2. Гражданският процес като защита и санкция

  1. ОБЩО – ГПр. Се разглежда в 3 различни аспекта: 1. като производство; 2. като защита и санкция и 3. като система от правоотношения. ГПр. Обаче не е нито 1, нито 2, нито 3 поотделно, а е производство, защита и санкция и система от правоотношения едновременно.

 

  1. Гражданският процес е организиран като защита-санкция – защита в полза на правоимащия и санкция спрямо правонарушителя. Целта е с помощта на държавната принуда да се възстанови законосъобразното развитие на накърненото гражданско правоотношение. ГПр. Предлага 3 способа на защита-санкция: исков, изпълнителен и обезпечителен процес.

 

2.1. Исков процес като защита-санкция – Той влиза в действие по повод на правен спор и цели да издири действителното правно положение между страните и да реши спора със СПН. СПН означава предварително съдено нещо – с нея се установява правното положение такова, каквото е, задължават се страните да се съобразят с него и забранява на страните да водят същия спор, който вече е решен от съда с влязло в сила решение. Res judicata (законна сила на съдебното решение) – установява се правното положение такова, каквото е, като това може и да не е действителното правно положение. Там е разликата. Защитното и санкционното въздействие на исковия процес не се изчерпва със СПН. При осъдителен иск – осъдителното решение има и изпълнителна сила (ИС) и въз основа на него може да се извади изпълнителен лист. Ри конститутивен иск, решението има и конститутивно действие (КД), с помощта на което се осъществява принудително потестативното право. !!! Исковият процес още от самото му възникване (от подаването на исковата молба) е Защита-санкция.

 

2.2. Изпълнителният процес като защита-санкция – влиза в действие при неудовлетворени притезания и цели да достави принудително на правоимащия дължимото. Този процес е по-ефективен като защита и санкция ,тъй като има реално разместване на блага.

 

2.3. Обезпечителният процес влиза в действие при опасност от такова поведение, което заплашва осъществяването на правото, защото ще осуети защитата, която то предстои да получи чрез исковия и изпълнителния процес. Обезпечителната мярка цели да запази непроменено статуквото, докато трае исковият и изпълнителният процес.

 

2.4. ГПК урежда тези 3 процеса като самостоятелни способи за защита. Те обаче не са последователни фази, защото е напълно възможно например изп. Процес да предхожда исковия (напр. Започнало е принудителното събиране и едва тогава вземането става спорно)

 

  1. Общи белези на защитата-санкция в 3-те процеса

 

3.1. И СПН, и принудителното изпълнение, и обезпечителната мярка са сурогат на липсващото дължимо поведение;

3.2. Защитата и санкцията в ГПр. Са проява на държавна принуда. Те се постановяват с властнически акт, който едностранно обвързва правонарушителя.

3.3. защитата се дава от 3-то незаинтересовано лице, което стои между и над страните и изхожда само от закона при даването на защита на накърненото право;

3.4. диспозитивно начало – защита от съда се дава само, ако е поискана, само дотогава, докогато е поискана и само за това, за което е поискана.

3.5. Защитата-санкция се дава по нарочно предвидени и уредени в закона производства с равна възможност за страните в тези производства да си издействат равен шанс за благоприятен изход от процеса.

 

  1. Макар че е дължима, защитата-санкция, в която ГП се състои, може да не бъде дадена (отказ на правосъдие) или пък да е незаконосъобразна (неправилно решение; принудително изпълнение върху несеквестируема вещ). Отказът на защита и незаконосъобразната санкция са правонарушения. Срещу тях е също необходима защита-санкция. Тя се състои в обжалване на незаконните откази или действия на защитния орган (частни жалби, обжалване на съдебните решения и на действията на съдия-изпълнителя), както и в отмяна на влезли в сила порочни решения. Те представляват също производства за защита-санкция, но не пряко срещу нарушението на граждански права, а срещу незаконосъобразното поведение на защитния орган. Затова производствата за защита-санкция срещу незаконосъобразен отказ или незаконосъобразно развитие на ГП образуват заедно с производствата за пряка защита на гражданските права едно функционално единство подобно на единството, характерно за всяка верига от санкции. Особеното обаче на интересуващото ни единство от санкции е, че второто звено на веригата (обжалвания, отмени) е поверено на контролни органи, включени в същата защитна система (висшестоящи съдилища), развива се с участието на същите страни и е регулирано от същия закон (ГПК). Поради това първичната защита-санкция (исков, изпълнителен и обезпечителен процес) и обезпечаващата я вторична защита-санкция (обжалвания и извънредни средства за отмяна) образуват заедно ГП като институция за защита на граждански права. Обжалванията и извънредните средства за отмяна не са обаче необходима съставна част на конкретния процес, т. е. на всяко гражданско дело.