14. Правоотношение между осигурителя и осигурителния орган

Print Friendly, PDF & Email

Правоотношение по набиране на средствата по общественото осигуряване:

1) Страни – то се развива между осигурителя и осигурителния орган. Осигурителят е физическо или юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което има задължение да участва в набирането на средствата по общественото осигуряване чрез плащането на осигурителни вноски; при доброволното осигуряване той участва пряко, като непосредствено внася вноските в осигурителното дружество. По-сложна е хипотезата в задължителното осигуряване – при него осигурителят участва чрез посредник, каквато е НАП: осигурителните вноски се внасят не непосредствено на осигурителния орган, а на НАП. Само когато осигуряването е за сметка на държавния бюджет държавата превежда дължимите от нея вноски директно на осигурителния орган. Участието на НАП се определя от чл. 7, ал. 7 КСО и чл. 179 ДОПК. НАП не е осигурителен орган – тя само получава в набирателна сметка вноските и ги прехвърля ежедневно по сметките на НОИ и НЗОК. Може да участват и други посредници – по силата на чл. 8 КСО това са осигурителните каси, които от своя страна превеждат вноските към НАП. Другата хипотеза на посредничество е при търговските дружества – тя е предвидена в чл. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица; вноските на лицата, упражняващи търговска дейност чрез търговско дружество, се внасят в НАП чрез търговското дружество.

Другата страна в правоотношението по набирането на средствата по общественото осигуряване е осигурителният орган – те са различни при задължителното и доброволното осигуряване. Орган по задължителното обществено осигуряване в тесен смисъл е НОИ; осигурителен орган по задължителното здравно осигуряване е НЗОК. Осигурителен орган по задължителното обществено осигуряване, и в частност при задължителното допълнително пенсионно осигуряване, е пенсионноосигурителното дружество. В тези случаи вместо в униварсален пенсионен фонд осигуряването може да е и в НОИ – чл. 4б, ал. 1 КСО.

При доброволно осигуряване – осигурително дружество; в хипотезите на доброволното здравно осигуряване то е възложено на застрахователните дружества. По изключение орган по доброволното осигуряване може да е и НОИ – хипотезите са две: едната е по чл. 4, ал. 3 КСО; другата е когато определени категории физически не са осигурени задължително за никакъв риск – това са хипотезите по чл. 4, ал. 5-9 КСО.

Възникване на правоотношението – възниква при наличието на определени юридически факти. При задължителното осигуряване това става по силата на закона, щом като е налице някоя от предвидените хипотези (моментът на настъпване на основанието за осигуряване). При доброволното правоотношението възниква със сключването на осигурителния договор.

Съдържание на правоотношението – определя се от съвкупността от права и задължения на страните по него. В зависимост от източника съдържанието може да е законоустановено или договорно – преобладат законоустановените задължения. Това правоотношения се характеризира със задълженията на осигурителя по него, на които съответстват права на осигурителния орган. Общи задължения са тези, които се отнасят до осигурителите за всички рискове – такова е задължението за регистрация в НАП, която служебно го регистрира в осигурителния орган (чл. 5, ал. 3 КСО и чл. 80, ал. 1 ДОПК); регистрацията става с декларация пред териториалното поделение на НАП – по своята природа декларацията е едностранно волеизявление на осигурителя, че е настъпило основанието за осигуряване. Важно задължение на осигурителя е предоставянето на информация на осигурителния орган – чл. 5, ал. 4-6, чл. 66, чл. 108 КСО; чл. 39 и чл. 42, ал. 3 ЗЗО; чл. 2, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица. Обект на дължимата информация са все факти и обстоятелства, свързани с общественото осигуряване. Задължение на органа, на когото е предоставена информацията, е да опазват в тайна получената информация – чл. 109, ал. 2 КСО.

Основното задължение на осигурителя е да внася осигурителни вноски – чл. 6, ал. 3 и ал. 5-9, чл. 7 КСО, чл. 40 ЗЗО, чл. 179 ДОПК. Това значи внасяне на средствата в определения размер и в определения срок. Размерът зависи от основанието за осигуряване и осигурените социални рискове. Сроковете са месечни – осигурителите за другиго са длъжни да внасят вноските в деня на изплащане на възнагражденията на осигурените лица. Самоосигуряващите се лица са длъжни да внасят вноските до десето число на месеца, следващ този, за който се дължат. Осигурителят удържа от възнаграждението за труд на осигуреното лице дължимата осигурителна вноска и я превежда към НАП.

Осигурителят е длъжен да извършва канцеларската работа на осигурителния орган – да подготвя необходимите документи, сведения и др., които са от значение за общественото осигуряване (чл. 5, ал. 7 КСО).

Специфични задължения на осигурителите по задължителното обществено осигуряване – те са свързани само с някои осигурени социални рискове. Осигурителят е длъжен да декларира настъпилите злополуки в срок от три работни дни пред ТП на НОИ (чл. 57, ал. 1 КСО). Също така, осигурителят е длъжен да участва в разследването на злополуките на основание чл. 58 КСО. Осигурителят има задължение по чл. 62 КСО да участва в изготвянето на документи за преценка дали едно заболяване на негов работник или служител е професионално. Осигурителят е длъжен да отчита трудовите злополуки и професионалните болести – чл. 57, чл. 63, чл. 66, т. 2 КСО; редът за отчитане е установен в раздел II от Наредбата за трудовите злополуки и в раздел IV от Наредбата за професионалните болести.

В правоотношенията по доброволното обществено осигуряване могат да се установят и други задължения за страните чрез договора.

Правна характеристика на правоотношението – то е едностранно, защото само едната страна по него има задължения (осигурителят); осигурителният орган няма задължения към осигурителя. Правоотношението е сложно, защото няма едно, а множество задължения. То е сукцесивно, защото всяко от задълженията по него подлежи на многократно периодично изпълнение (с изключение на регистрацията – това задължение е еднократно). Правоотношението има строго имуществен характер – неговият облик се определя от задължението за плащане на осигурителни вноски, което винаги парично задължение; по правило то е държавно вземане по смисъл на ДОПК, когато става дума за задължителното обществено осигуряване; частно вземане е, когато става дума за доброволното осигуряване.

Прекратяване на правоотношението – най-честата причина е отпадане на основанието за осигуряване (напр. закрива се предприятието на работодателя-осигурител); правоотношението се прекратява и със смъртта на осигурителя, когато той е физическо лице; в осигурителният договор могат да бъдат предвидени и други основания за прекратяване (например да може по взаимно съгласие).