34. Общи правила за пенсии
Правото на пенсия е винаги субективно притезателно право на лицето. Това право е субективно, защото принадлежи на осигуреното лице или на неговите наследници и се упражнява по негова воля. Правото е притезателно, защото задължава осигурителният орган да извърши съответните действия, когато са налице предвидените в закона условия.
Правото на пенсия е винаги лично право – то е свързано с конкретно осигурено лице; дори и наследствената пенсия е лично право, които принадлежи само на наследниците, посочени в чл. 80 КСО и може да се упражнява само от тях.
Размерът на пенсиите се състои от две съставки – основният размер на пенсията по правило се определя спрямо загубения осигурителен доход (чл. 70); има случаи, когато размерът на пенсията се определя спрямо размера на социалната пенсия за старост – такава е хипотезата на персоналните пенсии или на социалната пенсия за инвалидност (чл. 70, ал. 2); размерът може да е и фиксиран в закона (чл. 89а, ал. 2).
Има правила за минималния и максималния размер на пенсията – максималният размер е установен в пар. 6, ал. 1 ПЗР КСО. Законът допуска кумулиране на повече от една пенсия, ако са налице предпоставките – правилата за това са установени в чл. 101 КСО, който изключва кумулирането на определени видове пенсии. При две пенсии едната се получава в пълен размер, а от другата – 50 процента. Периодично осъвременяване на размера на пенсиите (т.нар. швейцарско правило) – чл. 100 КСО; то става ежегодно и служебно от НОИ; изразява се в привеждане на пенсиите в съответствие с осигурителния доход и индекса на потребителските цени.
Начален момент за отпускане на пенсията – чл. 94. По правило това е моментът на възникване на правото. Това правило се прилага, когато заявлението за отпускане на пенсията е подадено в 6-месечен срок от датата на придобиване на правата. Ако се пропусне този срок, пенсията се отпуска от момента на подаване на искането.
Правото на пенсия не се погасява по давност – чл. 105, ал. 1 КСО. Само вземането за пенсия за конкретен месец се погасява в 3-годишен срок.
ЗДДФЛ освобождава от данъчно облагане всички плащания по общественото осигуряване, включително и пенсиите.
Ограничен е режимът на удръжки върху пенсиите – той е уреден в чл. 85-88 от Наредбата за пенсията и осигурителния стаж. Може да се правят удръжки само на изрично посочени основания (напр. заради задължение за издръжка и зависят от размера пенсията).
2) Добавки – осигурително плащане към пенсията (и независимо от нейния вид) заради допълнителни фактори, свързани с личното и материално положение на пенсионера.
2.1. Добавка за чужда помощ – чл. 103 КСО и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза. Предпоставки – 90 на 100 инвалидност и призната от медицинските органи необходимост от чужда помощ. Тази добавка се дължи към всеки вид пенсия.
2.2. Добавка от пенсията на починалия съпруг – тя е предвидена в чл. 84 КСО. Когато преживелият съпруг няма право на наследствена пенсия.
2.3. Добавка към пенсията за ветераните от войните (чл. 5 ЗВВ) – към всеки вид пенсия. Размерът е 50% от социалната пенсия за старост.
2.4. Добавка към пенсията на ветераните от ВСВ – към пенсия за военна инвалидност или за инвалидност поради трудово злополука. Пак е 50% от социалната пенсия за старост.
2.5. Пенсия за репресирани лица – чл. 9 ЗГПРРЛ. Размерът на добавката е процент от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст според продължителността на репресията (между 30 и 50 процента)