16. Процесуална легитимация
- За да породи правомощие и задължение на съда да реши спора по същество, искът трябва да бъде предявен от и срещу надлежна страна по спора, т.е. такава, която има право на правосъдие (виж в.14), което право се изразява най-вече в право на иск за разрешаване на правния спор, който е предмет на исковия порцес. Легитимирана страна и надлежна страна е едно и също, т.е. процесуална легитимация има този, който има право на иск за разрешаване на спора, предмет на исковия процес.
- Въз основа на горния извод обаче се поставя въпросът кой има право на иск по конкретен правен спор
- Съгласно чл. 124, ал.1 осъдителен иск може да предяви лицето, чието право е нарушено и трябва да бъде възстановено. От друга страна чл.26, ал.2 ГПК забранява да се предявява иск за защита на чужди права, освен в предвидените случаи. По аргумент за противното този, който защитава свое право, има право на иск. От двете посочени разпоредби може да се направи изводът, че право на иск има този, който е носител на матеиралното право, накърнено от правния спор.
- Всеки правен спор обаче освен спорното право накърнява и правната сфера на другата страна – затова исковият процес трябва да даде защита и на ответника. Ето защо и ответникът има право на иск, което се различава от това на ищеца по материалното право, което се брани с него (ПРИМЕР – когато ищецът предяви конститутивен иск, с него той брани претендиреното потестативно право, а ответникът – тия свои права, които ще бъдат засегнати ако настъпи исканата правна промяна)
ИЗВОД: легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материални права, засегнати от правния спро, предмет на процеса. Всяка от тях може да стане ищец като упражни първа правото си на иск. ПЛ се обуславя по този начин в крайна сметка от правното твърдение на ищеца, с което той формулира пред съда правния спор (който пък от своя страна се индивидуализира чрез претендираното от ищеца материално право) => заявеното от ищеца обуславя ПЛ на страните, или иначе казано определя надлежните старни по делото. Точно затова, когато определя дали искът е предявен от и с/у надлежна страна съдът трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба, без значение дали то отговаря на действителното положение, защото дали твърдението отговаря на действителността ще стане ясно чак със съдебното решение.
- Значение на ПЛ – ПЛ е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно. Ако тя липсва разглеждането на делото е безсмислено – решението не ще има СПН спрямо ненадлежната страна и няма да сложи край на правния спор. Страната участва в „процеса относно процеса”, в който се решава има ли или няма ПЛ. Ако се окаже, че има и другите абсолютни пр. Предпоставки са налице – делото ще може да се гледа по същество. Ако се окаже, че няма, вратите на същинския процес се затварят пред това лице – по отношение на това мат. Право то е формална страна и няма право на иск.
- Трябва да се има предвид, че казаното важи за типичните главни страни – виж в.14. ГПК предвижда и една по-специфична ПЛ – на процесуалните субституенти, които имат право на иск, макар че не са носители на спорното материално право. Това е едно законово изключение от принципа. Тъй като спора е относно самото материално право обаче, законът изисква да бъде привлечено и лицето – носител на правото – чл.26,ал.4 ГПК.
- ПЛ не трябва да се смесва с матералноправната легитимация!!! Въпреки че те са тясно взаимно свързани (законът не допуска исковият процес да се провежда без субектите на спорното материално правоотношение – чл.26,ал.4), между тях има и редица съществени различия:
- ПЛ е принадлежност на правото на иск, а МЛ е принадлежност на правото и задължението в матер. Правоотношение;
- ПЛ и на ищеца и на ответника се състои в притежанието на правото на иск, т.е. тя е еднакво активна и за двамата, докато при МЛ активно легитимиран е този, който носи правото, а пасивно – този със задължението. Пасивна ПЛ няма.
- Липсата на ПЛ ще доведе до недопустимост на иска (тъй като е абсолютна проц. предпоставка), а липсата на МЛ ще доведе до отхвърляне на иска като неоснователен, защото ищецът не е носител на претендираното право.
