2. Метод на регулиране на осигурително право.

Метод на правното регулиране на осигурителните правоотношения – съвкупност от едновременно действащи способи. Единият е редът за установяване на правилата за поведение – той се определя от мястото на органите, установяващи правилата, в държавната система. В осигурителното право преобладава централистичното регулиране – правилата за поведение се създават от централни държавни органи. То се осъществява чрез издаване на нормативни актове. Създадените по този начин правила са валидни поначало за цялата страна и за всички участници в осигурителните отн. Характеризира се с това, че се осъществ от централни държ. органи чрез издаване на норм. актове, те имат общо действие върху цялата територия на страната по всички осиг. правоонт,  а органът, който ги издава е извън страните, по което и да е осиг. правоотн – те са негови адресати. Този способ преобладава, за да се гарантира еднаквост на набирането и разходването на средства от осигурителните фондове. Срещат се и елементи на децентралистичния (локален) способ на правно регулиране – то се изразява в установяване на специфични правила за поведение по определени осигурителни правоотношения от участниците в тях. То намира приложение при доброволното обществено осигуряване. ОСъществ се от органи с ограничена терит. компетентност, а границите на лок. регулиране на оси. отношение се опр. по централизиран ред от държавата в издадените от нея норм. актове. ЛОкалните правила на осиг. право се прилагат на територията, на която има нормотворческа комп. органът. При лок. регулиране на осиг. отношения, създателите на съотв. правила често са и техни адресати.

Методът се определя и от свободата на действие на страните по осигурителните правоотношение – доколко поведение на страните е обвързано от предписанията на правните норми и доколко те могат да се отклоняват по своя воля от тези предписания. В осигурителното право преобладава императивното регулиране на осигурителните отношения. Като изключение  намира приложение и диспозитивния метод на правното регулиране, който се изразява в допустимо поведение на страните, съобразно тяхната воля – границите са установените императивни правила.

Особеностите на метода се определят и от положението на страните по правоотношенията една спрямо друга – в осигурителното право преобладава властническото положение на осигурителния орган, защото той набира и разходва средствата по общественото осигуряване и е оправомощен да изисква определено поведение от осигурителите и осигурените лица. По изключение срещаме равенство на страните – при допълнителното осигуряване при сключването на осигурителния договор.