17. Законно процесуално представителство на ФЛ, ЮЛ и държавата

Print Friendly, PDF & Email
  1. I. Същност на Процесуалното представителство (ППред.)
  2. Сравнение с представителството в ГП – същите нужди, които налагат представителството в гражданските правоотношения (недееспособност; неумение лично да се извърши действието), го правят необходимо и в процеса и по-специално – в исковото п-во. ППред. Обаче може да е само пряко (водене на процеса от скрит пълномощник или водене на чужд процес без пълномощие не са допустими) и представители могат да са само лицата по чл.32 ГПК. Подобно на ГП и тук представителство във връзка с извършване на строго лични действия е недопустимо. (такива са напр. Действията по чл.176; чл.337 и др.);
  3. Понятие – ППред. Е налице, когато 1 лице извършва извършва вместо страната и от нейно име (активно ППред. – подаване на искова молба) или приема извършени спрямо страната процесуални действия (пасивно ППред. – получаване на призовка). Съдът трябва да бъде уведомен, че лицето извършващо действията участва в процеса от чуждо име.
  4. Не са представители процесуалните субституенти, които бранят чужди права, но от свое име, нито подпомагащите и контролиращите страни, защото и те не участват от чуждо име.
  5. Като действа от чуждо име, представителят отклонява от себе си последиците от процеса и остава спрямо тях трето лице, а когато има и представителна власт (ПВ) – тези последици обвързват представлявания. Представителите следва да докажат наличието на ПВ пред съда с документ (акт за раждане – родителят; устав на дружество – предст. Му орган и т.н.) Значението на ПВ се проявява в наколко насоки:
  • ПВ не обуславя факта на ППр., т.е. то възниква и без нея, но не може да породи последици за представлявания ако представителят няма ПВ, т.е. ПВ обуславя последиците от представителството. Така ако не е имал представителят ПВ, постановеното решение може да се обжалва, а ако е влязло в сила – да се отмени по реда на чл.303;
  • ПВ е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и за нея съдът следи служебно. Тя е и условие за валидност на извършените от и спрямо представителя действия;
  • Липсата на ПВ обаче може да бъде преодоляна, ако действията бъдат потвърдени от представлявания, за което съдът дава срок – арг. От чл.101 ГПК. Потвърждаването може да е устно, писмено или с конклудентни действия. !!! То е допустимо дори когато действията са извършени от лица, които не могат да се упълномощавата съгласно чл.32. Потвърждаването заздравява с обратна сила извършените действия – чл.101,ал.2;
  • Ако няма потвърждаване в дадения от съда срок и

1./липсата на ПВ е била изначална – делото се прекратява.

2./ в последствие ПВ е отпаднала (например оттеглено е пълномощното, но това не е съобщено на съда – действията са си валидни за съда; или лицето е станало пълнолетно) се приема все едно тези действия никога не са били извършени.

3./ започнат е исков процес от лице без представителна власт, обаче съдът е разгледал делото и изпраща решението на страните – ищецът едва тогава разбира, че е такъв и има 2 възможности

– да обжалва решението, тъй като то е процесуално недопустмио (съдът не е бил надлежно сезиран) – решението да се обезсили и делото да се прекрати или решението да се обезсили и делото да се върне на 1-ва инстанция (с връщането де факто страната потвърждава само предявяването на иска, но не и последващите процесуални действия);

– не подава въззвина жалба – с конклудентното си бездействие лицето потвърждава всички извършени от негово име действия

Съдът трябва да отстрани представителя от участие в делото и ако има искане от другата страна трябва да бъде осъден да заплати разноските, които е предизвикал със своите действия (арг. От чл. 42 ЗЗД). Ако съдът постанови решение по спора при иск, предявен без ПВ, то няма да е нищожно – то обвързва представлявания докато не бъде отменено по пътя на обжалването (виж по-горе) или по реда на чл.303 ако е влязло в сила. !!!!!!! На липсата на ПВ обаче може да се позове само тази страна, която не е била надлежно представлявана. Насрещната е имала интерес още от момента, когато представителят се е легитимирал да оспори и още тогава е трябвало да иска проверка на ПВ и щом не го е направил не може да се позовава на липса на такава по-нататък.

  1. II. ЗАКОННО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО на ФЛ, ЮЛ и Държавата
  2. ЗП на ФЛ

1.1. Законен представител (ЗП) е лицето, чиято ПВ не зависи от волята на представлявания, а произтича от закона. ЗП на процесуално недееспособните граждани са родителите на малолетните и настойниците на пълно запретените. !!! Родителите на непълнолетните и попечителите на ограничено запретените не са ЗП – те не действат от името на лицето, а само одобряват. Ето защо е възможно да се кумулират ЗП и попечителство например (непълнолетен родител предявява от името на малолетното си дете иск с одобрението на своя родител).

1.2. ПВ на родителите и настойниците са еднакви по обем – арг. От чл.73 и 118 СК. ЗП може без разрешение на съда да предявява от името на недееспособния всички искове и да отговаря по всички искове с/у него, но ако трябва да извърши процесуално действие, за което законът изисква изрично пълномощно (виж чл.34,ал.3), действието ще е валидно само ако е одобрено от съда, пред който делото е висящо – чл.29,ал.5 ГПК.

1.3. Освен на недееспособните, законно е и представителството на дееспособни, когато са безвестно изчезнали или отсъстващи – чл.29, ал.1, неизвестни лица, срещу които се търси обезпечение на док-ва – чл.208,ал.5 и др. Тук чл.29,ал.5 не важи, т.е. одобрение от съда на действията на представителя не се изисква.

  1. ЗП на ЮЛ и държавата – това са техните органи

2.1.Държавата се представлява по граждански дела пред съда от МФ, а по дела за недвижими имоти – от МРРБ – чл.31 ГПК; Държавните учреждения, когато са персонфицирани, т.е. отделни субекти – от техния ръководител – директор, министър и т.н.

2.2. Общината – по гр. Дела се представлява от кмета – чл.44,ал.1, т.14 ЗМСМА;

2.3. Кооперациите – от техния председател (чл.26,ал.2 ЗК), а ТД – при СД – от всеки съдружник; при КД – от всеки неограничено отговорен съдружник; при ООД, ЕООД – от управителя; при АД – колективно от Съвета на директорите. ЮЛНЦ – колективно от управителния си орган.

ПВ на тези органи важи за всички дела, заведени от името или срещу представляваното лице и включва всички процесуални действия по исковия процес, като чл.29,ал.5 няма приложение тук, а само за ФЛ!!!