23. СТАРОСТ и СМЪРТ

Също е обект на международноправна уредба. Тя се съдържа в основните универсални м актове. Най-напред в чл. 25, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека. На нея са посветени и  две нарочни конвенции на МОТ, които са в сила за България – Конвенция 35 относно осигуровката старост в индустрията (1933г.); Конвенция 36 относно осигуровката старост в земеделието (1933г.). От значение е и Общата конвенция 102 за социалната сигурност – минимални стандарти (1962г.).

На регионално европейско равнище: чл. 34, ал. 1 от Хартата за основните права на ЕС също прогласява риска старост.

Вътрешното ни законодателство закрепва изрично този риск в чл. 1, т. 1; чл. 11, ал. 1, т. 4, б. „а“; чл. 13, ал. 1, т. 2; чл. 139; чл. 142; чл. 243 КСО. Уредба на реда за установяването на риска се съдържа в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Кръгът на осигурените за старост лица е широк. Задължително осигурени са лицата както при инвалидност за общо заболяване – както осигурените за всички рискове по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1 КСО, така и задължително осигурените само за някои рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО. Доброволно може практически да бъде осигурено всяко физическо лице.

Като осигурен социален риск старостта се изразява в естествен спад във физическите и умствените сили на човека, който настъпва в определен момент от неговото биологично развитие. Този естествен спад е нормален. Той не е свързан с отклонения в здравното състояние. Но е толкова съществен, че се предполага, че лицето става трайно неработоспособно. При риска старост сме изправени пред хипотезата не на доказана, а на предполагаема трайна неработоспособност. За едни хора този спад във физическите сили може да настъпи по-рано, за други по-късно, но се приема, че общо за всички граждани в съответната държава той настъпва с достигането на определена възраст. => настъпването на риска се определя общо за всички граждани; не се преценява дали в конкретния случай рискът е настъпил спрямо конкретното лице. Затова и установяването му е много лесно – става с документа за самоличност, който се представя на осигурителния орган, когато лицето желае да ползва предвидените при този риск права. Предвидените по този риск права са по дългосрочното обществено осигуряване (пенсионното).

Права:

• Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
• Професионална пенсия за ранно пенсиониране на лица, които полагат труд от по-тежка категория (в по-неблагоприятни условия);
• Допълнителна пенсия за старост по универсален пенсионен фонд – задължително подлежат на осигуряване в такъв фонд лицата, родени след 31.12.1959г. На тези лица ще се изплаща наред с общата пенсия за осигурителен стаж и възраст, и допълнителна пенсия за старост;
• Две персонални пенсии във връзка с риска старост. Едната е персонална пенсия на многодетни майки, за които не е възможно поради раждането и отглеждането на голям брой деца да придобият и другата предпоставка, която е свързана с възрастта – осигурителния стаж. Вторият вид персонална пенсия, която се предоставя пак по задължителното обществено осигуряване, е персоналната пенсия за гледане на болен член на семейството инвалид, за който е призната необходимостта от полагане на грижи. Пак поради това не е могло съответното лице (поради грижата за член на семейството), да придобие осигурителен стаж;
• Социална пенсия за старост, която се отпуска 5 години след достигане на възрастта, за която се приема, че лицата са остарели и лицето няма право на друг вид пенсия, и се намира в тежко материално положение.

Освен по задължителното, старостта е свързана и с пенсионни права по доброволното обществено осигуряване. Това са две пенсии. Едната е пенсия от общ фонд за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (общ, защото в него може да бъде осигурено всяко физическо лице). Другата е пенсия от фонд за доброволно пенсионно осигуряване по професионална схема (в този случай осигуряването се извършва въз основа на колективно споразумение между осигурените лица и техния работодател).

СМЪРТ

(„иде едно странно явление, щото настъпването му е неизбежно и в този смисъл не може да говорим за риск в същинския смисъл на думата; а е несигурен, както при всички други рискове, моментът на настъпването му. Еййй.“)

На международно равнище, смъртта е предвидена в чл. 25, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, като овдовяване, т.е. явление, с което настъпват осигурителни права, но само за преживелия съпруг. В конвенциите на МОТ – две специални относно осигуровката смърт (в сила за Бг) – 39 относно осигуровката смърт в индустрията; 40 относно осигуровката смърт в земеделието. И двете са от 1933г., в сила за нас от 1936г. Трябва да се включи и конвенция 102 относно социалната сигурност – минимални стандарти.

Вътрешното ни законодателство предвижда изрично риска смърт в чл. 1, т. 1; чл. 11, ал. 2; чл. 13, ал. 2; чл. 139, т. 3; чл. 142, т. 3; чл. 245 КСО.

Кои са осигурените за смърт лица?

Хипотезата е същата както при осигурените за инвалидност поради общо заболяване и старост – всички задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1 и 3 и по чл. 4а, ал. 1 КСО. Но има лица, които не са задължително осигурени за никакви рискове, но за тях е предоставена възможност за доброволно осигуряване за три риска, сред които е и смъртта. Тези лица са посочени в чл. 4, ал. 5, 7 и 8 от КСО. Например, според чл. 4, ал. 5 лицата, изпратени на работа в чужбина от бг посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост или смърт. Или според ал. 9 – съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4  (упражняващите свободна професия, занаятчиите, земеделските производители), когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Понятие за смъртта като осигурен социален риск

Определя се от обективното състояние на осигуреното лице:

• В този смисъл смъртта може да бъде възможна последица на осигурен социален риск – общо заболяване, трудова злополука, професионална болест.
• Може да бъде и самостоятелен риск.

И в двата случая смъртта се изразява в преустановяване на биологичното съществуване на осигуреното лице. То изчезва не само от правната, но и от природната действителност. Изчезва като правен субект. („Да ме извиняват онези колеги, които вярват в задгробния живот.“) Особеното за този риск са материалните неблагоприятни последици. Те няма как да настъпят за осигуреното лице, но настъпват за други лица – за издържаните от осигурения лица. Затова субект на осигурителите права при смърт са издържаните от него лица.

Ред за установяване на смъртта

1. Лекарят, който е констатирал настъпването ѝ, издава съобщение за смърт, в което се посочва времето и причината за смъртта.
2. Въз основа на съобщението за смърт, службата по гражданското състояние издава акт за смърт. Този акт, заедно с още един, е от значение за упражняването на осигурителните права.

Осигурителни права при смърт (когато са налице субекти, те упражняват общо правото на осигурения, а не всеки поотделно)

1. Еднократна помощ при смърт  – това право имат преживелият съпруг, децата и родителите на починалото осигурено лице. Право на еднократна помощ при смърт възниква само при смърт на осигурено лице, т.е. на лице, за което се дължат осигурителни вноски и което има право на осигурителни плащания. (ако почине пенсионер – не се дължат осигурителни вноски=> няма право). Достатъчно за възникването на правото е фактът на смъртта. Тази помощ се отпуска, за да могат да бъдат посрещнати първоначалните разходи, които довежда смъртта (погребение).
2. Наследствени пенсии – макар че традиционно в нашето законодателство тези пенсии са наследствени, те нямат нищо общо с наследяването по смисъла на ЗН. Това право имат преживелият съпруг, децата и родителите. Но това не е абсолютно право – то е свързано с предположението, че тези лица са издържани от починалия осигурен. Затова децата са включени в кръга на наследниците, но не цял живот, а до достигане на определена възраст, до която се приема, че те са неработоспособни (16г.), а ако продължават образованието си (до 18г. при средно училище, до 26г. при висше училище). Само ако детето е станало трайно неработоспособно преди достигане на горната възрастова граница, до която има право на наследствена пенсия, то ще има право на такава пенсия независимо от възрастта. Преживелият съпруг има право на такава пенсия само ако не е встъпил в нов брак – защото ако е, тогава новият съпруг дължи издръжка.
3. Добавка към личната пенсия на преживелия съпруг. Например преживелият съпруг няма право на наследствена пенсия, защото получава лична пенсия (тя е по-голяма от наследствената). Тогава вместо наследствена пенсия ще се отпусна добавка към личната, за да замести част от участието на починалия съпруг в поемането на общите разходи на домакинството.
4. Когато лицето е било осигурено в професионален пенсионен фонд и почине преди да е упражнило правото си на пенсия за ранно пенсиониране от този фонд, тогава неговите наследници имат право на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната му партида.

Осигурителните права се ползват не от починалия, а от неговите наследници по смисъла на осигурителното право – само преживелият съпруг; само по права линия по първа степен – деца/родители. И то само ако са били издържани от починалия, т.е. смъртта му е довела до неблагоприятни материални последици.