13. Правно значение на подведомствеността и подсъдността

1. Правно значение на подведомствеността – два аспекта:

 

1.1. Подведомствеността сочи кой е компетентния орган и може ли със СПН той да разреши конкретния спор. Със СПН компетентния орган може да разгледа само гражданско правоотношение, което е предмет на гражданското дело. То може обаче да е свързано с други обуславящи или преюдициални отношения. Те могат да са обект на друга категория дела – например административи. Всеки орган, който разглежда гражданско дело може да извърши преценка на този преюдициален въпрос, който не е гражданско дело. Това е инцидентен контрол на съда по гражданското дело, върху обуславящи правоотношения, които не са граждански. Без власт да вземе становище по преюдициални въпроси, които са от компетентността на други органи, съдът няма да може да разреши спорът, за който е сезиран.

 

• 17,ал.1 ГПК – Когато става въпрос за престъпление не може да се произнася, а при условията на 124 (5) ГПК – т.е. – препраща се към НПК.
• 17 (2) – съдът се произнася инцидентно по валидността на АА, без значение дали подлежи на съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно по законосъобразността на АА, само ако той се противопостави на страна, която не е участвала в производството по издаване на акта. В останалите случаи контролът върху АА е недопустим.

 

• Подведомствеността е процесуална предпоставка за образуване и развитие на производството.

 

Процесуалните предпоставки са условия, от които зависи образуването и развитието на делото. Подведомствеността е положителна процесуална предпоставка, защото трябва да е налице и абсолютна т.к. за нейното наличие съдът следи служебно и то при всяко положение на делото.

 

Въпросът за подведомствеността може да бъде повдигнат от страните, като при проверката съдът изхожда от твърденията в исковата молба. Определението по въпроса за подведомствеността подлежи на обжалване с частна жалба. Страните по спора не могат да се уговорят, че делото ще се реши от друг орган, а не от съда. Но могат  да уговорят, че може да се реши от арбитраж или чуждестранен съд, ако са налице предпоставките затова.

 

2. Правно значение на подсъдността

2.1. Пс. Овластява и задължава съда да реши делото със СПН. Съдът може и да вземе становище и по тези преюдициални въпроси, които сами по себе си не са му подсъдни, т.е. инцидентно без СПН по всички преюдициални въпроси, които възникват по едно гражданско дело, но не са подсъдни на съответния съд. СПН тези въпроси могат да получат само чрез инцидентен установителен иск (!). В този случай се съединяват и двата иска – основният и този по преюдициалния въпрос. Становището ще е  в диспозитива и ще се ползва със СПН.  Иначе въпросът се отразява в мотивите.

2.2. Съдът следи служебно за родовата и функционалната подсъдност – те са абсолютни предпоставки за правото на иск, т.е. ако липсва – искът е недопустим. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка и за нея съдът не следи служебно (!!! С изключение на подсъдността по местонахождението на недвижим имот – чл.109, к. Е абсолютна).

Съдът следи служебно за родовата подсъдност до приключване на п-вото пред втората инстанция. До този момент може да се правят и възражение от страните (чл.119, ал.1).Възражение за неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот – до приключване на съдебното дирене пред 1-вата инстанция (119,ал.2). Така от тези 2 алинеи може да се направи заключението, че втората инстанция проверява служебно своята родова и функционална подсъдност, както и родовата Пс. На съда, постановил решението, но не и по чл.109 ГПК.

2.3. Когато фактите, обуславящи подсъдността, са без значение за правото, предявено с иска, достатъчно е те де са били налице при подаването на исковата молба, т.е. отпадането им в последствие не влияе на подсъдността – тя е окончателно обусловена (арг. От чл.120 ГПК). Ако тези факти обаче са от значение за спорното право, тяхната промяна в течение на делото променя и Пс. НАПРИМЕР – всяко изменение на иска чрез промяна на спорния предмет, променя и Пс ако променя и белезите, които я обуславят – иск за 20 000 лв. – родово подсъден на РС, изменя го за 30 000 лв. – става родово подсъден на ОС – чл.104, т.4 ГПК.

2.4. Когато се касае за Пс, за която съдът следи по свой почин (родова, функционална и по 109), фактът, к. Я обуславя трябва да бъде доказан от ищеца, а при Пс., к. Съдът проверява по отвод на ответника (местна), ответникът трябва да докаже – чл.119, ал.4

2.5. ПОСЛЕДИЦИ от неподсъдността:

• Сезираният съд няма право да разгледа и реши делото. При местната подъсдност (освен по 109) тази последица настъпва ако ответникът в срока по 119,ал.3 – срока за отговор на исковата молба, е направил своето възражение за липса на местна подсъдност. Ако не го е сторил – Пс. На сезирания съд е обоснована и той може да реши делото. Решението, постановено при липса на Пс. Не е нищожно, а недопустимо и подлежи на обезсилване по пъя на обжалването. !!! Съгласно чл.207, ал.4 решението на ОС не може да бъде обезсилено, само защото е било подсъдно на РС – идеята е, че разглеждането на делото от по-горестоящия съд не намалява, а напротив, увелчава гаранциите за правилност на решението.
• Сезираният съд сам решава дали започналото пред него дело му е подсъдно. Ако констатира, че не е – прекратява го пред себе си и го препраща на компетентния съд – 118 ГПК (2) без да е нужно искане за това от заинтересуваната страна. Съдът, на който е изпратено делото не го започва отначало, а го продължава – чл.118, ал.2, изр.2 – делото се счита за „висящо” а „извършените действия запазват силата си.” Съдът прекратява делото пред себе си и го изпраща на компетентния съд с определение (чл.121 ГПК). Определението е преграждащо, защото прегражда правото на защита пред сезирания съд и затова подлежи на обжалване с частна жалба – 274, ал.1, т.1.

2.6. Спорове за подсъдност – Съдът, на който делото се препраща  не е обвързан от определнието – той може да не е съгласен, че делото е подсъдно нему и да повдигне спор за Пс. Спорът се решава от общия им по-горен по степен съд. Ако спорещите съдилища принадлежат към районите на различни по-горни съдилища – спорът се решава от този по-горен съд, в чиййто район се намира съдът, к. Последен е приел или отказал да приеме делото. Спорове за подсъдност, в к. Участва апелативен съд се решават от ВКС. Всички спорове за Пс. Се решават в закрито заседание – чл.122. N.B. Допустима е само отрицателен спор за подсъдност, т.е. когато и 2-те твърдят, че не са те. Ако и двете твърдят, че са те – прилага се чл.126, т.е. положителен спор за подъсдност не е възможен.