15. Процесуална правоспособност и дееспособност (ПП и ПД)

/в , /от
Print Friendly, PDF & Email
  1. I. ПРОЦЕСУАЛНА ПРАВОСПОСОБНОСТ – трябва да се разглежда на 2 нива на абстрактност. Обикновено се разглежда във връзка със страните по делото – виж т.2 долу. Тя обаче е от значение не само за страната по делото, но и за другите субекти на процеса – виж т.1 долу
  2. в този аспект може да се определи като: абстрактна възможност за 1 лице да бъде носител на процесуални права и задължения – както казахме, това се отнася не само за страните по делото, но и за вещи лица (те се назначават, когато съдията няма познания в определена област извън правото – ВЛ трябва да имат специфични знания и опит, к. Са в основата на тяхната ПП); съдът (и той трябва да отговаря на определин изисквания в ЗСВ, к. Са в основата на неговата ПП);
  3. абстрактна възможност за 1 лице да бъде носител на процесуални права и задължения като страна (чл.27 ГПК). Кой е процесуално правоспособен ни казва чл.27,ал.1 – този, който е материално правоспособен, т.е.:
  • ФЛ – имат ПП от момента на раждането и я загубват със смъртта, а заченатият има ПП по отношение на наследствените права – чл.2, „а” ЗН. Недееспособните упражняват своята ПП чрез своите законни представители – виж в.17;
  • ТД – не от момента на регистрацията, а от момента на учредяването; имат ПП и всички ЮЛ, били те местни или чуждестранни;
  • Чл.27,ал.2 – ПП имат и тези държавни учреждения, които са разпоредители с бюджетни с-ва. Ако не са – процесът се води от по-горестоящото учреждение – разпоредител с б. С-ва. ПРИМЕР – !!! Общинският съвет не е субект на ГП – такъв е общината. Тя има ПП и се представлява от кмета. Ето защо 1 жалба от ОС би била недопустима, тъй като той няма ПП (а ПП е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно и липсата и обуславя недопустимост на иска или жалбата);
  • Държавата също има ПП – арг. От чл.109,ал.2; чл.31; 458;
  • Нямат ПП обаче освен ОС и неперсонифицираните организации – етажните собственици; клонове на ТД; авторски колективи.
  1. II. ПРОЦЕСУАЛНА ДЕЕСПОСОБНОСТ
  2. Понятие – призната и уредена от закона възможност 1 лице с лични свои действия да упражнява свои процесуални права и да изпълнява свои процесуални задължения. ПД е необходима и на свидетелите, но тяхната ПД е различна от тази на страните в процеса. ПД предпоставя наличието на ПП, но не е необходима нейна последица.
  3. Видове:
  • Пълна – с нея разполагат всички пълнолетни и незапретени лица. До влизане в сила не решение за поставяне под пълно запрещение на пълнолетно ФЛ, прилагането на чл.28, ал.4 е недопустимо, макар и лицето да носи психическо заболяване.
  • Не разполагат с ПД малолетните, пълно запретените и ЮЛ (N.B. Тъй като става въпрос за лични действия ЮЛ нямат ПД, защото не могат да извършват такива). В процеса те участват чрез своите законни представители – родители, настойници и органи;
  •  Ограничена – чл.28,ал.2 ГПК – с нея разполагат непълнолетните и ограничено запретените относно всички дела вън от тези, по които имат специална (виж по-долу). За да бъдат тези действия валидни те следва да бъдат одобрени от родителите/попечителите. Идеята е да се даде гаранция, че няма да бъдат упражнени лекомислено порцесуалните права, но това затормозява процеса. Според Стамболиев трябва да се изисква одобрение не за всички, а само за решителните процесуални действия. (оттегляне на иск; отказ от иск; подаване на искова молба). Нерешително пък е искане да се допуснат свидетели например.
  • Специална – чл.28,ал.3. Откъм възможности тя е равна на пълната. С нея се ползват непълнолетните (но не и ограничено запретените – за тях ал.3 не говори). Тук не се изисква одобрение. Специална е, защото е рамкирана и е възможно само по няколко групи дела:
    • По трудови спорове – чл.28,ал.2, хипотеза 1;
    • Спорове, произтичащи от други сделки за задоволяване на лични нужди – ал.3, хипотеза 2;
    • В други случаи, предвидени от закона – такъв е напр. Чл.319 ГПК, който позволява на непълнолетните (тук вече и ограничено запретените) сами да водят порцеса по брачни искове!

!!! Сега еманципираните непълнолетни стават напълно дееспособни само в материалното право, а в процеса имат специална дееспособност – чл.319. За в бъдеще обаче би следвало с еманципацията те да получават и пълна ПД.

III. ЗНАЧЕНИЕ НА ПП И ПД

  1. и ПП и ПД са абсолютни процесуални предпоставки и за тях съдът следи служебно. Въпросът за липсата на ПП или ПД може да бъде повдигнат по всяко време на делото. Само ако са налице съдът може да гледа делото и да постанови решение.
  2. те са не само условия за допустимост на процеса, но и условия за валидност на извършените от и с/у страната проц. Действия – Ако тя е неправо- или недееспособна тези действия са недействителни и съдът не може да ги вземе предвид и да основе на тях решението си, ако те не бъдат потвърдени. Счита се, че не са били извършени – чл.100,ал.3. Ако въпреки всичко съдът постанови решение – то не е нищожно, но е порочно и подлежи на отмяна по реда на обжалването, а ако е влязло в сила – по реда за отмяна на влезли в сила решения – чл.303 ГПК;

Законът в чл.100 дава възможност тези действия да бъдат валидизирани. НАПРИМЕР – нерегистрираната кооперация няма ПП, но ако се регистрира  ще я придобие от отиз момент и ще може да потвърди извършените от нейно име д-вия. Ако лицето няма ПД, действията му могат да бъдат потвърдени от неговите р-ли/настойници. Съдът дава срок за това с указания за последиците от пропускането му – чл.100,ал.1 in fine. Потвърденото процесуално действие се смята за валидно от момента на извършването му, т.е. валидизира се с обратна сила – чл.100,ал.2.

  1. В „процеса относно процеса”, т.е. спора относно наличието на процесуалните предпоставки за да е допустим процесът, едни от които са и ПП и ПД, страната участва лично. Това също показва разликата на това встъпително п-во с решаване на спора по същество, т.е. съществува ли спорното материално право.
  2. Когато трябва да се извършат неотложни действия (например предяване на иск, заплашен от погасителна давност) с/у недееспособно лице и последното няма назначен настойнки/попечител, заинтересуваната страна може да поиска от съда да му назначи особен представител. Представителната власт на последния обхваща само неотложното действие. (чл.29,ал.2)