14. Страни в исковия процес. Понятие и видове страни.

Print Friendly, PDF & Email

1.ПОНЯТИЕ – Субектите на исковия процес са съдът и страните (ищец и ответник). Опит за легално определение е направен в чл.26, ал.1 от ГПК – „страни по гражданските дела са лицата, от чието име и срещу, които се води делото.” Според Стамболиев о-нието не е точно във втората си част – „среущ които се води делото”, защото ответникът не е пасивен, а има редица права и действия, к. Може да извършва.

Така страната има 2 белега, които трябва да са налице кумулативно

  • формален – от чие име участва;
  • функционален – търси защита (ищецът срещу ответника, а ответникът срещу ищеца)

По тези белези различаваме „страните” от други процесуални фигури1. процесуалният представител търси защита за другиго; вещите лица и свидетелите изпълняват друга функция – подпомагат правосъдието; съдът участва в процеса от името на държавата, но функцията му е друга – да правораздава.

  1. ВИДОВЕ СТРАНИ

2.1. надлежни и формални (ненадлежни) – Разграничителният критерий е наличието на правото на правосъдие, уредено в К., където обаче то е уредено неточно (Стамболиев). Чл.118 от К. Говори за „право на съдебна защита” – неточно е, защото когато загубиш делото нямаш право на съдебна защита – тя се дава на другата страна. Това, на което имаш право, е да получиш решение, защото п-вото е състезателно и държавата не може да гарантира, че това решение ще е в моя полза. Правото на правосъдие в ГПр. Се проявява в правото на иск; в правото на въззивно обжалване; в правото на обезпечаване на иска и т.н.

Така надлежните страни имат право на правосъдие, а формалните – не. Последните обаче имат определени процесуални права – например той има право да участва в т.нар. „процес относно процеса” (това е първата фаза на всяко гражданско дело, където се проверява дали процесът е допустим, т.е. наличието или липсата на право на правосъдие); Ако съдът сметне, че страната няма такова – тя е формална страна, оставя делото без движение с определение. Формалната страна – ищец може да обжалва това определение с частна жалба, а ако въззивната инстанция го потвърди и с частна касационна жалба пред ВКС – ето още 2 процесуални права на формалната страна.

2.2. НАДЛЕЖНИТЕ страни биват:

2.2.1. главни – без тях процесът не може да възникне и да се развие. Те са необходими участници в процеса. Процесът е 2-странен и затова трябва да има 2 срещуположни страни – ищец и ответник (както и носителят на предявеното право – чл.26, ал.4):

А./ ищец-ответник; въззивник – въззиваем; касатор – ответник по касационната жалба. Критерият е кой е поел инициативата – той с исковата молба, въззивната или касационна жалба се определя като ищец, респ. Въззивник или касатор, а определя и насрещната страна;

Б./ Друго деление на главните страни е на типични и нетипични (процесуални субституенти). Типичните са тези, които търсят защита на свои материални права (чл.26,ал.2 във връзка с ал.4). Пр. Субституенти имат право по силата на изрична разпоредба на закона да търсят защита на чуждо материално право (виж напр. Чл.134 ЗЗД). Във всички случаи на процесуална субституция съдът служебно конституира и титуляра на материалното право (чл. 26,ал.4 ГПК)

2.2.2. допълнителни  – те са възможни, но не и задължителни участници в процеса. 2 подгрупи:

А./ подпомагащи страни – те не упражняват свое право на иск, а встъпват в делото като търсят непосредствена защита на чуждо материално право, но по този начин търсят и опосредена защита на свое материално право. (чл.218-223 ГПК. N.B. Главно встъпилият – чл.225 и претендентите за вземането – чл.224 имат положението на главни страни) ПРИМЕР за подпомагаща страна – едно лице продава чужда вещ и собственикът предявява ревандикационен иск по 108 ЗС срещу купувача. Продъвачът може да се включи като подпомагаща страна на ответника, търсейки защита на правото на купувача. По този начин обаче защитава и свое материално право, защото ако купувачът бъде отстранен – ще има регрес за евикция срещу продавача. Именно това се опитва да избегне последният.

Б./ контролиращи страни – те нямат свое право на иск, но встъпват в делото, за да контролират как упражнява правото си на иск тази страна, за чиито интереси те служебно трябва да бдят. ПРИМЕР – иск срещу държавно учреждение – МРРБ е контролираща страна, ако искът е за права върху недвижими имоти, или МФ – ако е за движими вещи. (чл.31 ГПК) Те контролират доколко това държавно учреждение защитава интересите на държавата.