18. Представителство по пълномощие
- I. Представителство по пълномощие – източник на ПВ е волята на представлявания. Той учредява ПВ на пълномощника, определя нейния обем и я прекратява.
- В основата на това представителство седи упълномощаването – то е едностранна сделка-волеизявление, а не договор, защото съдържа само волята на представлявания. Пълномощното трябва да е писмено с изчерпателно посоченото съдържание в чл.33. По новия ГПК вече може да се направи и устно в съдебната зала, което се отразява в протокола.
- видове упълномощаване
- Генерално – с него 1 лице се упълномощава да представлява друго лице по всички граждански, административни и други проблеми, които могат да възникнат;
- Общо – 1 лице е упълномощено да представлява друго по конкретно гражданско дело или по граждански дела изобщо като няма огранечние в процесуалните действия, които може да извършва. Такова пълномощно обаче не може да се даде за дела по искове за гражданско състояние, защото такива дела са свързани с моралната преценка на носителя на правото на иск – за тях се изисква изрично пълномощно – чл.34, ал.2. Ако обаче такъв иск бъде предявен срещу упълномощителя, последният може да бъде представляван на базата на общо пълномощно. Пълномощникът по общо пълномощно може да преупълномощава (чл.34,ал.1), стига преупълномощеният да попада в кръга на лицата по чл.32 ГПК. Съгласно ал.4 на чл.34 пълномощното има сила до приключването на делото във всички инстанции, освен ако е уговорено друго – т.е. ограничени са пр. Действия и то става изрично;
- Изрично – посочени са изрично процесуалните действия, които пълномощникът може да извършва. По силата на чл. 34, ал.3 примерно са изброени действия, свързани с разпореждане с предмета на делото (напр. Оттегляне или отказ от иск), които могат да се извършват само ако има изрично пълномощно за това
- 3. лица, които могат да бъдат процесуални пълномощници – посочени са в чл.32 ГПК.Т.1 и 2 се отнасят до пълномощници на ФЛ, като адвокатите по т.1 могат и на ЮЛ. Т.3 е само за ЮЛ и ЕТ, а т.4 – за права на държавата. Съгласно т.5 законът може да овласти и други лица да бъдат пълномощници пред съд – например управителят на ЕСобственост; синдикалните организации по искане на р./сл. И др. !!! Упълномощаването на лице, което не може да е пълномощник пред съд е недействително! Упълномощаването не лишава упълномощителят от възможността лично да извърши действията.
- прекратяване на упълномощаването – чрез него се погасява ПВ на пълномощника преди да е била изчерпана. Всички извършени до прекратяването на ПВ действия остават в сила, т.е. то действа занапред – чл.35, изр. 2. Кои са основанията за прекратяване на упълн.
- Оттегляне на упълномощаването – чл.35 ГПК. Това е 1-странен акт, изхождащ от упълномощителя и доведен до знанието на съда;
- Упълномощителят почине или бъде поставн под пълно запрещение – чл.41 ЗЗД;
- Пълномощникът почине, поставен е под пълно запрещение или се откаже от ПВ, за което е уведомил съда (а и упълномощителя), а ако е адвокат – ако бъде лишен от права.
- II. Особено представителство – това са случаи, в които по разпореждане на съда в определени хипотези се назначават особени представители
- Няколко хипотези има в чл.29. а./ при противоречие межуд интересите на представлявания и неговия представител – ал.4; б./ Когато трябва да се извършат неотложни действия (например предяване на иск, заплашен от погасителна давност) с/у недееспособно лице и последното няма назначен настойнки/попечител, заинтересуваната страна може да поиска от съда да му назначи особен представител – ал.2.; в./ лице, което няма постоянен или настоящ адрес – ал.3 на чл.29
Докато при б./ представителят има ПВ само за конкретното действие, при а./ и в./ ПВ обхваща всички процесуални действия, без тези на разпореждане с материалното право и правото на иск, за които се иска одобрение на съда по чл.29,ал.5
- С новия ГПК и Закона за правна помощ се въведе още един тип особено пр. Представителство, който даде по-социална ориентация на ГПр. Това е институтът на правната помощ, уреден в гл. 10 – чл.94-99. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.
2.1. Предоставяне – чл.95. Страната трябва да поиска назначаването на такъв представител с писмена молба до съда. Ако ищецът има нужда от такава – може и в исковата молба – „моля да ми бъде назначен служебен адвокат.” Ако ответникът иска – само с молбата. За да бъде назначе служебен адвокат страната трябва да докаже, че не може да си позволи адвокат – чл.24,ал.3 ЗППомощ. Молбата се разглежда обикновено в разпоредително закрито заседание, но може и в открито, но без другата страна. Съдът ако уважи молбата определя с определение и обема на правната помощ (може да е само за 1 инстанция, а може и за всички). Положителното определение не подлежи на обжалване, а това, с което се отказва – веднъж с частна жалба и дотам – не и пред ВКС;
2.2. Прекратяване – чл.96. Ако отпадне социалната нужда или лицето почине. Според Стамболиев правна помощ би следвало да се отпуска само на ФЛ (ЮЛ е нормално да могат да се намерят защитник). Прекратяването също става с определение, което се обжалва само веднъж с частна жалба – по реда на чл.95;
2.3. Лишаване – чл.97. Докато прекратяването не е санкция – лишаването е. Страната се лишава от правна помощ ако не са съществували изобщо или отчасти условия да я получи, т.е. ако е можела да си позволи. Страната трябва да плати направените дотогава разноски за адвокат като санкция;
2.4. При прекратявяне или лишаване служебният адвокат продължава да представлява докато влезе в сила определението – чл.98,ал.1. Това е така, защото определението е обжалваемо ине влиза в сила веднага. Ал.2 – Сроковете за обжалване на други решения и определения спират до влизането на определението за прекратяване или лишаване в сила. Чл.99 вменява зядължение на съда да напътства страните по отношение на правото им на правна помощ.
!!! Служебните адвокати имат ПВ да извършват всички проц. Действия и за тях потвърждаване по смисъла на чл.29,ал.5 от съда не се изисква.
