чл.111. Отново сме изправени пред алтернативна подсъдност – освен пред съда по 105 и 108, шщецът може съгласно чл.111 да подаде иска и пред съда по настоящия адрес на ответника. Трябва предметът на делото обаче да е парично вземане, дължано по облигационно правоотношение;
• Иск по трудови дела – чл.114. Отново алтернативно. Освен по общите правила на 105 и 108 може и пред съда по мястото, където р./сл. Обичайно полага труд;
• Иск на потребител – чл.113 – може и по неговия постоянен или настоящ адрес

• Местна подсъдност по искове с/у лица с неизвестен адрес или живущи в чужбина – Предвиден е задължителен в последователност ред – чл.107. Искът се предявява пред съда по постоянния адрес на пълномощника или представителя на лицето. Ако такъв няма – пред съда по постоянния адрес на ищеца. Ако и ищецът няма постоянен адрес в РБ – компетентен е надлежният съд в София.

1. ДОГОВОРНА ПОДСЪДНОСТ

• чл.117, ал.1 постановява, че подсъдността не може да бъде изменяна по съгласие на страните. Единствено изключение е предвидено за местната подсъдност. (родовата и функционалната – никога не може). Договорът за определяне на местна Пс е процесуален договор, защото последиците му са процеусални – неговото действие се състои в учредяване на Пс. На уговорения съд и изключване на Пс. На предвидения от закона съд. !!! Като договор той важи само м/у страните, а не и за 3-ти лица – арг. Чл.21 ЗЗД. Той може да бъде включен и като уговорка в материален договор – напр. Договор за наем, но ще има самостоятелно значение дори тогава – дори договорът да е недействителен, нищо не пречи спорът относно това да се реши пред избрания съд. Ако пък клаузата е недействителна (защото не отговаря на изискванията по чл.117,ал.2) това не влече недействителност на материалния договор;
• Изисквания за валидност:

• Общите изисквания за валидност на всеки договор – чл.26-34 ЗЗД;
• Особени изисквания на чл.117,ал.2 ГПК: – писмена форма; – спорът трябва да е имуществен, т.е. спорното право да е оценимо в пари; – спорът трябва да е конкретно определен; – конкретно посочен местно компетентния съд.

N.B. По реда на договорната подсъдност може да се изменя само местна подсъдност. Освен това не може да се дерогира подсъдносттта по местонахождението на имота (чл.117,ал.2,изр. последно). По потребителски и трудови спорове е възможно, но само ако договорът е сключен след възникването на спора – чл.117,ал.3;

!!! До процесуалния ефект на договора за Пс. Може да се стигне и без да има такъв – тъй като съдът не следи служебно за местната подсъдност (с изключение по отношение на местонахождението на имота – чл.119,ал.2), ако искът е предявен пред некомпетентен съд и ответникът не направи отвод за неподсъдност в срока за отговор на исковата молба, съдът, пред който е предявен искът ще може да разгледа делото.