20. Процесуални предпоставки – понятие, видове и правно значение
- ПОНЯТИЕ – условията за възникване, съществуване и надлежно упражняване на ПИ. Проц. Предпоставки са 2 основни групи:
1.1. За възникване и съществуване на ПИ – за да възникне спрямо съда в полза на определено лице ПИ трябва:
- Да е налице правен спор – наличността на такъв поражда нуждата и интереса от защита. Чл.124, ал.1 ГПК поставя изрично изискването за наличие на правен интерес само при установителните искове, защото при осъдителните и конститутивните интересът произтича директно от естеството на търсената защита. По проекта на ГПК беше предвидено, че ако страната тръгне по заповедното п-во (виж чл.404 и сл.) тя не може да предяви иск за същото право. Стамболиев е съгласен, че така би трябвало да е – ако можеш да се възползваш от по-лекото заповедно п-во, нямаш интерес от ПИ. По новия ГПК обаче можеш да си избереш и исков път, дори да имаш на разположение и основание да започнеш заповедно п-во по чл.417;
- Процесуална легитимация;
- Подведомственост – ако не е насочено спрямо съд, ПИ не съществува;
- Правоспособност – само правоспосособно лице може да притежава ПИ. Ако такова няма ПИ няма да има субект;
Всички тези предпоставки дотук са положителни, т.е. трябва да са налице, за да съществува ПИ. Те са абсолютни и за тях съдът следи служебно;
Има и една отрицателна абсолютна предпоставка – същият спор да не е вече решен със СПН. Тъй като повторен иск по спор, решен със СПН е недопустим – чл.299, наличието на такова решение процеусална пречка за възникването и съществуването на ПИ.
В учебника на Сталев пише и че изтичането на давонстен или преклузивен срок, от който ПИ е обусловен, ще доведе до отхвърляне на иска като недопустим, а не неоснователен, защото тези срокове погасяват ПИ, а не материалното право. От друга страна ВКС приема, че искът предявен след изтичане на преклузивен срок, се отхвърля като неоснователен!!!
1.2. За надлежно упражняване на ПИ – и тук са положителни и отрицателни, като първите трябва да са налице, за да може ПИ да бъде надлежно упражнено, а вторите – да липсват
- Положителни
– исковата молба да отговаря на посоченото в 127-129 съдържание. Ако не отговаря съдът дава срок да се оправи;
– родова подсъдност (тя е абсолютна) – например ако се подаде иск до ВКС, той ще го препрати на компетентния 1-воинстанционен съд;
– местна подсъдност (тя е относителна, т.е. съдът не следи служебно за нея, а се взема предвид само ако ответникът направи възражение);
– процесуална дееспособност на страната или представителна власт на представителя (абсолютни)
- Отрицателни
– наличие на договор за отнасяне на спора до арбитраж или международен съд (относителни);
– наличие на висящо дело между страните за същия правен спор;
– Наличие на наказателно дело относно престъпление, което е от значение за решаване на спора – в този случай се изчаква присъдата;
– наличие на висящ спор по преюдициален въпрос по още незаявения граждански спор
- ВИДОВЕ
2.1. такива, които се отнасят до възникването и съществуването на ПИ и такива, които се отнасят до надлежното му упражняване (виж по-горе);
2.2. положителни – те трябва да са налице, за да съществува или може да се упражни ПИ и отрицателни – тяхното наличие е пречка за съществуването или упражняването на ПИ;
2.3. абсолютни – те водят до недопустимост на съдебното решение, ако ги няма и за тях съдът следи служебно; относителни – вземат се предвид само ако ответникът направи възражение
- ЗНАЧЕНИЕ
- – Процеуалните предпоставки имат непряката функция да обуславят самия исков процес, защото те обуславят съществуването и надлежното съществуване на ПИ. ПИ от своя страна, ако съществува и е надлежно упражнено, искът и исковият процес са допустими, а ако не съществува или не е надлежно упражнено – процесът е недопустим, а предявеният иск е опорочен и затова недействителен. Порочността на недопустимия иск обаче е поправима, и то с обратна сила – ако липсвашата предпоставка възникне или наличната пречка отпадне. Ако въпреки липсата или ненадлежното упражняване на ПИ съдът постанови решение – то ще е не нищожно, а недопустимо.
- Ако съдът установи, че липсва положителна ППр. Или е налице процесуална пречка, съдът в зависимост от естеството на самата ППр. Може:
- Да вземе мерки, за да се поправи порока (чл.129 за исковата молба и чл.101 за проц. действия);
- Да препрати делото на компетентния орган (чл.118,ал.2) – това е в случаите на сгрешена подсъдност – била тя родова или местна;
- Да спре делото (чл.229, ал.1, т.4 и 5);
- Да прекрати делото като обезсили всчики извършени по него процесуални действия, вкл. И постановеното съдебно решение (виж чл.126 и чл.270 ГПК)
Съдът установява дали са налице или липсват ППр. В отделно производство по повод на висящия исков процес и с участието на същите страни. !!! Това производство не представлява исков процес или част от него, защото има различен предмет – не материалното спорно право, а ПИ. То се нарича условно „процес относно процеса”. Той се различава коренно от самия исков процес в следните направления:
– при ПоП съдът се произнася по претендирано спярма него право –ПИ и затова се произнася с определение, а не с решение;
– най-ярко се усеща разликата, когато в резултат на проверката се установи, че липсват положителни ППр. И исковият прозес трябва да се прекрати – виж чл.126 и 270. Тогава всички извършени процесуални действия, заедно със самото решение се обезсилват. Обратното, всички процесуални действия по ПоП запазват пълната си валидност, защото на тях се крепи обезиславането на исковия процес => двата процеса са различни.
