24. Процесуални действия на страните – обща характеристика. Процесуални бездействия.
- Обща Характеристика
1.1. Определение: Процесуалните действия (ПД) са действия на съда и страните, които са насочени към учредяване, развиване и завършване на исковия процес и чийто фактически състав и правни последици се уреждат от процесуалното право.
1.2. Процесуалните действия на съда са не само тези, извършени от съдебния решаващ орган, но и действията на другите органи (пр: секретаря на съда съставя съдебния протокол; призовките се връчват от нарочен служител на име Призовкарят Павлин).
Под ПД на страните се има предвид не само на главните страни в процеса, но и на другите видове страни, включително и подпомагащите.
1.3. ПД трябва да се отграничават от юридическите събития, които имат значение за процеса (пр: смърт на страна или поставянето и под запрещение).
Нека освен това да ги различаваме и от действията на свидетелите, вещите лица и преводачите. Действията на преводачите се сливат с тези на страните и нямат самостоятелно процесуално значение. Действията на свидетелите и вещите лица пък сами по себе си не пораждат право и задължение, насичени към следващо процесуално действие. Те са процесуално релевантни (т.к. доставят доказателствен материал), но не са звена на процесуалната верига.
- Процесуални Действия на Съда
Най-важни са съдебните постановления. Те са израз на решаващата и разпореждащата дейност на съда т.к. се използват за произнасяне по исканията на страните и по движението на делото (даване на ход, спиране, прекратяване).
Делят се на разпореждания, решения и определения.
2.1. Решение – актовете, към които са насочени и с които завършват различни самостоятелни производства (исковото, извънинстанционния контрол и т.н.).
С решенията съдът се произнася по съществото на делото. С него той взема становище по предмета на исковия процес: спорното гражданско право.
Решението завършва исковото производство, но този белег е по скоро формален и вторичен. Той произтича от основния белег, който е да вземе становище по материалноправния спор и който е основната причина да се обозначава решението, като основният и най-важен акт на исковото производство, към който са ориентирани всички други процесуални действия.
2.2. Определенията – това са постановленията на съда, с които той се произнася по процедурни въпроси.
2.2.1. Процедурни са въпросите дали и как съда да процедира по съществото на делото (пр: въпроси по допустимостта на производството, по неговото развитие).
Процедурните въпроси са винаги процесуални и по това те се различават от главния въпрос, въпреки че не винаги той е материално правен (пр: производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя).
2.2.2. Разлики в сравнение с решенията: а/ правните последици на определенията не могат да надхвърлят рамките на производството (те имат само вътрешнопроцесуален ефект); б/ не подлежат на отделно обжалване или се обжалват с частна жалба; в/ могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил (чл. 252); г/ не могат да се атакуват с извънредните средства за отмяна.
2.2.3. Определенията се делят на 2 групи съобразно предмета си:
- Определения, които прекратяват производството поради неговата недопустимост.
Те съдържат отказ на съда да продължи да процедира. Те си приличат с решенията по това че подобно на тях не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил (чл. 253). Тяхното обжалване става отделно, с частна жалба, защото преграждат пътя на исковата защита.
Н.Б. Разглежданите определения да не се обозначават като процесуални решения!
2) Определения по движения на делото – с тях съдът администрира движението на производството. Имат за цел да подсигурят развитието на делото до нормалния му завършек с решение.
Биват 2 групи:
Определения по движение на делото
- определения, с които съдът дава ход на делото;
- определения, с които той препраща делото на компетентния орган (чл. 118) или го спира (чл. 229).
Определения, които целят да обезпечат бързото, икономичното и законосъобразното развитие на производството
- определения по отстраняване на съдии, по участието на 3ти лица в процеса, по съедияване на искове и т.н.
- Правен режим на двете групи определения
Съдът постановил определение по движение на делото може сам да го измени или отмени. Съдът не трябва и не може да бъде обвързан от становищата си по допустимостта и подготовката на делото.
Основанията за упражняване на това правомощие на съда:
а/ промяна на обстоятелствата, при които е било издадено определението, като поради това то е станало безпредметно или нецелесъобразно. (пр: определение за събиране на доказателства, когато искът в частта му отнасяща се до непроверените факти бъде оттеглен)
б/ Очевидна грешка или пропуск на съда (пр: приел погрешно, че страната е дееспособна)
2.3. Разпорежданията
В исковия процес с разпореждане се решават само процедурни въпроси. За разлика от определенията обаче предмет на разпореждане могат да бъдат само въпроси, които законът допуска да се разрешават от едноличен орган (пр: чл. 141 – с разпореждане се ръководи заседанието на съда; насрочване на заседание; връчване на препис от исковата молба на ответника).
- Призовавания и Съобщения
3.1. Цел – да уведомят страната за процесуалните действия, които са или предстоят да бъдат извършени от другата страна или от съда, за да може да вземе участие в тях. Обезпечават правото на страните да подготвят и осъществят правото си на защита.
Връчването на съобщенията става по правилата за връчване на призовки – чл. 58 ГПК.
3.2. Призоваване на лица с известен адрес
3.2.1. Става чрез призовка, която трябва задължително да има предписаното в чл. 57 съдържание – съд, призоваван, кое дело, в какво качество, време и място на заседанието, последици от неявяване.
Призоваването трябва да стане най-малко 7 дни преди заседанието. Ако този срок не бъде спазе решението подлежи на отмяна.
3.2.2. Призоваването става чрез връчване на призовката. 3 начина а) от нарочне съдебен служител – Павлин, б) от служител на общитната, когато в населеното място няма съд, в) от пощенски раздавач с препоръчано писмо (чл. 42).
Страните се призовават само за първото заседание. След това сами следят развитието на производството. Съдът е длъжен да изпрати призовка отново когато заседанието, за което са били призовани е отсрочено в закрито заседание, както и в случаите на възобновяване на спряно дело (чл. 229, 230).
Призоваването става и по телефона, с телекс, на електронния адрес (с копие от електронния запис – чл. 44, ал. 3) или чрез телеграма, като в тези случаи то се удостоверява писмено с подпис на длъжностното лице, което го е извършило. Документът е официален с обвързваща доказателствена сила.
3.2.3. Призовката трябва да се връчи лично на призовавания.
Изключения: 1) 3то лице, което е упълномощено от призовавания да бъде адресат на събощенията (съдебен адрес) или пълномощника по делото (чл. 39, ал.1). Когато пълномощника е адвокат той не може да откаже да получи призовката освен след оттегляне на пълномощното или когато последното не е за тази инстанция.
2) Ако призовавания е недееспособен, призовката се връчва на законния му представител.
3) Ако връчителя не може да намери призовавания в дома му, той може да връчи призовката на лицата посочени в чл. 46, 50 като е длъжен да спазва поредността, посочена в закона.
а) първо – връчване на пълнолетно лице от домашните на призовавания, т.е. лицето, което живее с него в едно домакинство. ! Да е дееспособно!
б) второ – работник, служител или работодател на призовавания, когато призовката се връчва по местоработата му.
в) призоваването на юридически лица става в канцеларията им, като се посочва длъжността и името на получателя (чл. 50)
г) новия ГПК в чл. 47 предвижда залепването на уведомление на входната врата или пощенската кутия на призовавания, в което се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда. (явно вече не може да се връчва на съседи)
Ако призоваваният или домашнте му откажат да получат призовката/съобщението, отказът се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. (чл. 44, ал.1)
3.2.4. Смяната на адреса по време на висящ процес, (независимо дали на призовавания, неговия представител, адвокат или месторабота) поражда задължение за страната да уведоми съда за новия си адрес (чл. 41, чл. 50). Санкцията за неизпълнение е всички призовки да се прилагат към делото и да се считат връчени.
Пребиваващите у нас чужденци се призовават на адреса, посочен при съответните административни служби (чл. 53).
3.3. Призоваване на ответник чийто постоянен адрес е неизвестен.
Това става чрез обнародване/публично обявление (чл. 48).
Необходимо е съдът да се увери, че е обективно невъзможно лицето да се издири. Това става чрез справка в съответната адресна регистрация. След като не даде резултат се прави публикация в неофициалния раздел на “Държавен Вестник” поне един месец преди заседанието. Прави се само веднъж.
- Процесуални Действия на Страните
3.1. Разлика между ПД на страните и действия с материално-правен ефект.
ПД са само тези, при които процесуалното право регулира както фактическия състав, така и правните последици на действието на страната. Ако материалноправните волеизявления (пр: прихващане, спогодба, отказ от право) бъдат извършени валидно пред съда, той ще извърши тяхната правна оценка въз основата на материалното право.
3.2. Изисквания за валидност на ПД:
1) Да изхождат от процесуално правоспособна и дееспособна страна, или страна с преставителна власт.
2) Да са в предписаната от закона форма и във времето определено за тях.
3) Да са насочени към съда, не пряко към другата страна.
4) Да бъдат предприети като безусловни и безсрочни изявления. Може да има обаче евентуални ПД – тези, които страната предприема в зависимост от сбъдването на едно процесуално събитие (пр: евентуален иск, ако главния иск бъде отхвърлен).
5) Чрез ПД да се упражнява съществуващо процесуално право. Липсва ли такова, предприетото действие е опорочено (пр: предявяване на иск без право на иск).
6) ПД да не са предприети недобросъвестно или при злоупотреба с процесуално право.
3.3. Процесуалните действия са оттегляеми. Следователно е безпредметно да се допуска атакуването им поради порок на волята, както при гражданските сделки (грешка, насилие…). В случай, че ги има се атакува направо решението по реда на отмяната на влезли в сила решения (чл. 303).
ПД са оттегляеми до приключване на устните състезания. Не могат обаче да бъдат оттеглени ПД, след извършването на които другата страна е придобила права (съгласие за заменяне на страна в делото – чл. 226).
3.4. Видове ПД на страните:
- Искания – насочени са да предизвикат желаното ПД на съда. Биват искания по същество (предопределят съдържанието на решението) и процесуални.
- Твърдения – изявления за знание на страната относно съществуването или несъществуването на определени факти. Биват правни (претендирани права) и фактически (имат за предмет факти).
- Доказвания – действия на страните, с които те сочат, представят доказателства или участват в тяхното събиране (пр: разпитват вещи лица)
- Форма на Процесуалните Действия
4.1. ПД трябва да се извършват на съдебния език – български. Чужденците – с преводач.
4.2. Задължителна писмена форма, когато се извършват вън от съдебното заседание. Пр: искови молби, определения и разпореждания, взети в закрито заседание.
4.3. Задължителна устна форма, когато се извършват през време на съдебното заседание (пр: показания, заключения на свидетели или вещи лица).
Това правило се основава на принципа на устността, инкорпориран в чл.20, 134, 136 ГПК. Законодателят обаче изисква всички устни ПД да бъдат удостоверени писмено със съдебен протокол не за да бъдат валидни, а за да могат да бъдат доказани.
4.4. Решаващият орган трябва лично да възприеме процесуалните действия. Това е принципа на непосредствеността. Той гарантира принципа за установяване на истината. Пр: съда изслушва твърденията, събира доказателствата. Изключение: събиране на доказателствата от делегиран съд (чл. 163)
4.5. ПД трябва да бъдат извършени публично. Ясно ви е за кой принцип става въпрос.
Изключение – обществения интерес или интимния живот на страните да налагат закрито заседание.
4.6. Всички ПД се удостоверяват в съдебен протокол. Той е официален документ който ги доказва. Трябва да бъде изготвен или по време на заседанието или в 3дневен срок. Изготвя се от секретаря под диктовката на председателя.
- Време на Процесуалните Действия
Периодите от време, в които следва да се извършат ПД, са заседанията и сроковете.
5.1. Заседанията са такива периоди от време, през които се предприемат съчетаните ПД на съда и страните, насочени към разглеждане на делото (134, 136, 143).
Заседанието се насрочва от районния съдия или от председателя на окръжния съд, чрез точното определяне на времето и мястото на ПД. Заседанието може да се състои само ако страните са редовно призовани. Заседанието е винаги публично.
Заседанието може да бъде отсрочено и отложено. Отлагане има когато някоя страна не е редовно призована или неявяването и се дължи на заболяване или природна стихия. Неявяването на свидетели или вещи лица също може да доведе до отлагане.
5.2. Сроковете са периоди от време, в течение на които трябва да бъде извършено
пд на страните под страх, че правото ще бъде погасено. Що се отнася до ПД на съда, които са обвързани от срокове – тяхното неспазване не пречи да се извърши ПД по-късно. Санкцията е само дисциплинарна.
Сроковете са законни – чиято продължителност е предвидена от закона и съдебни – определените от съда срокове за извършването на посочените от съда ПД.
5.3. Продължителността на сроковете се определя по дни седмици и месеци. Срокът определен по дни изтича в последния ден, като денят на събитието, от което срокът започва да тече не се брои. Когато срокът изтича в неприсъствен ден – важи следващия ден. Когато ПД е извършено чрез пощата в последния ден на срока, счита се за спазен, независимо кога пощаджията сколаса да го донесе!
5.4. Решителните срокове (сроковете за обжалване и срокът за молба за отмяна на влязло в сила решение) не могат да бъдат продължавани. Всички останали могат, само ако още не са изтекли. Молбата може да бъде направена и устно в съдебното заседание. Основание може да бъде само уважителна причина, която да е от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее.
- Процесуални Бездействия
О. – Липса на възможно или дължимо действие, т.е. неупражняване на процесуално право или неизпълнение на процесуално задължение.
6.1. Действията на съда са винаги дължими, затова ПБ на съда са винаги неизпълнение на негови процесуални задължения. Неизпълнението на задълженията не е основание за тяхното погасяване.
6.2. ПБ на страните са или неупражняване на процесуални права или неизпълнение на процесуални задължения.
а/ неупражняването на процесуални права се нарича още процесуални пропускания. Пропускането на преклузивен срок (всички срокове за страните) има следните последици:
- погасяване на правомощието да се извърши валидно процесуално действие.
- Непораждане на изгодни за страната последици (пр: необжалването пречи делото да се пренесе пред втора инстанция)
- Независимо от Процесуалното пропускане развитието на делото е обезпечено (пр: неявяването на редовно призована страна не пречи на разглеждане на делото)
Когато имаме Пропускане, негативните последици от пропускането на срок могат да бъдат отстранени чрез възстановяване на срока (чл. 64 ал.2). Молбата се подава в 7 дневен срок от съобщението за пропускане и се основава на непредвидени обстоятелства (пр: природни стихии, заболяване, неполучаване на съобщение).
б/ Неизпълнение на процесуални задължения – страната се подчинява на неизгодно за нея положение, за да се обезпечи целта на задължението.
