13. Осигурителни правоотношения – понятие, обща характеристика, особености
Като втори стълб на системата за социална сигурност, която цели гарантирането на нормално жизнено равнище, когато лицата не могат да придобиват средства срещу личния си труд или са принудени да правят нетипични разходи, идва на помощ системата на социално осигуряване, която да запълни липсата на доходи – това става в рамките на осигурителните правоотношения.
Какво е осигурителното правоотношение – регулирано от правото отношение относно материалното осигуряване на гражданите при неработоспособност или други обективни причини, в резултат на което се засягат техните доходи за издръжка. Осигурителните правоотношения са само формално обособени – вън от правото няма осигурителни правоотношения. То се характеризира с четири основни белега:
1) Обект – винаги материални престации, свързани с настъпването на осигурителни случаи. От една страна, тези престации се предоставят, за да се натрупват средства по осигурителните фондове (осигурителни вноски); от друга страна, престациите се изразяват в обезщетения и помощи при настъпване на осигурителни случаи, т.е. реализиране на конкретен осигурен социален риск с конкретни правни последици спрямо конкретно осигурено лице.
2) Страни – правните субекти, които са носители на права и задължения по правоотношението. Едната страна е осигуреното лице – лицето, което има право на осигурителни престации при наличието на установените в закона условия (винаги конкретно физическо лице). Другата страна е осигурителят – този, който участва в поемането на риска от неблагоприятните последици при настъпването на предвидените в закона причини, като дължи парични средства в осигурителните фондове. Третата страна е тази, която свързва предходните две – осигурителният орган; той управлява натрупваните от осигурителите средства и разходването към осигурените лица.
3) Съдържание – набиране и разходване на средствата по общественото осигуряване.
4) Основания за възникване – по правило осигурителното правоотношение възниква по силата на закона (задължително обществено осигуряване); в тези случаи за възникването на правоотношението не е необходима воля нито на осигурителя, нито на осигуреното лице. В случай на доброволно осигуряване основанието е сключването на съответния осигурителен договор.
Правна характеристика – то се характеризира преди всичко с това, че е формално обособено, то е формална абстракция. То съществува само доколкото правото го урежда. Това правоотношение се развива при движението на съвкупния обществен продукт на стадия на разпределението между отделни лица. То има имуществен характер, защото е свързано с набиране и разходване на средства, обособени в нарочни фондове; само в някои случаи в правоотношението между осигуреното лице и органа има някои организационни и лични елементи. Осигурителното правоотношение е винаги сукцесивно – то продължава във времето и не се изчерпва с еднократна престация; всеки месец се дължат осигурителни вноски; при настъпването на всеки осигурителен случай се дължат осигурителни плащания. То е сложно правоотношение (даже много сложно!) – представлява единство от две обособени, но взаимно свързани правоотношения: едното е между осигурителя и органа, а другото – между осигуреното лице и органа; то е сложно и защото страните по него имат не само по едно задължение. Осигурителното правоотношение е относително – то е винаги правоотношение между конкретно определени страни . Това правоотношение е по характера си публично в големия брой от случаи – винаги при задължителното обществено осигуряване ; правоотношението е частно при доброволното осигуряване – органът е акционерно осигурително дружество (частноправен субект).
