19. Иск. Право на иск

/в , /от
Print Friendly, PDF & Email
  1. I. ИСК –

1.1. Понятие – Терминът „иск” в нашето право има 2 значения: иск в материлалноправен смисъл, т.е. притезателно право – напр. Искът по чл.108 ЗС и иск в процесуалноправен смисъл – искане, отправено до съда да бъде разрешен 1 правен спор със СПН (това за СПН според Стамболиев не трябва да го има). Съществува и друго определение – искане до 1-воинстанционния съд (за да се различи от правото на въззивна и касационна жалба) да бъде разрешен правен спор със съдебно решение, за да се защити материалното право, накърнено от спора. Искът се предявява във формата на писмена искова молба.

 

1.2. Бидейки искане искът всъщност е 1-странно изявление с двояк характер:

  • От 1 страна то е изявление за знание – относно действителното правно и фактическо положение през погледа на ищеца, т.е. така както той го е възприел. Разбира се, може да го е възприел грешно и тогава изявлението ще бъде невярно, а искът неоснователен. Ако го е възприел вярно – искът ще е основателен;
  • От друга страна то е волеизявление – насочено е да породи определени, искани от ищеца правни последици – в петитума ищецът го посочва. Като волеизявление искът може да бъде допустим или недопустим.
  • Искът е едновременно изявление за знание и волеизявление. За да бъде учреден обаче валиден процес е достатъчно искът да е допустим, т.е. да има действително волезявление. Съдът проверява иска като волеизявление от момена на постъпването на исковата молба, но следи и през целия процес за това и накрая остново при постановяване на съдебното решение. Дали е основателен или не, т.е. дали отговаря на действителното положение, е от значение чак за съдържанието на съдебното решение, защото чак тогава това става ясно
    • Значение
  • Поставя началото на исковия процес и по този начин поражда проц. Правоотношение;
  • Определя спорния предмет и надлежните страни по делото;
  • Искът сочи вида на търсената защита – само СПН, или СПН и ИС (осъдителен иск) или СПН и КД (конститутивен иск);
  • Определя предмета на решението – то е отговор на иска – Всеки иск съдържа проект за съдебно решение, което ищецът желае, но което ще получи само ако искът му е допустим и оснвателен.

 

  1. II. ПРАВО НА ИСК (ПИ)
  2. Теории – 3 теории
  • Материалноправна теория – проф. Абрашев – правото на иск е материалното право в бойно състояние, т.е. когато материалното право бъде нарушено то се превръща в право на иск. Ищец става този, който е титуляр на нарушеното материално право. + страна на тази теория е, че държи сметка за функционалната връзка м/у материалното и процеусланото право, а – страна е, че обуславя правото на иск от основателността на иска. (Работата е там, че ПИ е ключът към вратата на ГПр. Той ни е необходим за да започнем процеса. Основателността на иска, т.е. дали има материално право, се разбира чак със съдебното решение. Образно казано се получава така, че за да започне процеса ищецът трябва да докаже основателността на иска, а тя се доказва в самия процес и така „ключът за вратата на ГПр. Се оказва от вътрешната страна на вратата.”); Затова ПИ не е обусловено от основателността на предявения иск, напротив ПИ има и този, чийто иск в последствие се окаже неоснователен.
  • Процеусалноправна теория – ПИ е самостоятелно, независимо от мат. Право субективно публично право да се иска от съда да се произнесе по молбата, с която е сезиран. В тази теория не се държи сметка за връзката между материалното и процесуланото право. Излиза, че с Пи може да разполага всеки и за всичко – това обаче не е вярно, защото ПИ на всяка от спорещите страни е ориентирано към определно нейно право, което тя иска да брани с помощта на исковия процес.
  • Дуалистична теория (така и Стамболиев) – ПИ е правомощието чрез иск да се задължи съда да разреши конкретен граждански спор, посочен в иска. Това правомощие има този, който твърди, че негово материално право е засегнато от правния спор (арг. Чл.26 ГПК). Възникването и съществуването на ПИ зависи от процесуалните предпоставки (В.20), т.е. от допустимостта на иска.

 

  1. Определение – ПИ е едно субективно публично потестативно динамично право.
  • Публично е, защото на него кореспондира задължението на държавата чрез съда да постанови съдебно решение. (!!! Не е публично само при арбитраж);
  • Потестативно – от неговото упражняване настъпва правна промяна и в отношенията съд-ищец и в отношенията съд-ответник;
  • Динамично – в рамките на неговото упражняване получава все по-богата характеристика. В рамките на свояето развитие, то се погасява, когато стигне до апогея си. (ПИ възниква в момента на възникване на правния спор. В този момент то е право да подадем искова молба. Когато я подадем ПИ не се погасява, а се преобразува в право на съдебно заседание; право на съд. Състезания и т.н. докато не достигне апогея си, когато съдът е постановил определение, че ще се произнесе на определена дата. Това е последната фаза от ПИ – правото да се получи съдебно решение.) !!! Според проф. Сталев с това решение ПИ не се погасява, а се преобразува в право на въззивна жарлба, а после евентуално и на касационна. Според него ПИ се погасява, когато има влязло в сила решение. Стамболиев – ПИ се погасява в момента на постановяване на съд. Решение, а не на влизането му в сила. Именно тогава съдът е изпълнил задължението си по чл.2 ГПК. Правото на въззив/касация са нови права, различни от ПИ.
  • Отново трябва да се каже, че ПИ като право на правосъдие принадлежи и на ищеца, и на ответника. Ищецът, подавайки иска, вкарва в играта и ответника. Последният не може за същия спор да предяви иск пред дург съд. Той обаче може ько ищецът каже край – искам делото да се прекрати, ответникът може да не се съгласи и делото ще продължи – ето това е проява на ПИ на ответника като право на правосъдие.