21. Установителен иск  

1. Установителен иск (УИ) е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със СПН. Търсената с него защита се изчерпва със СПН, с която спорното право( правоотношение) се отрича или потвърждава. Затова УИ изразява в най-чист вид същността на исковия процес.

УИ цели да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. УИ се явява като превенция  спрямо гражданските отношения, преди да се е стигнало до по-остри форми на правонарушение. Сигнало ли се е до тях преди той да бъде предявен, той става безпредметен, защото влиза в действие по-интензивен способ за защита- осъдителният иск.

Понеже правните спорове бързо прерастват в нарушаване на граждански права, УИ са много по-редки от осъдителните. От друга страна УИ е най-приспособеното средство за защита срещу правната привидност (нищожност и особено симулативност), заплашваща интересите на страните и на третите лица.

 

2. Спор може да възникне относно всяко гражданско право. Затова УИ е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения (чл. 124 (1)), докато предмет на осъдителен иск могат да бъдат само притезания, а на конститутивен иск- само потестативни права.

Естеството на правоотношението е без значение. Предмет на УИ могат да бъдат: вещни, облигационни, наследствени, семейноправни, търговски и трудови правоотношения.

Правоотношението, предмет на УИ, трябва да се твърди или отрича като едно конкретно, вече възникнало отношение, макар и с модалитет (условие, срок)

3. Като предпоставка за допустимост на УИ чл.124 (1), нарочно подчертава изискването за интерес от установяването, макар че интересът от търсената с иска защита е процесуална предпоставка за всички искове.

• За да съществува интерес от УИ е достатъчно се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез УИ, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. (липсва обаче интерес от УИ относно размера на наследствен дял, определен от закона и неоспорван от наследниците).
• Интересът от УИ най-добре се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Никаква нужда от доказване на интереса тогава не съществува. Излишно е да се доказва интересът от УИ във всички случаи, когато се касае за предвидени от самия закон УИ (напр. Искове за дирене и оспорване на произход; искове по 124, ал.3 и ал.4, исковете по чл. 646, чл.694 ТЗ).
• Липсва интерес от УИ, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. Защото и чрез тези искове ще се разреши със СПН гражданския спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели.

 

4. Кой е надлежна страна по УИ се определя по чл.124 (1) с формулата, че всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение, може да предяви УИ. Заинтересуван да предяви УИ е именно този, чието право се засяга от правния спор. Това не е само носителят на спорното право, които го предявява с положителен УИ. Легитимиран е и този, чието право се засяга от правото, претендирано от друго лице, напр. Длъжникът по изпълнението, срещу когото взискателят е насочил едно несъществуващо притезание.

При отрицателен УИ надлежен ответник е винаги носителят на отричаното с иска право. УИ се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни. (широка легитимация).

 

5. Различаваме няколко вида УИ
   • Според това дали УИ цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право, той бива в първия случай положителен, а във втория- отрицателен.

Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен УИ. Всичко зависи от това, коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи положителен УИ, е равнозначно на това да се отхвърли отрицателен УИ и обратното- да се уважи отрицателен УИ, е равнозначно на отхвърляне на положителен УИ.

 

• Особен вид УИ относно преюдициално правоотношение е инцидентният установителен иск

6. Отделно от УИ за правоотношения трябва да бъдат разгледани УИ за факти, които законът допуска не общо, а само по изключение в изрично предвидени от закона случаи, като сочи фактите, които могат да се установят с УИ. 124 ал.4 ГПК

• Иск, целящ да се установи истинността или неистинността на документ. Понятията истински или неистински документ, които чл.124 ал4 използва са същите , с които законът си служи при инцидентното оспорване истинността на документа (чл.193-194).

Целта на иска е преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да се разчисти спорът дали той е истински или неистински.

• Според чл.124 ал.5 допустим е УИ за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Всяка от посочените в ал.5 основания за невъзбудено или прекратено в последствие наказателно производство, прави УИ допустим в качеството му на сурогат на недопустимия НП.

Легитимирани ответници по ал.5 на чл.124 са; а) лицето, за което се претендира да е извършило престъплението, респ. Неговите наследници ако то е починало; б) лицето, на което ще бъде противопоставено престъпното обстоятелство като основание за права или отмяна на изгодно за него решение. Ако извършителят не е открит, искът следва да се предяви само срещу лицето по т. Б)

 

Други искове за факти, допуснати по нашето прав, са: исковете за произход по чл.31-41 СК.

7. УИ за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на УИ са недопустими. Те са неподведомствени на съдилищата и противоречат на изискванията за процесуална икономия. Всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъдепроверен и установен по повод на делото относно това правоотношение.
8. Важна особеност на всички УИ е, че тяхното предявяване е безсрочно.

Законът обаче може да предвиди за някои УИ нарочни срокове. Такъв е случаят с УИ за дирене и оспорване на бащинство или на припознаване, както и за установяване на трудова злополука.

 

Макар и да не се погасява по давност УИ може да прекъсне погасителната давност относно материалното право, за което е предявен!