18. Ред за установяване на трудовата злополука и на приравнениете й случаи

За да породи предвидените в закона правни последици, увреждането трябва да бъде признато за трудова злополука, да бъде установена тя. Това става по определен в законодателството ред. Редът за установяване на трудова злополука е поредица от фактически и правни действия, които трябва да бъдат осъществени, за да се установи фактът на злополуката и да бъде тя квалифицирана като трудова. Тази поредица от действия е установена в чл. 57-60 КСО и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Установяването на трудовата злополука започва с установяване на факта на увреждането – то е уредено в чл. 57 КСО и в раздел II от Наредбата. Това става с деклариране на злополуката – съгл. чл. 57, ал. 1 КСО осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа – предприятието ползвател, е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Декларира се злополука, а не трудова злополука, тъй като към момента на увреждането все още не е изяснено тя трудова ли е, или не. Това става с акт – декларация за злополука, в която се посочва фактът на злополуката и обстоятелствата при настъпването ѝ. По своята правна природа декларацията за злополука е официален удостоверителен документ, защото изразява настъпили факти и обстоятелства с писмени знаци, има определено в закона съдържание и притежава доказателствена сила, издава се от изрично посочени в закона лица по образец, приложен към Наредбата. Компетентният субект да декларира злополуката е осигурителят/ползвателят. Срокът е три работни дни от настъпването на злополуката (от настъпване на неблагоприятните последици). Задължението на осигурителя възниква ex lege, но законът предвижда още една възможност – злополуката може да бъде декларирана от пострадалия или от неговите наследници (чл. 57, ал. 2) в едногодишен срок. Адресат на уведомлението е ТП на НОИ, на чиято територия се намира осигурителят.

Установяване на неблагоприятните последици – неработоспособността се установява от органите на медицинската експертиза. Временната неработоспособност може да се установи и от лекуващия лекар, лицата от спешна помощ и други чрез болничен лист, а трайната – от ТЕЛК чрез експертно решение. Когато злополуката е довела до смърт, смъртта се установява със съобщение за смърт, което се издава от лекаря, констатирал смъртта. Въз основа на това съобщение службата по гражданската регистрация издава акт за смърт.

Установяване на връзката между увреждането и неблагоприятните последици – това става от съотвените органи на медицинската експертиза.

Установяване на връзката между увреждането и изпълняваната работа, т.е. квалифициране на злополуката като трудова – редът за това е установен в чл. 58-60 КСО. За квалифицирането се извършват няколко групи необходими правни действия:

1. Разследване на злополуката (чл. 58 КСО) – дейност по установяване на обстоятелствата и причините за злополуката. Съгл. чл. 58, ал. 3 разследването на трудова злополука трябва да установи:

а) причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука;

б) вида на уврежданията;

в) други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.

За някои злополуки задължително трябва да се проведе разследване – те са посочени в чл. 58, ал. 1-2. На първо място това са смъртните трудови злополуки. Също тези, които са причинили увреждане на повече от трима работещи или за които се предполага, че ще доведе до инвалидност.

За другите е възможно да се проведе разследване, но не е задължително. ТП на НОИ по своя преценка разследва тези, които не са задължителни.

Органът, който е компетентен да проведе разследването, е ТП на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условията на труд и други предвидени органи в зависимост от конкретния случай. Пострадалият също има право да участва в разследването (лично или чрез представител – чл. 58, ал. 4).

Актът, с който се установява резултатът от разследването, е протокол – чл. 58, ал. 6 КСО (Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя/предприятието ползвател.). Съдържанието е на протокола е установено в чл. 10 от Наредбата. Протоколът е официален удостоверителен документ за фактите, причините, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането. Пострадалият и осигурителят имат право да направят възражения срещу протокола, след като получат екземпляр от него.

2. Изготвяне на досие – то е уредено в чл. 59 КСО. То е съвкупност от документи относно осигурителноправното значение на злополуката. Съдържанието му е посочено в чл. 59, ал. 1. То се изготвя и съхранява в съответното ТП на НОИ.
3. Квалифициране на злополуката като трудова – чл. 60 КСО. То представлява признаване на едно внезапно увреждане на здравето, настъпило през време или изпълнение или по повод на изпълняваната работа, довело до неработоспособност или смърт характера на трудова злополука. Компетентно да го направи е длъжностно лице от ТП на НОИ чрез разпореждане за приемане или неприемане на злополуката като трудова. Разпореждането е индивидуален административен акт, с който един факт от обективната действителност придобива правно значение и от него възникват или не възникват съответните правни последици. Инструктивният срок за издаването на разпореждането е 7 дни, както и за изпращането му на осигурения и осигурителя.

По здравното осигуряване квалифицирането поражда право на медицинска помощ по чл. 45, ал. 1, т. 3-4 ЗЗО.

Специфични права поражда трудовата злополука по общественото осигуряване – краткосрочното осигуряване (при временна неработоспособност) предоставя обезщетение за временна неработоспособност, обезщетение при трудоустрояване при временно намалена работоспособност, рехабилитация, помощ за помощно-технически средства. Що се отнася до дългосрочното/пенсионното обществено осигуряване, трудовата злополука е основание за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука – това е особен вид пенсия, който се предоставя при най-привилегировани условия. Осигурителният стаж е ирелевантен.