27. ВЪЗМОЖНО ПОВЕДЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ ИСКОВАТА МОЛБА  

Print Friendly, PDF & Email

Ответникът става страна в исковия процес и е подчинен на неговия ефект независимо от своята воля. От неговата воля обаче зависи поведението, което той ще възприеме по повод на предявения иск!!!

3 хипотези:

  1. Пасивно поведение- ответникът не реагира;
  2. Признаване на иска;
  3. Защита на иска

 

  1. Пасивно поведение на ответника

Може да се заключи че това е най-неразумно и губещо поведение, тъй като в този случай може да се стигне до неприсъствено решение (чл.238-240).

 

Ако ответникът не е представил в срок отговор на ИМ и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие (3 фази на пасивно поведение), ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съдът ще постанови неприсъствено решение и ще уважи иска (не е необходимо съдът да е напълно убеден че искът е основателен чл.239 (1) т.2). Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Когато съдът прецени че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

 

Чл.240- защита срещу неприсъственото решение

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение ответникът може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради ( В този случай въззивният съд не проверява дали решението е правилно):

  1. ненадлежно връчване на преписа от ИМ или призовките за съдебното заседание
  2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от ИМ или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства.
  3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

 

 

  1. Признаване на иска- чл. 237, активно поведение (не е доказателствено средство)

 

Това е такова процесуално действие на ответника, с което той заявява, че искът е основателен. Това не е еквивалентно на признаването на факти (доказателствено средство).

При такова поведение на ответника ще се стигне до постановяване на решение против него. В този случай обикновено ще се стигне до освобождаване от разноските по делото.

По искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Тук не е необходимо да има доказателствени средства, които да правят иска основателен. В мотивите на решението се указва, че то е постановено при признаване на иска.

Чл.237 (3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:

 

  1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
  2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда

Признанието на иска не може да бъде оттеглено!

 

  • Защита на ответника срещу иска- 2 вида защита (процесуална и по същество). По-ефективна е защитата по същество. Процесуалната защита в най-добрия случай води до прекратяване на делото с определение. Но искът може да бъде предявен отново! Докато ако защитата по същество е успешна и се постанови съдебно решение, с което искът се отхвърля- този иск не може да се повдига отново (СПН)

 

  1. Процесуална е защитата на ответника, когато той оспорва правото на иск на ищеца или неговото надлежно упражняване. Тогава ответникът предявява отвод. Отводът е искане да се прекрати или спре делото поради липсата на положителна или наличността на отрицателна процесуална предпоставка.

Процесуалната защита цели да освободи ответника от участие в един недопустим процес, като предизвика неговото прекратяване или спиране. Тя предхожда защитата по същество, защото, защото обсъждането на въпроса дали съществува спорното право е допустимо само ако процесът е редовно учреден.

 

  • може например да се твърди че делото не е подведомствено на съдилищата (отвод за арбитраж като ответникът представя арбитражно споразумение) или да има възражение за местна или родова подсъдност
  • малък резултат от процесуалната защита: препращане делото на друг съд или арбитраж
  • максимален резултат: прекратяване на делото без СПН
  1. Защита по същество- такава защита имаме когато ответникът по един допустим иск оспорва неговата основателност. Тогава ответникът противопоставя на правното твърдение на ищеца своето правно твърдение, като иска от съда да отрече твърдението на ищеца и да потвърди със СПН това правно положение, което ответникът твърди. Чрез защитата по същество ответникът осъществява по повод на заведения от ищеца процес своето право на иск относно същия правен спор. Докато при процесуалната защита ответникът се противопоставя на решение по съществото на делото, при защитата по същество ответникът настоява за решение по съществото на делото, с което предявеният иск да бъде изцяло или частично отхвърлен.

 

Защитата по същество се приспособява към правното твърдение на ищеца. Затова различаваме защита срещу претендирано от ищеца право и защита при отричано от ищеца право.

 

А) Защитата срещу претендирано от ищеца право е необходима при положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск. Тя се състои в отричане на съществуването на претендираното право или на неговата изискуемост (при осъдителен иск). За да съществува правото трябва да е породено и да не е погасено. Затова то не съществува когато правопораждащият го факт не е възникнал, както и когато са налице факти, които изключват възникването на правото или унищожават , или погасяват възникналото право.

 

а)   Тази защита може да се състои преди всичко в отричане на правопораждащия факт. Ответникът твърди, че твърденият от ищеца факт не е възникнал. Няма значение дали ответникът се ограничава с отрицание или заявява, че всъщност е възникнал някакъв друг факт. Отричането налага на ищеца да докаже твърдения от него факт;

 

б)   Без да отрича твърдения от ищеца факт като явление на действителността, ответникът може да отрича неговата правна релевантност, като твърди че от този факт не следва претендираното от ищеца право. Тогава ответникът се брани с правни доводи като признава фактическите твърдения на ищеца.

 

в) Като признава фактическите твърдения на ищеца, ответникът може да предяви възражения срещу съществуването на претендираното право. Възраженията могат да бъдат: правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи.

 

  • Правоизключващи са възраженията, с които ответникът твърди факти, осуетяващи възникването на правото. Такива са възраженията за нищожност или относителна недействителност на акта, от който ищецът извежда правото си.
  • Правоънищожаващи са възраженията, с които ответникът твърди факти, опорочаващи правопораждащия факт и водещи до унищожаване на правото, извеждано от този факт. Такива са възраженията за грешка, насилие, измама, недееспособност и т.н.
  • Правопогасяващи са възраженията, с които ответникът твърди факти, които погасяват възникналото право или отговорността на ответника за него, респ. лишават ищеца от правото. Такива са възраженията за плащане, за прихващане, за опрощаване на дълга, за отказ от наследство, за прехвърляне на вземането и т.н.
  • Правоотлагащи са възраженията, с които ответникът твърди факти, които отлагат изискуемостта на вземането. Такива са възраженията за различни модалитети  на сделката (условие, срок), за право на задържане, за неизпълнен двустранен договор.

С възражения ответникът може да предяви и свои права срещу ищеца. За някои права законът изрично допуска това (чл.31, ал.2 ЗЗД и чл.44, ал.3 ЗН).

 

Възраженията на ответника във всички случаи са твърдения на факти, пораждащи изгодни за ответника последици, затова той носи тежестта да ги докаже.

 

Б) Защитата при отричано от ищеца право става необходима срещу отрицателен установителен иск. Тогава ответникът е всъщност претендентът на спорното право и затова той трябва да разкрие съществуването на правото. С оглед на тази цел той трябва да изтъкне фактите, които пораждат това право, както и да обори възраженията на ищеца срещу правото. С други думи неговата защита се състои в обосноваване на претендираното право, т.е тази дейност, която е присъща на ищеца по ПУИ, ОИ и КИ.

 

Ответникът може и да предяви насрещен иск (самостоятелна защита на ответника)- напр. иск по 108 ЗС, ответникът може да предяви насрещен иск за подобренията в имота!!!