30. Дългосрочно (пенсионно) осигуряване – понятие, обща характристика, видове осиг. плащания

Print Friendly, PDF & Email

Понятие – система на материално осигуряване при трайна невъзможност за полагане на труд, срещу което да се получават трудови доходи, което осигуряване се изразява в изплащане на специфични обезщетения (пенсии) за сметка на специално обособени фондове. То е дългосрочно, защото се дължи за предварително неопределен период от време.

Характеристика – пенсионното осигуряване се характеризира преди всичко с това, че то е дял от системата на общественото осигуряване. Еднакви са осигурените социални рискове. Правата по дългосрочното обществено осигуряване са винаги субективни притезателни права – тяхното упражняване задължава компетентният орган при наличието на изискванията в закона да предостави осигурителното плащане. Пенсионното осигуряване се характеризира с това, че плащанията по него имат компенсационен характер – предоставят се вместо загубения трудов доход (изключения са добавките – напр. добавка за чужда помощ или добавка за преживелия съпруг). И пенсиите, и добавките като осигурителни плащания не зависят от другите доходи на лицето – те се предоставят независимо от конкретното имуществено състояние.

Плащанията по дългосрочното осигуряване се дължат за предварително неопределен период от време, защото не е възможно да се преодолее причината, довела до трайна невъзможност за придобиване на трудови доходи.

Трайна неработоспособност на осигуреното лице – невъзможност да се осъществява трудова дейност, с която да се придобиват доходи. При инвалидност тази невъзможност се установява от органите на медицинската експертиза конкретно за всяко лице – в тези случаи неработоспособността се дължи на увреждане на здравето, от отклонение на нормалните функции на човешкия организъм. Доказаната трайна неработоспособност е основание за отпускане на различни видове пенсии.

В други случаи трайната неработоспособност е предполагаема – тя не е свързна с отклонение от здравното състояние, а с естествените процеси в човешкия организъм, които след определен период от време бележат срив и не позволяват на лицето да осъществява трудова дейност. Това е осигуреният социален риск старост.

В един случай дългосрочният характер на осигуряване не е обусловен от трайната неработоспособност на самото лице, а от загубата на средства за издръжка, които са получавали роднините на това лице при неговата смърт – наследствени пенсии. В този случаи рискът настъпва за осигуреното лице, но последиците от риска осигурителният орган поема за преживелите близки роднини.

Пенсионното осигуряване е насочено към постигането на две функции – едната е социалната функция, то е средство за постигане на достойно жизнено равнище по смисъла на чл. 25 ВДПЧ, то позволява консумация от лица, които не произвеждат, чрез пенсионното осигуряване се гарантира собствен доход на лицата, които не могат да си осигурят такъв срещу труда си.

Пенсионното осигуряване има и икономическа функция – чрез него се стимулира по-активното участие в производството, а с оглед това се позволява и по-голямо участие в потреблението. Колкото по-дълъг стаж има едно лице, толкова по-дълго то участва в натрупването на средствата във фондовете, но и размерът на пенсията му се увеличава.

Правна уредба – конституционното ѝ основание се съдържа в чл. 47, ал. 4, чл. 51, ал. 1 и 3 КРБ. На международно равнище пенсионното осигуряване се основава на универсалните международни актове – чл. 25, ал. 1 МПИСКП, конвенции на МОТ (35-40, 71, 102), чл. 12 ЕСХ, Европейски кодекс за обществено осигуряване (България не е страна по него), чл. 34, ал. 1 ХОПЕС, Регламент 883/2004.

Вътрешна уредба – ч. I, гл. VI; ч. II, дял I-III КСО; Закон за ветераните от войните – чл. 5; Закон за гражданска и политическа реабилитация на репресираните лица – чл. 9; Наредба за пенсиите и осигурителния стаж; Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране; Правилници на пенсионноосигурителните дружества.