22. Осъдителен иск

1. С осъдителния иск (ОИ) ищецът иска от съда а) да установи със СПН, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудоволетворено гражданско притезание; б) да допусне принудително удоволетворяване на притезанието срещу ответника. Допускането на принудителното удоволетворяване срещу ответника намира израз в неговото осъждане. Затова ОИ включва винаги искане за осъждане на ответника.

Защитата, която се търси с ОИ включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск, но не се изчерпва с нея. Затова докато решението по УИ се ползва само със СПН, Р по ОИ се ползва и с изпълнителна сила (само решението, с което се уважава ОИ). Решението, с което ОИ се отхвърля, отрича наличността на такова притезание и затова се ползва само със СПН, която брани ответника срещу неоснователната претенция на ищеца.

Понеже се ползва с изпълнителна сила, осъдителното решение е изпълнително основание.

1. Предмет на ОИ

Претендираното от ищеца изискуемо притезание за определена престация от страна на ответника или претендирана от ищеца отговорност на ответника със своя вещ за чужд дълг (149, ал.2 ЗЗД).

Предметът на ОИ в сравнение с този на УИ е по-ограничен. Въпреки това на практика много по-често се търси защита чрез ОИ. Осъдителни са: искът за цената на продадена вещ; за наема на жилище; за трудово възнаграждение, за издръжка, ревандикационният, владелческият иск и др.

1. Дали притезанието е изискуемо ни казва гражданското право. Ои относно неизискуемо притезание е преждевременно предявен. Той не е недопустим, а е неоснователен. Този, който няма право да иска доброволно изпълнение, очевидно няма право да иска принудително изпълнение, а към него е насочен ОИ.

Настъпи ли обаче изискуемостта на притезанието в течение на исковия процес и остане ли притезанието неудоволетворено, ОИ трябва да бъде уважен. Защото съдът е длъжен да вземе предвид и тези факти, които са настъпили след предявявяне на иска, щом като те са от значение за спорното право (235, ал.3).

1. В някои случаи законът допуска да се предявява и уважава ОИ, макар че притезанието още не е станало изискуемо.

• Според чл. 124 ал.2 може да се предяви ОИ за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение. Интересът на такъв ОИ се състои в опасението , че слъжникът може да бъде неизправен относно всяко следващо плащане, така че да се наложи да се водят редица последователни ОИ за всяко последвашо плащане. (първото плащане обаче трябва да е станало изискуемо; при това изискуемостта на следващите плащания трябва да зависи само от настъпването на срока, но не и от предварителното или едновременното изпълнение на насрещна престация от страна на ищеца. Затова Ои по чл.124, ал.2 е възможен при задължения за издръжка; за прехрана срещу вече прехвърлен имот, за застрахователни премии (387, ал.4 ТЗ); за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане. Не може обаче да бъде уважен ОИ за още неизискуемо трудово възнаграждение по ТД, зашото ТВ се дължи срещу вече престиран труд!!!
• Подвид на иска по чл. 124 ал2 представлява ОИ да се изоставят занапред такива действия, с които ответникът нарушава правото на ищеца (напр. Да се осъди ответникът да не преминава през имота на ищеца; да не употребява неговото име чл.326). Решението по такъв ОИ ще бъде изпълнено по реда на чл.527.
• До ОИ относно притезание , което не само не е изискуемо, но не е даже още възникнало се стига, когато ОИ се съединява с друг иск, чието уважаване ще породи и ще направи изискуемо притезанието, предмет на ОИ. Такъв е напр. Случаят когато се предявява иск за унищожаване или разваляне на договор и с него се съединява ОИ за връщане на даденото от ищеца или пък се предявява иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД и с него се съединява иск за осъждане на ответника да предаде владението на имота, който ще бъде придобит от ищеца възоснова на конститутивното решение.
• Интересът от ОИ е предпоставка за неговата допустимост

Липсата на такъв налага да се прекрати делото по ОИ. Интересът от ОИ е налице, когато ищецът твърди че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удоволетворява. Дали вземането съществува и дали то е изискуемо е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска. На него ще се отговаря с решението, т.е. не в началото, а в края на процеса.

За разлика от установителния иск интересът от ОИ ще е налице, ако ответникът нарушава правото на ищеца, макар и да не оспорва неговото съществуване (напр. Владелецът на ревандикираната вещ не оспорва собствеността, но не връща вещта; длъжникът не оспорва дълга, но не плаща; собственикът не оспорва правото на ползване, но възпрепятства упражняването му от ответника, като го лишава от достъп до имота).

Ще липсва интерес от ОИ, когато с него се търси осъждане за такива притезания, за осъществяването на които не е допустимо принудително изпълнение, тъй като в него е смисълът на ОИ. Такъв е случаят при естествените задължения, при задълженията да се престира работна сила.

1. Легитимация

Легитимиран да предяви Ои е по правило само носителят на неудоволетвореното притезание. И процесуалният субституент може да предяви ОИ, но ще иска осъждане не в своя полза, а в полза на носителя на притезанието. Надлежен ответник по ОИ е само това лице, срещу което се търси принудително изпълнение (чието осъждане се иска). Това е лицето, за което се твърди че е длъжник или отговаря със своя вещ за чужд дълг. Неговите права са заплашени от търсеното принудително изпълнение и затова то е легитимирано да ги брани, оспорвайки ОИ.

Поначало само този, който материалноправно е овластен да получи дадена престация и който е материалноправно задължен да я даде (разбира се съобразно с твърденията на ищеца), са надлежни страни по ОИ.