22. МАЙЧИНСТВО – понятие, елементи, ред за установяване

Print Friendly, PDF & Email

Риск е, защото има същите неблагоприятно имуществени последици, както другите осигурени рискове.

Правната уредба на майчинството като осигурен социален риск има своето място преди всичко на международно равнище. Съдържа се в основните универсални международни актове, които имат отношение към социалните права. Това са главно актове на ООН. Чл. 25, ал. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, която като установява основното човешко право на общ осигуряване, предвижда и осигуряването при майчинство, както и закрилата на жената майка. Същото се отнася до чл. 10 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. Основната м уредба на този риск се съдържа в три специални конвенции на МОТ. Едната е Конвенция 3 относно майчинството – приета още на първата сесия на Международната конференция по труда през 1919г. Конвенция 103 – Бг не е ратифицирала тази. Конвенция 183 за майчинството от 2001г. (в сила и за Бг).Важно значение има и Конвенция 102 относно социалната сигурност- минимални стандарти.

Регионални европейски актове: чл. 8 ЕСХ, който е ратифициран от България (държавата може да ратифицира само някои разпоредби) – урежда въобще закрилата на майката и в частност гарантирането на нейните доходи при майчинство. Чл. 34, ал. 1 от Хартата за основните права на ЕС, която като част от първичното право (приложение към Лисабонския договор), има значението на международен регинален източник на правото. Посочва задължението на европейските държави-членки да гарантират на своите граждани правото на обществено осигуряване, като изрично вкл и риска майчинство.

Вътрешната уредба има своето основание в две конституционни разпоредби. Едната е чл. 14, а другата – чл. 47, ал. 3 КРБ, която закрепва изрично особената закрила на жената-майка от държавата и сред формите на закрила посочва безплатната медицинска и акушерска помощ при раждане, както и различни помощи във връзка с раждането и отглеждането на деца.

Текущото законодателство относно риска майчинство се съдържа преди всичко в КСО, който изрично прогласява този риск и урежда осигурителните права при него, в чл. 1, т. 1; чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „в“-г; чл. 48-50. Според чл. 1, т. 1 този кодекс урежда общ отношения, св с държавното обществено осигуряване при майчинство.

Във връзка с реда на установяване на този риск са чл. 26 до 34 от Наредбата за медицинската експертиза.

Кои са осигурените за майчинство лица?

  • Здравно осигурени за майчинство са всички български граждани на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО), така и небългарски граждани, които имат трайна териториална връзка с българската държава (чл. 33, ал. 1, т. 3 до 6 ЗЗО).
  • Обществено осигурени в тесен смисъл на думата са задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 1 (всички лица, които полагат зависим труд) и чл. 4а, ал. 1 (морските лица) КСО. Но сред задължително осигурените за майчинство са само тези, които са осигурени за всички рискове.
  • Доброволно (чл. 4, ал. 4 КСО). Лицата, които са задължително осигурени за това, че полагат труд за своя сметка, НЕ подлежат на задължително осигуряване, но изрично е предвидена възможността да се осигуряват по свое желание и за майчинство. Лицата по чл. 4, ал. 3 са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Но ал. 4 предвижда, че лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Това са упражняващите свободна професия, търговска дейност, земеделските стопани и т.н.

Какво представлява майчинството като ОСР?

Понятие – това е най-сложният осигурен социален риск откъм своето съдържание. Рискът майчинство се състои от няколко последователно развиващи се елемента; всеки от тях следва предходният. Разбира се, възможно е някъде да не е налице първият риск (бременност) – при осиновяване. Правилото е, че рискът се състои от три елемента:

  1. Започва с бременността. За здравното осигуряване бременността е от момента на зачеването. За общественото осигуряване обаче бременността започва 45 дни преди предполагаемата дата на раждане. През тези 45 дни жената е неработоспособна поради това си състояние. Ако поради някакви причини тя е неработоспособна и по-рано (например патологична бременност), тогава тя ще ползва осигурителни права както при общо заболяване.
  2. Раждането/ по правни последици му е приравнено осиновяването. Тук различаваме два периода:
  • Период, през който жената е неработоспособна поради самият факт на раждането. По правило е установено, че жената е неработоспособна 42 дни след раждането. Затова тя има осигурителни права като при раждане дори и детето да е родено мъртво, да е починало през този период или да е дадено за осиновяване. Възможно е обаче работоспособността да не се възстанови до 42-ия ден. Тогава жената продължава да ползва осигурителни права за раждане до възстановяването на работоспособността – това се преценява от здравните органи.
  • Период на работоспособност (чл. 50, ал. 1 КСО). Той е включен в елемента раждане на риска майчинство не по физиологични, а по социални съображения. Този период се определя с различна продължителност в зависимост от социалната политика на държавите. България е абсолютен световен шампион – у нас продължава до навършване на 1г. на детето. Общият период на бременност и раждане е 410 календарни дни. Идеята, с която беше въведено това законодателно решение, съвсем не постигна очакваните резултати.

На раждането е приравнено осиновяването, но рискът бременност и раждане започва от деня, в който детето е предадено за осиновяване. Тук нямаме 45 дни преди раждането. От 410 дни извеждаме тези 45, но и възрастта на детето към датата на предаване за осиновяване. Например детето е осиновено на 3 месеца – изваждаме ги. Оттам нататък е осиновяването. Този елемент приключва до навършване на 1 г. от детето.

  1. Отглеждането на малко дете (чл. 53-54 КСО). По правило този елемент продължава до навършване на 2-годишна възраст на детето. Според чл. 53, ал. 1 КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, на майката/осиновителката се изплаща парично обезщетение.

Едно ново законодателно решение беше включването на един допълнителен елемент на този риск, какъвто е отглеждане на осиновено дете от 2 го 5-годишна възраст (чл. 53а, ал. 1 КСО) – осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, което има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск и ползва отпуск при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възрат, при условията на пълно осиновяване, има право на обезщетение в размера по чл. 49 (бременност и раждане) за 365 дни, но не по-късно от навършването на 5-годишна възраст на детето.

Какъв е редът за установяване на майчинството?

Бременността се установява от органите на медицинската експертиза. Те установява вероятната дата на зачеването и във връзка с това, вероятната дата на раждане, 45 дни преди която настъпва рискът бременност за общественото осигуряване (а за здравното осигуряване настъпва от констатирането му от здравните органи). Този елемент на майчинството се установява с болничен лист.

Раждането: 2 периода – 42 дни след раждането или до възстановяване на работоспособността – този период се установява от органите на медицинската експертиза, наред с акта за раждане. (актът за раждането установява факта на раждането, а болничният лист удостоверява здравното състояние на майката). Периодът на работоспособност, т.е. след 42-ия ден от раждането и до приключването на елемента отглеждане на дете, се установява с акта за раждане на детето.

Осиновяването, когато е приравнено на раждането, т.е. преди достигане на 1 г. на детето, се установява пак с болничен лист (чл. 34 НМЕ). След това вече се установява със съдебното решение.

Отглеждането на малко дете: установява се с акта за раждане, който показва възрастта на детето и със съдебното решение за осиновяване (при дете от 2 до 5-годишна възраст). Във всички случаи е необходима декларация от осиновеното лице с определено в Наредбата за работното време, почивките и отпуските съдържание – че детето не е дадено за осиновяване, че не е починало и че майката не е лишена от родителски права.

Майчинството е свързано с редица осигурителни права (СЪДЪРЖАНИЕ):

  1. Медицинска помощ при бременност и раждане (чл. 45, ал. 1, т. 6 ЗЗО) – НЗОК заплаща оказването на следните видове медицинска помощ – медицински грижи при бременност, раждане и майчинство. Вероятно тук са имали предвид отглеждане на дете, но там пък нямат място медицинските грижи (Средкова се възмущава).
  2. В краткосрочното обществено осигуряване се предоставя обезщетение при трудоустрояване поради бременност. Осигурената има също така право на обезщетение за бременност и раждане, съответно за осиновяване. Право на обезщетение за отглеждане на малко дете.
  3. Пенсии (дългосрочното/пенсионно осигуряване):

-персоналната пенсия на многодетна майка, която се отпуска на жени, родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишна възраст, поради което не са успели да придобият осигурителен стаж;

-наследствените пенсии на родители от починали техни деца, които са били осигурени.

Титуляр

  • Майката – само при нея може да настъпят всички елементи на риска. С майката се свързват грижите за детето в най-ранната му възраст.
  • Бащата – рожден (има право на самостоятелно обезщетение за бащинство по време на отпуск, който му предоставя КТ, с продължителност 15 дни от деня на изписването на детето от родилния дом). Самотният мъж осиновител също има самостоятелни права.
  • Други лица – в тези хипотези правата се предоставят поначало на майката, но когато тя не може да ги упражнява или дори когато може да ги упражнява, но има нейното съгласие, тези права могат да бъдат упражнявани от друго лице. В едни случаи това става по силата на закона (например осигурителните права при раждане могат вместо от майката да се упражняват от бащата на детето, когато майката не е в състояние да ги упражнява, например починала е при раждането или е в тежко здравно състояние след раждането и т.н.). Но има и хипотези, когато жената е в състояние да упражнява грижите,но дава съгласието си вместо нея правата й да бъдат упражнявани от бащата/баба/дядо, ако са осигурени лица. Това се отнася за правата във връзка с отглеждане на дете.