33. ОБЯСНЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО СРЕДСТВО

Print Friendly, PDF & Email

ЧЛ. 175-177 ГПК

 

  1. Обясненията (показанията на страните) психологически не се различават от свидетелските показания. Като тях те се градят върху възприятие и запаметявание и представляват тяхното възпроизвеждане.

 

Понеже обикновено участват в осъществяването на факта, а не само го възприемат, страните могат да бъдат източник на показания, по-пълни и по-точни от тия на свидетелите.

 

Между ОС и показанията на свидетелите има една съществена правна разлика. ОС са твърдения на лица, заинтересувани от претендираните или отричаните факти. Показанията на свидетелите са твърдения на трети незаинтересувани лица. За неверни показания страната не отговаря, а свидетелят отговаря наказателно. Показанията на страната могат да бъдат повлияни от възприетите от нея данни по делото, защото тя присъства и участва в съдебното дирене. Свидетелските показания са чужди на тази опасност, защото предеи да бъде разпитан, свидетелят няма право да присъства в съдебната зала. Затова законът въздига свидетелските показания в доказателствено средство, а отрича това качество на твърденията на страната, с които тя претендира изгодни за нея факти или отрича неизгодни за нея факти. Тези твърдения са предмет на доказване, а не доказателствено средство. Те предизвикват нужда от доказване, но не представляват сами по себе си доказване.

 

  1. Има обаче такива ОС, които представляват важно и ценно доказателствено средство. Такива са признанията.

 

  1. Признанието е изявление на страната че са се осъществили неизгодни за нея факти или че не са се осъществили изгодни за нея факти.

От твърдението, което е изгодно за страната, признанието се отличава, защото винаги е неизгодно за признаващия. Върху неизгодността се крепи доказателствената сила на признанието. Рядко (освен при симулиран процес) се признават неистински факти. Освен това признаването води до съвпадение на фактическите твърдения на двете спорещи страни. Признанието обаче може да не отговаря на истината. Затова законът не обвързва съда да приеме за доказано признатото, а го овластява да преценява П с оглед всички доказателства по делото (чл.175 ГПК). Тъкмо затова П в нашето право е доказателствено средство, а не освобождава противната страна от тежестта на доказване.

 

С признание могат да се доказват и факти, за които свидетелски показания са недопустими- чл.164

 

  1. П се отнася до факти, релевантни за спорното право. Ако във ФС на спорното право се включват и преюдициални правоотношения, П може да се отнася и до тях. Но П на отделни факти е винаги съвместимо с оспорване на иска. Ответникът може да признае, че е получил заема, но може да възрази че е платил. В тази насока се състои разликата между П и признанието на иска, с което ответникът зяаявява, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение, че предявеният иск е основателен. Признанието на иска е несъвместимо с оспорване на иска, зашото е отказ на ответника от защита срещу иска.
  2. П е едностранно явление за знание, отправено до съда. П може да бъде направено устно пред съда в съдебното заседание или да се съдържа в отправено до съда писмено заявление.
  3. От направеното пред съд П трябва да отличаваме извънсъдебното П. Това е П, направено не пред съда, а пред противната страна или пред трети лица. Доказването на извънсъдебното П става със свидетелски показания, или с документа, който го материализира, напр. разписката на кредитора, че е получил плащането. Доказаното извънсъдебно П има същата сила като направеното пред съда П.
  • Обясненията на страните могат да бъдат опора на доказателствени изводи не само в случай на П. Съгласно чл. 176 ал.3- съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които странат не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала неясни или уклончиви отговори. Предпоставка тук е съдът да е отправил въпроси до страната. Целта на въпросите е да се отдели спорното от безспорното. Именно поради тази причина съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.

 

На страната, която е задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнение на това задължение (чл.176 ал.2)

 

 

От изложеното дотук може да се направи изводът, че обясненията на страната могат да бъдат използвани като доказателствено средство само срещу страната, от която те изхождат, но не и в нейна полза. Това е общият белег, който обединява П и поведението на страната по чл. 176 ал.3.