26. Краткосрочно обшествено осигуряване – понятие, обща характеристрика, видове осиг. плащания

КРАТКОСРОЧНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ (то образува първата част на общественото осигуряване)

Правна уредба

• Конституционно основание – чл. 51, ал. 1 и 2 (прогласява общото право на обществено осигуряване; предвижда осигуряването за безработица); чл. 14 (предвижда особена закрила на семейството и децата от обществото, а това лежи в основата на общественото осигуряване при майчинство); чл. 47, ал. 2 (установява особена закрила на трудещата се жена-майка и като елементи на тази закрила включва платен отпуск преди и след раждане, помощи и други).
• Международно равнище:

Универсални международни актове – Всеобща декларация за правата на човека (чл. 22, чл. 23, ал. 1); Международният пакт за икономически, социални и културни права (чл. 6 – закрилата при безработица; чл. 9 – правото на обществено осигуряване; чл. 10, ал. 2 – особената закрила на жената-майка).

Конвенции на МОТ – номер 3 относно закрилата на майчинството; 25 относно осигуровката болест; 44 относно безработицата; 102 относно социалната сигурност минимални стандарти.

• Европейско равнище:

Европейска социална харта, чл. 12; чл. 8 (закрилата на трудещата се жена в случаите на майчинство).

Харта за основните права на ЕС – чл 34, ал. 1 и 2 – закрепва правото на обществено осигуряване; сред рисковете посочва заболяване, майчинство, безработица.

• ПЕС:

ПЕС не установява изискване за хармонизация, а още по-малко за унификация на националните уредби относно социалната сигурност на гражданите. Установява само правила за координиране на прилагането на правни системи на различни държави, когато гражданите упражняват правото си на свободно движение в ЕС. => уредбата в ПЕС се отнася само до гражданите, к упражняват правото си на свободно движение.

Чл. 9 от Регламент 883/2004г. за координация на системите за социална сигурност в ЕС включва сред обезщетенията, към които се прилагат координационни правила и обезщетенията при майчинство…

Директива 2000/43/ЕО относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на раса или етнически произход. Изискването за такова равно третиране е в три области – труд, обществено осигуряване и образование.

• Българско законодателство:

КСО – част 1, глава 4

Подзаконови нормативни актове за прилагане на правната уредба по глава 4:

• Наредба за обезщетенията и помощите по държавното обществено осигуряване – свързано е с реда на изплащане на тези престации.
• Наредба за отпускане и изплащане на обезщетенията за безработица.
• Наредба за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация.
• Наредба за медицинската експертиза – чрез нея се установяват състоянията на временна неработоспособност, бременност и раждане, които са типични за краткосрочното осигуряване.

 

Обща правна характеристика

Система за предоставяне на материални средства, когато за определен период от време осигурените лица не могат да си осигуряват сами тези средства срещу личния си труд поради настъпване на осигурителен случай. Краткосрочното осигуряване се характеризира с родовия си белег, че е дял от системата на държавното обществено осигуряване. Това означава, че то се осъществява за сметка на парични фондове, управлявани от НОИ.

Плащанията по краткосрочното осигуряване са дължими; те са субективно притезателно право на осигурените лица. В случая няма значение конкретната нужда. (Може да имаме доходи от акции, от депозити „ама не в КТБ“ – ако се разболеем, имаме право от осигурителния орган на обезщетение за временна неработоспособност заради това, че в резултат на временната неработоспособност губим доходите си от трудовата си дейност). Плащанията са винаги дължими, за разлика от тези по социалното подпомагане, к се дават според конкрената нужда.

Предназначението на осигурителните плащания е да се гарантира социалната сигурност на гражданите чрез предоставяне на средства за издръжка. В повечето случаи плащанията по краткосрочното осигуряване служат за компенсиране на загубен трудов доход – това се отнася до обезщетенията, които винаги се съизмеряват със загубения трудов доход и се изплащат вместо него. В друга група от случаи плащанията имат за предназначение да допълнят личните средства за посрещане на допълнителни разходи на осигуреното лице (например помощ за помощно-технически средства).

Размерът на плащанията по краткосрочното осигуряване по правило се определя според загубения трудов доход. Това се отнася до всички обезщетения. Например, обезщетението за безработица е 60 на 100 от загубения трудов доход; за временна неработоспособност поради общо заболяване е 80 на 100 и т.н. Когато става дума за помощи, размерът е фиксиран, защото те не заместват конкретен загубен доход, а се предоставят за посрещане на разходи, които са еднакви за осигурените лица, независимо от техните трудови доходи и обезщетения (например помощ за профилактика и рехабилитация).

Всички плащания по краткосрочното обществено осигуряване са контрибутивни – те предполагат предварително участие с натрупването на средства по осигурителните фондове. Те предполагат определен осигурителен стаж (с изключение на трудовата злополука и професионалната болест), през който осигуреното лице е участвало лично или заедно с осигурителя, или само за сметка на осигурителя си, в набирането на средствата, от които се предоставят осигурителните плащания.

 

Краткосрочен характер на осигуряването

Видовата характеристика се определя от краткосрочния характер. То е краткосрочно, защото осигурителните плащания се отпускат за предварително определен период от време. В едни случаи този период е определен в закона – например обезщетението за бременност и раждане се дължи за 410 календарни дни; обезщетението за безработица се дължи за период от 4 до 12 месеца в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. В други случаи периодът се определя от органите на медицинската експертиза с оглед на конкретното състояние на осигуреното лице. Това са случаите на намалена работоспособност и временна неработоспособност, за които органите на медицинската експертиза преценяват във всеки конкретен случай до кога се очаква това състояние да продължи. Но във всички случаи по краткосрочното осигуряване се предполага преодоляване на причината, която е довела до невъзможността за придобиване на средства срещу личен труд или която обуславя извършването на допълнителни разходи, каквито не са обичайни за ежедневието на лицето.

 

Краткосрочното обществено осигуряване предоставя два вида осигурителни плащания – обезщетения и помощи.

Обезщетението е парично плащане от осигурителен фонд за компенсиране на загубен, поради настъпване на осигурителен случай, трудов доход. Обезщетението покрива по-голямата част, но не целия загубен трудов доход. Именно обезщетението поема риска от неблагоприятните материални последици за съответното лице.

Правото на обезщетение е винаги субективно право на осигуреното лице. То е предвидена в закона правна възможност, която се упражнява по волята на осигуреното лице при наличието на предвидените в закона условия.

Правото на обезщетение е субективно притезателно право, тъй като волята за неговото упражняване задължава осигурителния орган да извърши съответното плащане. Той няма право на свободна преценка дали да извърши или не плащането, щом са налице съответните предвидени в закона условия.

Правото на обезщетение е винаги строго лично право, тъй като негов обект е загубено от конкретно лице по конкретна причина възнаграждение срещу личния труд на това лице.

Законодателството ни предвижда някои важни гаранции за правото на обезщетения по краткосрочното обществено осигуряване:

• Паричната форма на плащането – парична форма от една страна, защото тя позволява осигуреното лице да разполага с полученото плащане по начин, какъвто намира за необходим, както разполага с трудовите си доходи. Гаранция, от друга страна, поради характера на парите, които не погиват и длъжникът (осигурителният орган) никога не може да се освободи от задължението за плащане поради обектина невъзможност.
• Обезщетенията се изплащат периодично, което позволява равномерен приход на средства, заместващи трудовите доходи. Безработният получава ежемесечно дължимото му обезщетение за безработица (с изключение на 1 случай – еднократно изплащане, когато започне осъществяването на самостоятелна стопанска дейност). Или обезщетението за временна неработоспособност се изплаща при настъпване на този осигурителен случай, но ако той продължава дълго, пак се изплаща ежемесечно и така се гарантира постоянен приход на средства за издръжка.
• Зависимост на обезщетенията от загубения трудов доход – те се определят в процент от загубения доход и => частта, която се компенсира, е еднаква (примерно 60 на 100 при безработица).
• Необлагаемост на обезщетенията – според Закона за облагане на доходите на ФЛ обезщетенията от общественото осигуряване не подлежат на облагане с данък върху общия доход, така че лицето получава цялото дължимо обезщетение. (чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗОДФЛ)
• Вземането за обезщетение се погасява с 3-годишна давност (чл. 115, ал. 2 КСО)

 

Помощи

Парично плащане от осигурителен фонд за посрещане на материална нужда, възникнала от настъпването на осигурен социален риск. Помощта служи за компенсиране не на загубен трудов доход, а за компенсиране на част от необичаен за издръжката на осигуреното лице разход. Затова става дума за помощ – тя се изплаща заедно с трудовото възнаграждение или с обезщетението по общественото осигуряване.

Правото на помощ е субективно притезателно право на осигуреното лице, но за разлика от обезщетението тя не се съизмерява със загубен доход, а нейният размер е определен фиксирано, тъй като разходите за чието компенсиране служи, са еднакви.

Помощите по общественото осигуряване трябва да се различават от социалните помощи, които се изплащат по системата на социалното подпомагане. Осигурителната помощ е субективно право само на осигурено лице (лице, което участва в натрупването на средства по осигурителните фондове), а социалните помощи се предоставят на всички граждани, за които е налице основна жизнена потребност, независимо от друго тяхно вторично правно качество.

Осигурителните помощи се изплащат при настъпването на осигурителен случай (неработоспособност, независимо от риска, който е довел до нея); социалните помощи не зависят от причината, довела до състоянието на нужда.

Осигурителните помощи се изплащат от съответните осигурителни фондове (общо заболяване и майчинство или трудова злополука и професионална болест), докато социалните помощи са винаги и само за сметка на републиканския бюджет.

Помощта от осигурителните фондове не зависи от личния доход на подпомаганото лице – тя се предоставя само за посрещане на съответния разход. Докато голяма част от социалните помощи се определят като разлика между диференцирания минимален доход за съответната категория лица и личния доход на лицето.

 

Различните хипотези на краткосрочно обществено осигуряване: