20. БЕЗРАБОТИЦА – понятие и ред за установяване

И като явление на пазара на труда, и като осигурен социален риск безработицата се ползва с богата международноправна уредба. Трябва изрично да се посочи, че втората конвенция на МОТ, приета на първото заседание през 1919г. на Международната конференция по труда е за безработицата. Понастоящем уредба се съдържа в чл. 23, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека – този риск там е свързн със закрилата за правото на труд. Чл. 6 от Международния пакт за икономически, соц и културни права, като посочва възможните и желателни средства, които държавите тр да прилагат, за да се упражнява правото на труд. Конвенция 8 относно обезщетенията при безработица при корабокрушение (1920г.); Конвенция 44 за безработицата (1935г.) – все на МОТ. В тази област България не е ратифицирала съответната част от общата конвенция 102 относно минималните стандарти на общественото осигуряване.

Регионално европейско равнище – чл. 34, ал. 1 от Хартата за основните права на ЕС изрично включва безработицата сред осигурените социални рискове.

В българското законодателство има своето конституционно основание в чл. 51, ал. 2 от КРБ, която изрично предвижда осигуряването при безработица, но наричайки го към времето на приемането си „временно оставане без работа“. На основата на конституционната разпоредба е създадено текущото законодателство, което предвижда безработицата като риск изрично в чл. 1, т. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 3 от КСО. Има разпоредби и в някои специални закони. Законът за насърчаване на заетостта урежда реда за установяване на безработицата; Законът за отбраната и въоръжените сили в РБ уст някои осигурителни права при безработица на съпрузите на военнослужещи и др. Има и един специален подзаконов НА, какъвто е Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (ще я нарича Наредба за безработицата).

Кои са лицата, осигурени за безработица? – задължително осигурени са осигурените за всички осигурени социални рискове (чл. 4, ал. 1 КСО). От това правило има няколко изключения. Изключени са лицата, които осъществяват по ТПО, по програми за насърчаване на заетостта, член-кооператори в производствени кооперации, които полагат труд без ТПО. Чл. 4а, ал. 1 изключва от осигурените за безработица морските лица, които по дефиниция са работници/служители по ТПО.

Възможно е и доброволно осигуряване за безработица. Това е предвидено в чл. 4а, ал. 2 КСО по отношение на морските лица. Те могат да се осигуряват за безработица по свое желание в НОИ.

Другата категория лица, които могат да се осигуряват за безработица, са трудоводееспособните граждани (навършили 16г.); осигуряването може да става в осигурителни дружества. Към настоящия момент обаче в България няма осигурителни дружества за безработица (макар да е предвидена тази възможност в закона).

За съжаление нашето законодателство предвижда възможност за доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, без да може да се намери логическо обяснение кое е рисковото на професионалната квалификация; с какви неблагоприятни материални последици е свързано придобиването и повишаването на професионална квалификация.

Какво представлява безработицата като осигурен социален риск? – това е явление от обективната дейсвителност, което е различен факт от безработицата като юридически факт на трудовото право. За трудовото право безработицата е налице, когато някой гражданин желае да полага труд по трудово правоотношение и търси съдействие от държавата за упражняване на това право. За трудовото право няма значение причината, поради която се търси и не може да се намери работа – може да е прекратяване на предходно правоотношение, да е невъзможност за първоначално постъпване на работа и т.н. Много по-широк е обемът на понятието безработица като юридически факт на трудовото право от обема на понятието безработица като осигурен социален риск.

На първо място, за разлика от почти всички други рискове, които са свързани с неработоспособност или смърт, при безработицата сме изправени пред работоспособност на осигуреното лице. Този извод правим от чл. 54а, ал. 1 и чл. 54г, ал. 1 от КСО. От една страна е предвидено, че право на обезщетение за безработица няма лице, което е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото по презумпция то е неработоспособно (тази пенсия предполага една презюмирана неработоспособност). От друга страна, обезщетение за безработица не се дължи на лицата, които са в състояние на временна неработоспособност, защото те не могат да полагат труд не поради друга причина, а поради причина на здравното си състояние и за това време те имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност.

На второ място, за да е налице рискът безработица, е съществено не всяко затруднение за намиране на работа, а оставането без работа поради прекратяване на правоотношението, основание за осигуряването. Това е предвидено в чл. 54а, ал. 1 КСО. Много съществена черта на риска безработица според нашето законодателство – докато за международноправната уредба, представлявана от Конвенция 34 на МОТ е значение само принудителното оставане без работа, т.е. прекратяване на трудовото правоотношение независимо и против волята на работника или служителя, у нас няма значение основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Безработица ще бъде налице при наличието на другите изисквания и когато правоотношението е прекратено при взаимно съгласие, и когато е прекратено от работника или служителя с предизвестие или без предизвестие. Има значение причината за прекратяването на правоотношението за продължителността и размера на обезщетението, но не и за самото право на осигуряване!

В общия случай обезщетението за безработица се дължи за срок от 4 м. до 1 година според общия осигурителен стаж на лицето; но ако трудовото правоотношение е прекратено от самото лице например с предизвестие или с волята на самото лице (взаимно съгласие), тогава обезщетението е в минималната продължителност (4 м.), защото лицето по своя воля се е оставило в състояние да не полага труд по съществувалото правоотношение.

И третият елемент на риска безработица, извличан от чл. 54а, ал. 1 КСО, е оставане без работа. Прекратено е трудовото правоотношение на работоспособно физическо лице, но то не може да постъпи на работа по трудово/служебно или друго правоотношение (а не, че не може да осъществява трудова дейност в никаква форма).

Ред за установяване на безработица като осигурен социален риск

За да е безработно по смисъла на осигурителното законодателство, лицето трябва да е останало без работа. Това се установява чрез регистрация в държавния орган по труда (териториалното поделение на Агенцията по заетостта, което се нарича Бюро по труда). Регистрацията е уредена в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за обезщетенията за безработица във връзка с чл. 18 от Закона за насърчаване на заетостта. Регистрацията е едностранно волеизявление за упражняване на правото на съдействие от държавата за преодоляване на неблагоприятните последици на безработицата. И за активните мерки на пазара на труда (т.е. съдействие за преодоляване на състоянието на безработица чрез постъпване на подходяща работа) е необходима регистрация. Но регистрация е необходима и за пасивната политика на пазара на труда, каквато е осигуряването при безработица. Пасивната политика няма за цел да премахне състоянието на безработица, но има за цел да облекчи неблагоприятните материални последици на безработицата – загубата на трудово възнаграждение. Регистрацията се извършва в нарочен регистър на безработните. Регистрацията може да бъде направена по постоянния или настоящия адрес на лицето. С удостоверение за регистрацията си в Агенцията по заетостта, безработният трябва да се регистрира като такъв и в териториалното поделение на НОИ – това е районното управление Социално осигуряване по постоянния адрес на безработния. Според чл. 2 от Наредбата в териториалното поделение на НОИ се водят досиета на безработните, в които се отразяват факти и обстоятелства, свързани с тяхното осигуряване.

Не е достатъчно лицето да е останало без работа поради прекратяване на правоотношението, което е било основание за неговото осигуряване. За да е налице осигуреният риск безработица, трябва да сме изправени пред невъзможност за започване на нова работа. Тази невъзможност се удостоверява с периодично явяване на осигурения в Бюрото по труда. То е уредено в чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. При регистрацията му на всеки безработен се определя трудов посредник и график за посещения в бюрото по труда. Предназначението на тези посещения е да се потвърждава състоянието на безработица и желанието на безработния да му се окаже съдействие за постъпване на друга работа. Но освен в определения график, безработният трябва да се явява в Бюрото и при повикване; това задължение е установено в чл. 20, ал. 2 ЗНЗаетостта. Явяването става в Бюрото по труда, а то предоставя ежемесечна информация на съответното ТП на НОИ за състоянието на безработния.

Какви осигурителни права предвижда нашето законодателство при безработица?

Едно единствено право – обезщетение за безработица. По законодателството преди КСО (1999г.) се предвиждаше една особена помощ за безработица на лица, на които остава малък период до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; + помощ за дълготрайна безработица. Но според действащата уредба единственото осигурително плащане, което се дължи е обезщетение за безработица.