24. Неработоспособност – понятие, правна характеристика, видове
- Понятие – състояние на здравето на едно лице, което го прави неспособно да полага никакъв или определен вид труд.
Неработоспособността се изразява в установена по предвиден в закона ред липса на физ и псих способности за труд, свързана със здравето на опр. физ лице.
– отклонение от нормалното състояние на здравето на човека, засяга целосста на човешкия организъм или отд. негови функции; установява се от органите на мед. експертиза – доказана неработоспособност; в един случай неработоспособността не е свързана с отклонение, а с нормално състояние на здравето на човека (старостта – в резултат на естественото протичане на биол. процеси в чов. организъм след достигане на опр. възраст настъпва необратим спад във физ. и псих. сили на лицет – презюмирана неработоспособност, настъпва с достигане на установена в закона възраст);
– причина – последица от ОСР – общ. заболяване, тр. злополука, проф. болест, бременност и раждане старост;
– последи води до загуба на материални средства
- Видове неработоспособност:
– в зависимост от момента в чов. живот, когато се проявява неработосп – вордена (с раждането на човека или настъпила до навършени 16г. възраст –тр. дееспособност, установява се от ТЕЛК с участието на спец. по детски болести); придобита – от лек лекар, ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК ;
– в зависимост от обема на загубена работосп. – пълна и частична ;
– в зависимост от сигурността на загубата на работ – доказана (установена по решение на конкретно лице), предполагаема;
– в зависимост от вероятността за възстановяване на загубената работоспособност – временна (очаква се възстановяване); трайна
