30. ОТКРИТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО-ФУНКЦИИ И СЪДЪРЖАНИЕ. ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО  

Print Friendly, PDF & Email
  1. Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили. При второто повикване съдът извършва проверка дали страната, която не се е явила е редовно призована. Ако не е редовно призована делото се отлага. Страната, която се е явила не се призовава пак, защото тя е уведомена в съдебно заседание за датата на следващото заседание.

 

Предварителни въпроси-  по допустимостта на процеса (проверка на правото на иск и неговото надлежно упражняване). Ако липсва право на иск или то е ненадлежно упражнено на делото не се дава ход. (напр. ответникът се явява, но не е получил препис от исковата молба). Съдът дава срок за отстраняване на нарушенията, след изтичането на който ще се насрочи ново заседание. (142 ал.4). Страните се произнасят дали да се даде ход на делото и ако те нямат други възражения , съдът дава ход на делото, с което предварителните въпроси са приключили.

 

2.Съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора- чл.143 във вр. с чл.145. Пред съда са представени субективните твърдения на страните за това че са се осъществили определени факти. Съгласно чл.143 ал.2 ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Също така в ал.3 се казва, че страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

– съдът задава въпроси по твърдените от страните факти (чл.143 ал.1, чл.145, ал.1- тези въпроси имат за цел да се отдели спорното от безспорното. По чл.144 ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания. Когато това искане бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.

–  чл. 145 ал.2- Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола. Ако се стигне до спогодба, съдът следва да я потвърди с определение след което пак с определение да прекрати делото. Определението за прекратяване (преграждащо определение) подлежи на обжалване с частна жалба.

  1. Доклад по делото- чл.146

 

Съдържанието на доклада е уредено изрично.

  • Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (правно релевантни обстоятелства). Целта е да се ограничат твърденията на ищеца и ответника.
  • Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника;
  • Кои права и кои обстоятелства се признават;
  • Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване (т. нар безспорни);
  • как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти

(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства

(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия

(4) съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

 

Устен доклад!!! Така завършва първата фаза. Исковото съдопроизводство преминава в 2 фази. Първата фаза има за цел да подготви разглеждането на делото по същество. Втората фаза цели събирането на доказателства (съдебно дирене). В новия ГПК тези две фази трябва да са в едно заседание.

 

  1. Втора фаза- чл.148 ГПК

 

Събиране на доказателства– Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.

Чл.147- до приключване на съдебното дирене страните могат:

 

  • да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
  • да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

 

  1. Устни състезания- чл.149 ГПК

Ал.1- след събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне съдът дава ход на устните състезания.

Всяка от страните представя пред съда един модел за съдебно решение. Ищецът пледира, след това пледира ответникът. Ищецът има право на реплика, а ответникът съответно- на дуплика.

Ал.2- Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението. Устните пледоарии приключват с определение на съда. Такова определение се постановява, когато съдът счита че делото е напълно изяснено и ще се произнесе в срок. Новото в ал. 2 е че съдът е длъжен да посочи денят, в който ще обяви решението (не в срок а самата дата)

 

Ново!!! Ал.3- При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.

Съдът определя по-кратък срок за ищеца и по-дълъг за ответника.

 

Устните пледоарии и писмените защити трябва да представляват модел, който се състои от 2 части

  1. по фактическата страна на спора;
  2. по юридическата страна на спора

 

Фактическа страна- всяка от страните посочва факти, които трябва да се изяснят. За доказването на тези факти бяха събрани следните доказателства….. Всяка от страните обсъжда доказателствените средства, които са събрани.Дали от доказателствата може да се заключи за наличието на тези факти. Всяка от страните по своему се аргументира кои от фактите следва да се считат за доказани.

 

Юридическа страна- Правна квалификация (напр. неоснователно обогатяване). За този правен спор са от значение….факти (от правна норма, която ще се приложи и извлечените от нея необходими факти).

 

Заключение- приближава се максимално до модела на едно съдебно решение.