26.  ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА. ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ    

Print Friendly, PDF & Email
  1. ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА

 

  1. За да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува правото на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска (ПИ). Това става във формата на писмена искова молба. Устен иск е недопустим. ПИ става като се подаде ИМ направо в съда или чрез пощата.

Чл.125- искът е предявен с постъпването на ИМ в съда. Освен първоначалното ПИ имаме и последващо ПИ. То става в процес, вече образуван чрез първоначално ПИ. До последващо ПИ се стига при предявяване на насрещен, обратен, инцидентен установителен иск, а също и при изменение на иска.

 

  1. 2. Условия за редовност на ИМ- За да бъде редовна ИМ трябва да бъде написана на български език, да има предписаното от закона съдържание и да бъде скрепена с предвидените от закона приложения (чл.127 и чл.128)

 

       2.1. Чл.127- ИМ трябва да съдържа:

 

А) посочване на съда (за да може да се прецени дали делото е подсъдно на този съд)

Б) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници ако има такива, както и ЕГН на ищеца и номера на факса и телекса ако има такива (тук целта е да се индивидуализират страните и техните представители. На така посочените адреси става връчването на всички отнасящи се за страните призовки и съобщения.

В) индивидуализиране на спорния предмет, което става като се посочат основанието и петитумът на иска

  1. Основанието на иска или както законът казва „обстоятелствата на които се основава искът”- обхваща фактите, от които произтича претендираното с ИМ материално субективно право, а не самото спорно право
  2. За да се индивидуализира конкретното спорно право, трябва да се посочи неговото съдържание; в какво се състои претендираното или отричаното право (напр. вземане в размер на 10000 лв., собственост върху определена вещ). Това се прави чрез петитума.
  3. Всяко право се конкретизира чрез носителите на правоотношението (кредитор и длъжник; носител на потестативно право и лицето в чиято правна сфера ще настъпи ).

Достатъчно е спорното право да бъде индивидуализирано с посочените белези. Ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него право, т.е да го квалифицира правно (например като вземане от заем, наем, недължимо платено и т.н). Дори и да е направена такава квалификация, тя не обвързва съда. Той е длъжен да я определи служебно.

Според Стамболиев правната квалификация, направена в ИМ дава един добър старт на ИП.

  1. Вида на търсената защита с иска. Видът на защитата се сочи от петитума на иска. В него ищецът трябва да заяви дали търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното право или в първия случай търси още и осъждане или правна промяна.
  2. Цената на иска представлява паричната стойност на оценимото в пари спорно право. Тя е от значение в две важни насоки: а) тя обуславя родовата подсъдност; б) и в зависимост от нея се определя държавната такса. За да знае дали искът му е подсъден и дали ДТ е платена, съдът трябва да знае цената на иска. Неоценяеми са исковете относно неимуществени права, както и установителните искове относно факти.

При обективно съединяване на искове цената на иска е равна на сбора от отделните искове (чл.72 (1))

 

  1. В ИМ ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
  2. Подпис на ищеца, защото той символизира неговата воля да търси защита, а във волеизявлението да се разреши правният спор, конкретизиран в ИМ се състои искът.

2.2. Заедно с ИМ трябва да бъдат представени и приложенията към нея- чл.129

 

  1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник (удостоверява упълномощаването и обсега на представителната власт на пълномощника) Законната представителна власт на законния представител се предполага и не подлежи на нарочно удостоверяване при подаване на ИМ.
  2. документ за внесените ДТ и разноски, когато такива се дължат (квитанцията за платена дт се прилага към ИМ като доказателство за заплатена дт. Дължимата дт се определя съобразно с цената на иска (виж Тарифа за държавните такси, които се събират по реда на ГПК); виж чл.83- освобождаване от такси и разноски

 

  1. Проверка на редовността на ИМ –чл.129

 

Тази проверка се прави не от състав на съда, а еднолично от районния съдия или от съдия от окръжния съд. Всяко отклонение от изискванията на чл.127 и чл.128 прави Им нередовна, без значение дали се отнася до съдържанието или приложенията на ИМ.

Когато ИМ не отговаря на изискванията по 127 и 128 на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и право на това.

Чл.129 (3)- когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, ИМ заедно с приложенията се връща. Против връщането на ИМ може да се подаде частна жалба от която препис за връчване не се представя. Проверката на редовността на ИМ се развива само между ищеца и съда. В нея ответникът не взема участие.

Ако в дадения му срок ищецът отстрани нередовностите, ИМ се счита за редовно подадена и то с обратна сила. Тази уредба запазва изцяло правните последици на предявения иск.

 

  1. ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА

Законът прикрепва към предявяването на иска (ПИ) важни процесуални и материалноправни последици.

 

  1. Процесуалните последици от ПИ се проявяват в няколко насоки
    • ПИ предизвиква състояние на висящо дело между страните пред сезирания съд. Висящо дело означава започнато и още неприключено исково производство, което може да се развие до нормалния си край- влязло в сила решение по съществото на спора. Връчването на преписа е част от развитието на вече висящо дело.
    • Състоянието на висящо дело е пречка  да бъде упражнено повторно правото на иск по същия правен спор. Същият иск не може да бъде предявен отново между същите страни относно същия спор. Забраната предпоставя пълно тъждество на двете дела: по-рано и по-късно заведеното. Целта на забраната да се образува второ дело по същия спор е да се избегнат противоречиви решения.  (чл.126- прекратяване при висящ процес).
    • Състоянието на висящо дело стабилизира подсъдността, каквато е била при ПИ
    • Стигне ли висящото дело до положението на връчен препис от ИМ, откриват се редица възможности, които преди това не съществуват: за предявяване на насрещен, инцидентен установителен иск, главно и допълнително встъпване и т.н.
    • Предопределя се предмета на делото (в основни насоки е определен, но има определени фактори, които могат да му повлияят.
  2. Материалноправните последици от ПИ са правозапазващи и правоувеличаващи. (те настъпват в материалните отношения между страните
    • Правозапазващи са: покъсване на течението на погасителната и на придобивната давност( чл.116, б. „б’’ ЗЗД и чл.84 ЗС), както и спиране на течението на давността, докато делото е висящо (чл.116, б. „ж” ЗЗД). Когато искът е предявен като частичен, давността се прекъсва само за предявената част от вземането.
    • Правоувеличаващи са: правото на лихви поради забава, в която ответникът изпада от деня на ПИ, ако преди това не е бил вече в забава, както и правото за получаване на плодовете, което ищецът добива даже срещу добросъвестния владелец на вещта (т.е режимът става на недобросъвестен владелец).

Материалноправните последици на ПИ предпоставят, че Пи представлява едновременно и упражняване на материалното право, претендирано от ищеца. Затова те настъпват само ако искът е основателен.