19. Професионална болест – понятие и ред за установяване

Другият професионален риск е професионалната болест – правната уредба на международноправно равнище са посветени три конвенции на МОТ, като България е страна по две от тях – Конвеция 18 относно професионалните заболявания (1925 г.) и Конвенция 42 относно обезщетенията при професионални болести (1934 г.). Вътрешната уредба на професионалната болест се съдържа в чл. 1, т. 1, чл. 56, чл. 59, чл. 61-63 КСО, както и в Наредбата за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, Списъка на професионалните болести и Наредбата за медицинската експертиза.

Кръгът на осигурените за професионална болест лица е същият като при трудовата злополука – чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1 КСО.

Системи за определяне на професионалните болести – познати са три системи, признати от МОТ. Едната е система на легалната дефиниция – законодателството определя легално и за да бъде признато едно заболяване за професионална болест то, тя трябва да отговаря на законоустановените признаци. Другата е система на листата (списъка) – такава система съществуваше у нас до приемане на сегашния КСо; при нея сме изправени пред изрично и изчерпателно изброяване на професионалните болести и дейностите, които ги причиняват в нормативен акт. Третата е комбинираната система, която предлага съчетание между легална дефиниция и примерно изброяване на професионалните болести – такава е нашата в момента.

Понятието за професионална болест се извежда от разпоредбата на чл. 56 КСО – професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

При професионалната болест е важно обективното състояние на осигуреното лице – това обективно състояние е заболяване, т.е. отклонение от обичайното здравно състояние на човешкия организъм. Това заболяване трябва да има за резултат определени последици – те са както при трудовата злополука (неработоспособност или смърт).

За да е налице професионална болест, трябва да е налице причинна връзка между заболяването и неработоспособността, както и връзка между неблагоприятните последици и условията на труда. Това са типични, неотстраними, неблагоприятни фактори на трудовия процес, които пораждат тези последици.

Има две хипотези – в едната увреждането се причинява изключително и само от неблагоприятните условия на труда, но е възможно да има и съпътстващи фактори, които да са определящи. За да може да се признае характерът на заболяването на професионално, то трябва да е включено в Списъка на професионалнте болести, издаден от Министерския съвет. Списъкът определя изрично кои заболявания имат характерът на професионални – той представлява таблица, която определя първо заболяванията по групи, а след това вредните фактори, които водят до тези заболявания.

Увреждането не е травматично, а е резултат на постоянно въздействие на дадените неблагоприятни фактори.

Възможно е, по изключение, едно заболяване да не е включено в Списъка и пак да бъде признато за професионална болести – чл. 56, ал. 2 КСО: за професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

За да настъпят осигурителноправните последици на професионалната болест, трябва да бъдат спазени установени в законодателството правила – те се съдържат в чл. 61-63 КСО, в Наредбата за професионалните болести и в Наредбата за медицинската експертиза. Редът за установяване представлява поредица от предвидени в закона действия, които трябва да бъдат осъществени, за да се признае на едно заболяване характерът на професионална болест:

1. Установяване на факта на увреждането – съгл. 61 КСО практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест изпращат известие и до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Органите на медицинската експертиза установяват не само фактът на увреждането, но и неблагоприятните му последици.
2. Установяване на причинната връзка между неблагоприятните последици и увреждането – също от компетентността на органите на медицинската експертиза (чл. 74-78 от Наредбата за медицинската експертиза).
3. Установяване на причинната връзка между заболяването и условията на труда – чл. 61 КСО и чл. 5 от Наредбата за професионалните болести; чрез известие, което се изпраща до осигурителния орган и осигурителя. Въз основа на известието се извършва проучване на заболяването, което е уредено в чл. 62 КСО и чл. 6 от Наредбата за професионалните болести – то е аналогично на разследването на трудовите злополуки. Основание за неговото извършване е разпореждане на ръководителя на ТП на НОИ. Проучването се извършва от комисия с участието на представители на Инспекцията на труда, на осигурителя и на пострадалия под ръководството на НОИ. Резултатите се прикрепват към протокол, в който се отразява заболяването и установените в предприятието условия на труда. Той се представя на Комисията по експертните медицински досиета, която подготвя за ТП на НОИ досие на професионалната болест, аналогично на това при трудовата злополука (чл. 59 КСО, чл. 6, ал. 9 от Наредбата).

Признаването на професионалния характер на заболяването е от компетентността на медицинските органи – съгл. 62, ал. 3 КСО органите на експертизата на работоспособността издават експертно решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалната болест и попълват регистрационна карта за професионална болест. Произнася се ТЕЛК с експертно решение, което може да бъде обжалвано пред НЕЛК.

Всички професионални болести се регистрират в нарочен регистър на професионалните болести, който се води в картотеката на експертните медицински досиета.

Осигурителни права – те са същите както при трудова злополука.