15. Правоотношение между осигуреното лице и осиг. орган

Print Friendly, PDF & Email

Правоотношение по предоставяне на осигурителните престации – то се създава за упражняване на правото на обществено осигуряване по чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Именно по това правоотношение се разпределя рискът от настъпване на неблагоприятни материални последици между съответното лице и обществото, представлявано от осигурителния орган. По това правоотношение се упражнява правото на обществено осигуряване чрез разходване на натрупаните по предходното правоотношение парични средства.

1) Страни – правоотношението се развива между осигурителния орган и осигуреното лице. Едната страна по него е осигуреното лице – физическо лице, което има право на осигурително плащане при настъпването на осигурителен случай; по отношение на него правоотношението е intuitu personae. Другата страна по правоотношението е осигурителният орган – той може да участва както непосредствено, така и опосредено. Осигурителният орган е юридическото лице, което управлява средствата по общественото осигуряване. Непосредствено участва осигурителният орган по доброволното обществено осигуряване при изплащането на престациите. В повечето случаи обаче участва опосредено – осигурителният орган може да предоставя осигурителните престации, дължими на осигуреното лице, чрез пощенски оператор, като превежда дължимите средства на пощенския оператор и той ги предоставя на осигуреното лице (чл. 50, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж); посредник може да бъде и банка; особен посредник в областта на здравното осигуряване е изпълнителят на медицинска помощ – лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ, които се състоят от медицински специалисти и предоставят на здравноосигурените лица дължимите фактически действия по предотвратяване, диагностика и лечение на заболяванията (чл. 47 ЗЗО).

2) Основание за възникване – според основанието за осигуряване. В неговото съществуване има два етапа – единият е, когато правоотношението съществува в латентно състояние като възможност за получаване на осигурителни престации (до настъпване на осигурителния случай), а другият – когато то преминава в реално състояние, щом настъпи осигурителен случай.

3) Съдържание – в зависимост от източника на правата и задълженията то може да бъде законоустановено и договорно.

Основни общи задължения – за разлика от правоотношението между осигурителя и органа, тук задължения имат и двете страни.

Задължения на осигуреното лице – то дължи информация на осигурителния орган по определени въпроси, посочени в чл. 108, ал. 3 КСО; чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица; чл. 14, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Осигуреното лице е длъжно да се явява на медицински прегледи – чл. 95, ал. 1, т. 2 КСО и чл. 110 ЗЗО. То е длъжно и да спазва предписанията на здравните органи – чл. 46, ал. 1, т.2 и чл. 95, т. 2 КСО; чл. 38 ЗЗО; то е установено, за да се предотвратява необоснованото разходване на средстване по осигурителните фондове; предписанията могат да бъдат общи или индивидуални (чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО).

Задължения на осигурителния орган – основното му задължение, което определя облика на правоотношението, е това за предоставяне на осигурителни престации; отделните елементи на това задължение се извличат от чл. 11-13, чл. 139, чл. 142, чл. 212, чл. 287, чл. 298-299 КСО и чл. 35 ЗЗО. Осигурителният орган има задължение да предоставя на осигуреното лице определена информация – тя може да бъде свързана с ползваната медицинска помощ, когато става дума за здравното осигуряване (чл. 64 ЗЗО), или за средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице по допълнителното задължително и доброволно обществено осигуряване (чл. 123ж-чл. 123 з КСО). Органът е длъжен да опазва в тайна даннните, свързвани с осигуряването, които получава и съхранява (чл. 109, ал. 2 КСО; чл. 68 ЗЗО).

Специфични задължения на осигуреното лице – такова е задължението по чл. 37 ЗЗО да извършва определени парични плащания вън от осигурителните вноски (напр. при престой в лечебно заведение). Друго задължение е задължението на осигурения безработен да се поставяна разположение на Агенцията по заетостта, за да може тя да му окаже съдействие при започване на работа – то се изпълнява чрез регистрацията на безработния и чрез задължението му за периодично явяване по график или при повикване в Бюрото по труда; целта е да се мотивира активното поведение на безработния.

Специфично задължение на осигурителния орган – да заплаща на изпълнителя на медицинска помощ от името на осигуреното лице равностойността на предоставената медицинска помощ.

Договорното съдържание зависи от волята на страните.

Правна характеристика на правоотношението – то е двустранно, защото по него задължения има както осигурителния орган, така и осигуреното лице. Правоотношението е сложно, тъй като и двете страни имат задължения една спрямо друга и те са множество. То е строго лично, тъй като е свързано с личното състояние на конкретно физическо лице, което има качеството осигурено. В това правоотношение преобладават имуществените елементи, но в него има и някои организационни такива, свързани с поведението на осигуреното лице. То е сукцесивно правоотношение, което се развива периодично във времето, докато се прекрати.

Прекратяване – със смъртта на осигуреното лице, тъй като изчезва осигуряваният правен субект. В някои случаи смъртта на осигуреното лице поражда правоотношения с други лица – напр. при изплащане на наследствени пенсии. Правоотношението се прекратява също и с отпадане на основанието за осигуряване (напр. прекратяване на трудовото правоотношение). Трета хипотеза на прекратяване – когато правоотношението продължава да съществува определен период от време след отпадане на основанието за осигуряване.