3. Гражданският процес като производство и правоотношение

Print Friendly, PDF & Email
  1. I. ГП КАТО ПРОИЗВОДСТВО

 

  1. Правният акт (решение, принудително удовлетворяване или обезпечителна мярка) не може да бъде постановен отведнъж, а трябва да бъде подготвен. Трябва да се проверят условията, при които защитният акт може да бъде издаден, както и да се подготви надлежното негово издаване, налага той да се предхожда от поредица последователни действия на защитния орган и на лицата, адресати на защитния и санкционен акт. Съвкупността от тези действия заедно със защитния акт, който ги завършва, образува ГПр. Като производство.

 

  1. Всяко производство е динамичен фактически състав.

 

2.1. ФС е онзи сбор от факти, които трябва да бъдат осъществени, за да влезе в действие правната норма.

 

2.2. Разлика между динамичен и статичен ФС – При статичния ФС трябва да се осъществят определени факти, за да настъпят правните последици, а при динамичният тези условия, без които не може са сведени до минимум. Неговото развитие и осъществяване е правно регламентирано и гарантирано от държавата. Динамичен е този последователно осъществяващ се ФС, чието развитие до крайния, завършващ го акт, е правно обезпечено чрез специфични процесуални права и задължения. Те се пораждат от предходното действие и са насочени към следващото процесуално действие. !!! По този начин всяко процесуално действие е едновременно правопораждащ ЮФ спрямо прикрепените към него процесуално право и задължение и правопогасяващ ЮФ спрямо това процесуално право и задължение, в изпълнение на което е предприето.

 

2.3. Минимален и максимален ФСМинималният ФС обхваща процесуалните действия, които са необходими, за да се стигне до крайния резултат, т.е. да се възстанови законосъобразното състояние. ПРИМЕР: подаване на искова молба; проверката и от съда; изпращане на препис от нея до ответника; минава срокът, но отговор не постъпва; насрочва се съдебно заседание; ответникът не се появява; ищецът иска от съда да се произнесе с неприсъствено решение; съдът се произнася с такова; ответникът не го обжалва в срок и то влиза в сила. Процесуалните действия при минималния ФС са задължителни, необходими и затова, с цел да обезпечи развититието на производството ГПК прикрепва към тяхното неизвършване неизгодни правни последици (напр. Чл.40,ал.2 от ГПК казва, че страната, която не посочи съдебен адрес, въпреки че е длъжна, се счита редовно призована). Чрез този механизъм законът едноврменно стимулира страната да действа и обезпечава развитието на процеса ако тя все пак не предприеме дължимото действие. Неизгодните последици от бездействието на страните се наричат процесуални тежести.

Максималният ФС обхваща възможните процесуални действия, които могат да се осъществят преди да се стигне до крайния резултат. Той може при обжалване пред въззивен съд и пред ВКС да включи 5 производства, 1 първоинстанционно и по 2 въззивни и касационни, както и други усложнения (правоприемство, съединяване на искове, изменение на иска и др.).

 

2.4. Този ФС е многоличен, т.е. трябва да участват поне 2 различни лица

2.5. Процесуалните права и задължения могат да имат за предмет само процесуални действия и поради това ГПр. Като производство се гради от юридически действия;

2.6. От една страна всяко действие има самостоятелна релевантност (подаване на иск; призоваване; оттегляне или отказ от иск и т.н.). Същевременно отделните процесуални действия, подготвящи крайния акт (решение, принудително удовлетворяване или обезпечителна мярка) нямат директно значение за правните последици на този краен акт. Последиците му настъпват дори и някое от подготвящите действия да липсва или да е порочно, т.е. това не го прави нищожен, но води до тяхната недопустимост или неправилност. Ако обаче крайният акт не може да бъде постановен, всички тези действия стават безпредметни и с обратна сила изгубват правното си значение (именно защото те са средство за постигане на крайния акт и когато такъв няма те не могат да изпълнят ролята си).

2.7. ФС, в който се осъществява ГПр. Като производство, е основан на 3 принципа, даващи характеристика на това производство.

  • Диспозитивното начало – правната защита не се натрапва на лицето, а зависи от неговата воля. Този принцип дава времевите параметри на ГПр. Като прозиводство – началото, когато се подаде исковата молба и краят – напр. До оттеглянето на жалбата или произнасянето на съда.
  • Състезателно начало – със свои сили страните се борят да спечелят процеса-състезание
  • Служебно начало – това е една необходимост във всеки 1 процес. Задължава съда служебно, без искане за това, да извърши едни или други процесуални действия. Необходимо е с цел гарантиране на процесуалните права и задължения на страните. (например съдът служебно проверява редовността на исковата молба и ако не е ок дава 7-дневен срок на ищеца да я коргигира. Ако не го направи, съдът служебно прекратява делото.)

 

  1. Специфики на ГПр. Като производство – Специфични са особеният предмет – накърнени граждански права и особените защитни и санкционни последици – СПН, изпълнителна сила, конститутивно действие. !!!!! СПН имат всички спорни производства, в тома число и административни и наказателни дела (няма СПН обаче в охранителните производства).

Основните производства на ГПр. Са 3 – исково, изпълнително и обезпечително. Към всяко от тях се напластяват производства, обезпечаващи тяхното законосъобразно развитие – т.нар. вторични производства (обжалвания на определения и решения, отмяна на влезли в сила решения). Така ГПр. Като производство обхваща както първичните, така и вторичните!

 

  1. II. ГПр. КАТО ПРАВООТНОШЕНИЕ –
  2. Общо – в ГПр. Има повече от едно правоотношение. Те не са самоцелни, нито хаотични, а имат за цел даване на защита и санкция. При наличието на предвидените в закона условия защитният орган дължи защита на лицето, което се нуждае от нея и има право на защита. Същеврменно този орган е и овластен да предприеме срещу извършителя действия на държавна принуда, които последният е длъжен да търпи. С оглед горното по-правилно е да се говори за ГПр. Като СИСТЕМА ОТ ПРАВООТНОШЕНИЯ. Основните, (но не и винаги единствените правоотношения – м/у съда и вещото лице например също има правоотношение) са: 1. правоотношението между този, който търси защита и защитния орган, чието съдържание образуват правото на защита и задължението тя да се даде и 2. между защитния орган и лицето, срещу което се търси защита чието съдържание образуват властта да се наложи санкция заради правонарушението и задължението тя да се понася.

 

  1. Характеристика на ГПр. Като система от правоотношения

 

2.1. Пр. Правоотношения са динамични и се намират в постоянно развитие – ПРИМЕР – правото на иск е правото да се получи съдебно решение. С упражняването му обаче то не се погасява. То възниква към момента на възникване на пр. Спор. В първия момент то е право на подаване на искова молба и в този си вид с подаването й се погасява, но реално се трахнсформира в право да се иска изпращането на исковата молба на ответника. После право на съдебно заседание, докато накрая не се погаси с постановяването на съдебното решение.

 

2.2. Процесуалните правоотношения се извършват с цел постигане на крайния резултат – решение и ако поради 1 или друга причина този резултат не се постигне, те се заличават с обратна сила, т.е. все едно искова молба не е подавана.

 

2.3. N.B. В българския ГПр. Отношения между страните НЯМА. Отношенията са между страните и съда. Централният субект на процесуални права и задължения е защитният орган. Страните също са носители на процесуални права (право на иск; на жалба; на оттегляне на иска) и задължения (да не пречат за събирането на док-ва; да говорят истината. ГПК обаче не съдържа директни правила, с които да принуди страната да изпълни такова задължение. Тя постига това чрез процесуалните тежести – виж по-горе).

Правоотношенията между лицето, к. Търси защита и защитния орган и това, с/у к. Се търси и защитния орган, се наричат основни. Допълнителни – правоотношения между съда и свидетеля, вещото лице и т.н. Тези лица са сътрудници на защитния орган, но не са адресати на търсената защита и налаганата санкция.

 

!!!!! За ГПр. Субекти на процеса като система от правоотношения са всички лица, к. Участват в процеса – страни, свидетели, вещи лица, съдът и т.н.

 

2.4. Процесуалните правоотношения са властнически, защото са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт и страните, к. Са подчинени на тази власт. Единственото изключение от това правило е арбитражът, който не е дължавен съд. ГПр. Правоотношения са различни от другите влъстнически правоотн., защото защитават накърнени граждански права. Различават се и от материалноправните граждански правоотношения, където страните са равнопоставени.