34. Писмени доказателства.  

Print Friendly, PDF & Email
1.      ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО
  • Понятията ‘писмено доказателство’ и ‘документ’ са идентични за ГППраво.

 

  • Писмен документ и електронен документ

При стария ГПК правната уредба е уреждала като писмени доказателства само писмените документи. С новия ГПК е въведено ново доказателствено средство, непознато досега – електронният документ (чл. 184).

  • Писмен документ

-Писмено доказателство е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. Това е класическото определение.

Вещта трябва да съществува за относително продължителен период от време.

Документите следва да се отграничават от веществените доказателства, поради това, че в определени случаи една вещ може да бъде документ, а в други – ВД. Критерият е какъв интерес представлява вещта за съда – дали той се интересува от изявеното с писмени знаци или от количествените и качествени характеристики на вещта.

– Д. възниква със физическото си създаване. Автор от правна гледна точка е лицето, на което се приписва изявлението – юридическият издател (чл. 189(1). Неграмотният може да бъде издател на документ, въпреки фактическата невъзможност да го състави). Подписът има голямо правно значение, тъй като поставилият го се приема за издател на документа и автор на изявлението. Неподписано изявлние може да представлява документ (проф. Сталев – арг. От 193(3)).

 – С. пр. по стария ГПК е приемала, че чертежи, снимки, пломби, гранични знаци, магнетофонни записи не са ПД (1062-86-II, Сб. 188). Тази практика не може да се прилага спрямо електронните документи.

  • Електронен документ

Електронният документ е уреден в Закона за електронния документ и електронния подпис. Понятието за него е близко до класическото – изявление, обективирано върху материален носител. Чл. 2 – ЕИзявление е словесно изявление в писмена форма, чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално приемане на информация. ЕИ може да съдържа и несловесна информация. Чл. 3 (1) – ЕДокуметн е ЕИ, запазено върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведено. Електронният документ може да бъде възпроизведен в съда върху електронен или хартиен носител. Хартиеният носител се третира като копие на електронния документ.

 

  • Правното значение на едно или друго изявление е качество, което

се придава на документите от правните норми. За да бъде нещо документ, обаче не е задължително то да има правно значение. Ако документът има правно значение, той е относим към конкретно дело. В противен случай това изявление е ирелевантно към гражданския процес.

 

1.4 Документ на чужд език се нуждае от точен превод и заверяване от страната, а не от лицензиран преводач.

  • Видиве писмени документи
    • Според качеството, в което издателят на документа прави изявлението
      • Официален документ (чл. 179 ГПК)

Определението на официалния документ е спорно. Ж. Сталев: Документ, който материализира изявление на орган на държавната власт в това му качество. О. Стамболиев: Документ, иаздаден от длъжностно лице, в това му качество, в рамките на компетентността му, в установената форма и по установения от закона ред. Според него Не става дума за орган, а за дл. лице – органът е фикция. Не става дума само за упражняване на публична функция (както твърди проф. Сталев), а и за упражняване на удостоверителна компетентност от определени ф. л. и ю. л. (например издаване на диплома от частно училище или ВУЗ).

 

  • Частни документи

Всеки документ, който не притежава всички белези на официален, е частен. Той материализира или правноирелевантни изявления, или граждански изявления.

 

*  Един и същи документ може да бъде в една своя част официален, а в друга – частен – например нотариалният акт. Ако той е нищожен в качеството си на официален документ, това не означава, че, ако е подписан от страните, не може да се използва като частен документ (чл. 188).

 

2.2 Според естеството на изявлението

Според О. Стамболиев това разделение е без значение при частните документи (арг. Чл. 179 ГПК) , затова той разглежда тези видове като подвидове на официалните документи.

Свидетелстващи

Свидетелстващ е този Д, който материализира удостоверително изявление на своя издател. С това изявление издателят на Д свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти, обективно съществуващи и възприети от него като резултат на познавателен процес  (например за извършени от него, пред него или спрямо него действия; за възприети от него събития; за състоянието на дадена вещ; за качеството на определена стока и т. н.). Затова Д, материализиращи подобни      изявления, се наричат свидетелстващи или удостоверяващи. Такива документи са всички нотариални удостоверения; различните удостоверения, издавани от държавните служби; счетоводните книги; различните протоколи; констативните актове; разписките и другите извънсъдебни писмени признания; извънсъдебните писмени декларации на трети лица, които биха могли да бъдат свидетели по делото и т. н. Трябва да се подчертае, че за да е налице свидетелстващ Д, е без значение дали той разполага с доказателствена сила спрямо удостоверения факт. Писменото твърдение на факти, изгодни за лицето, от което твърдението изхожда, е свидетелстващ Д, макар че не доказва твърдените факти (scriptum pro scribente nihil probat). Официалните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила относно извършеното или възприетото от дл. л. – доказват за съда, че фактите, отразени в тези документи действително са се осъществили и съдът няма право на преценка по вътрешно убеждение, а е длъжен до доказване на противното да смята, че фактите наистина са се осъществили.

 

Диспозитивни (разпоредиртелни)

Диспозитивен е всеки Д, който материализира други, неудостоверителни изявления. Обикновено такива други писмени изявления са различните видове граждански и държавноправни волеизявления, т. е.правни актове. От този предмет произтича и наименованието диспозитивни, т. е. разпореждащи Д.. Но диспозитивен е и такъв Д, който не материализира правен акт, а някакво друго изявление, стига то да не удостоверява стоящ вън от Д факт. Този вид документи доказват, че волеизявлението е направено, не се преценява достоверността на отправянето му – изразяването на воля не е познавателен процес. Правният акт (волеизявлението) може да бъде валиден или невалиден, но не може да бъде верен или неверен. Симулативното волеизявление не е невярно,а е невалидно, понеже е насочено към нежелани правни последици.

Диспозитивните документи нямат материална доказателствена сила.

 

2.3. Според това дали документът материализира подписа на своя издател.

Това деление О. Стамболиев разглежда само при частните документи – ако един официален документ не е подписан, той не би бил официален.

 

2.3.1 Подписани документи

– Подписаният частен документ, съгласно чл. 180, има същата формална доказателствена сила като официалния документ – задължава съда да смята, че лицето, подписало документа, е и негов автор (документът обаче следва да отговаря на изискванията за редовност от външна страна – да няма зачертавания, изтривания, добавки, поправки – външни намеси, които поствят под съмнение автора).

– Съществен белег е подписът. Подписът е саморъчно изписване на името на издателя на документа, макар и нечетливо, стига да е обичайно за лицето (Ж. С.) / начинът, по който лицето обикновено идентифицира себе си писмено, макар и на друга азбука или с неазбучни знаци (О. С.).

– Пълномощникът може да подписва с името на представлявания. Нотариалната заверка не е условие за валидността на подписа, а доказва авторството на документа.

– Когато издателят на документа е неграмотен, вместо подпис – отпечатък от десния палец и приподписване от двама свидетели (чл. 189 (1)). При невъзможност за полагане с десния палец – опоменаване на причината за това в документа, отпечатък от друг пръст и отбелязване кой  пръст. Неграмотно е лице, което не може да пише и чете на езика, на който не написан документа. Неграмотно е лице, което може да се подпише, не разбира обаче съдържанието на документа.  Правилото се прилага и при невъзможност грамотно лице да се подпише поради недъг (съдебно решение). Свидетелите трябва да установят, че на лицето е известно съдържанието на документа.

– В случаи, че грамотно лице е сляпо, то документът се приподписва от двама свидетели (чл. 189 (2)), ако е написан на азбука, която лицето не разбира (не е на Брайлова азбука).   При нотариално и съдебно удостоверение на подписа, присъствието на свидетели е излишно.

 

2.3.2 Неподписани документи

Неподписаният документ е документ, без да има формална доказателствена сила.

 

2.4 Според целта на съставяне на документа

О. С. отнася делението към частните документи

2.4.1 Нарочни документи

Създадени с цел да бъде доказан фактът, съдържаш се в документа. Мотивът има значение за достоверността – доказателствената им стойност е по-висока.

2.4.2 Случайни документи

Не са съставени с цел доказване на съдържащите се в тях факти, доказателствената им стойност е по-малка.

 

2.5 С оглед съдържанието (и интереса на издателя?)

2.5.1 Изгодни документи

Изгодните документи подкрепят твърденията на определена страна.

2.5.2 Неизгодни документи

Неизгодните документи оборват твърденията на определена страна.

Правилото, че “написаното от пишещия нищо не доказва, освен ако е против пишещия”. И изгодните, и неизгодните документи имат формална доказателствена сила. Частният документ няма друга, освен формална доказателствена сила. Между двата вида няма разлика в доказателствената сила. Разликата е в доказателствената стойност (съдът преценява всички доказателства по делото по вътрешно убеждение с оглед събрания доказателствен материал).

 

2.6. Според авторството на документа и съответствието на свидетелсващия документ и удостовереното с него,

Проф. Сталев разделя документите на истински и неистински.

 

2.6.1 Истински документи

– истинките документи следва да са автентични И верни

– автентичността се определя според авторството, като въпросът има значение за всички документи. Автентичният документ материализира изявлението на лице, което се сочи като негов автор (издател).

– верността зависи от съответствието на документа с удостовереното от него фактическо положение. Тя се проверява само при свидетелстващите документи.

 

2.6.2 Неистински документи

Неистинските документи намат доказателствена сила.

неистинските документи са неавтентични ИЛИ неверни.

– неавтентичният документ е документ с подправен подпис или съдържание, чиито автор всъщност е авторът на подправката. В случая се поражда опасна привидност по отношение на авторството. Неавтентичността означава липса на документа.

неверността може да се дължи на т. нар. интелектуална подправка, както и на грешка.

 

Проф. Стамболиев разделя документите на истински и неистински според авторството и на верни и неверни според съответсвието с удостоверения факт ?????

 

  1. Доказателствена сила

Проф. Стамболиев я отграничава от доказателствената стойност убеждаващото възедействие в/у съдията. ДС е характерна само за документите. Тя се определя в закона и не може да се изменя чрез договор.

 

3.1 Формална ДС

3.1.1 Понятие

Всеки автентичен документ удостоверява, че материализираното в него изявление е било направено – той е създаден именно като резултат от това. Наличието на подпис доказва и авторството на подписалия се с МДС. Чл. 180 приписва ФДС само на частните документи, с нея обаче се ползват и официалните. Отнася се както за свидетелстващите, така и за диспозитивните документи.

 

3.1.2 Отпадане на ФДС

Формалната ДС се накърнява от наличието на видими външни недостатъци (чл. 178), както и нечетливи и повредени документи. В случая съдът оценява ДС с оглед всички обстоятелства по делото.

 

3.1.3 Обхват

– ФДС винаги обхваща факта на писменото изявление и неговото авторство.

– при официалните документи, ФДС обхваща и датата и мястото на

издаване, посочени в него от длъжностното лице (при съдебните решения релевантните дати са много – постановяване, обявяване и др. ).

– при частните документи това не е така – при тях се допуска възможността за антидатиране и посочване на различно място.

Антидатирането може да има за цел да се увредят трети лица – 181 ГПК. При договорите, датата, написана в документа е обвързваща за страните. Достоверността на датата може да бъде оспорена само от трети лица, когато документът им е противопоставим или може да засегне техни интереси – за тях датата е непротивопоставима – не и от други трети лица – те са обвързани от посочената дата. . Трябва да може да се установи по достоверен начин, че към определен момент даден документ е съществувал безсъмнено, за да стане датата противопоставима. Законът примерно изрежда възможности за такъв момент – чл. 181 (1). Факт, съставляващ такъв момент,  може да бъде доказан и със свидетели, но с тях достоверността не може пряко да се доказва (1326-84-1У, Сб. 179).

Когато Д няма дата, а също когато трябва да се установи датата на разписки за извършено плащане (чл. 181, ал. 2), съдът може да се позове на всякакви доказателства, вкл. свидетели, за да я установи.

 

3.2 Материална ДС

3.2.1 Понятие

МДС се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от материализираното в документа удостоверително изявление. Само свидетелстващите документи разполагат с МДС.

 

3.2.2 Официални свидетелстващи документ

Официалните СД създават за всички (съд, държавни органи, страни, тр. л.) задължение да приемат, че засвидетелстваните факти са се случили както са описани в Д. (чл. 179), докато не бъде доказана невярността на Д. МДС предпоставя:

– че Д е издаден от дл. л. (на публичната власт или не)

– че е издаден в кръга на компетентността на издателя му

– че са спазени реда и формата за издаване

 

3.2.3 Частни свидетелстващи документи

ЧСД се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти – тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи срешу своя издател (с. пр.). Ако издателят удостоверява изгодни за себе си факти, Д няма никаква ДС (с. пр.). Той не може да се противопостави на страната, която не го е подписала. Този Д е извънсъдебно писмено твърдение, което не може да има ДС – правилото scriptum pro scribente nihil probat sed contra scribentem.

 

3.3 Изключение за лицата, които водят счетоводни книги (чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ).

Лицата, които водят счетоводни книги, могат да се позовават на тези издадени от самите тях документи. ДС на счетоводните книги обаче не е равна на ДС на официалните свидетелстващи документи – тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед всички доказателства по делото (с. пр.). Законът изисква книгите да бъдат редовни, т. е. Да се озновава на надлежен документ – това означава, че ДС на счетоводните книги е производна.

Редовността на книгите не се предполага, а трянва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. С. пр. приема, че ако книгите не бъдат оспорени, вписаното в тях се приема. Според проф. Сталев това не бива да бъде така и вписването в счетоводните книги не може да е достатъчно за уважаване на иска. Чл. 55 ТЗ ограничава субектно и предметно ДС на търговските счетоводни книги: тя важи само между търговци, и то за доказване на търговската сделка.

 

3.4. Други частни документи със свидетелстващо съдържание.

Такива документи се преценяват от съда по вътрешно негово убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. При тях проф. Сталев говори също за ДС в тези граници, а проф. Стамболиев смята, че те нямат ДС.

 

4.Оспорване на писмени и електронни документи (чл. 193, 194)

 

4.1 Представяне на документи пред съда

В съда се представят оригинали или заверени от страните копия на документите. Ако съдът намери за необходимо, може да задължи страната да представи оригинала. Съдът сверява копието и оригинала, констатира съответствието, действието се вписва в протокола. От този момент копието има за съда сила на нотариално заверено.

 

4.2  Цел на оспорването

– При оспорването страната, която оспорва, се стреми да преодолее ДС на Д.

– При диспозитивните документи се цели да се докаже, че те са неавтентични / неистински, т.е. подправени, както при официалните, така и при частните документи.

– при свидетелстващите документи се твърди или че те са неавтентични / неверни – така се отрича формалната ДС, или че те са неверни – така се отрича материалната ДС, т. е. така могат да се атакуват само Д, които имат материална ДС.

– при частните свидетелстващи Д защитата не е подчинена на изискванията за оспорване на истинността на документи (освен при счетоводните книги). Издателят обаче не може да ги оспорва със СПоказания (чл. 164(1) т. 6), освен в случаите на чл. 165 (2). В трайната си практика Върховния държавен арбитраж допуска да се оспорва по реда на чл. 154 СГПК/193 НГПК чрез свидетели истинността на констатациите в двустрани протоколи, макар да ги счита за частни документи.

 

4.3 Ред на оспорването

– След представянето на един документ, другата страна следва да заяви недвусмислено, дали го оспорва в същото с.з. Ако не присъства, оспорването трябва да стане най-късно в следващото с.з. Представените документи с исковата молба се оспорват най-късно с отговора на исковата молба. Ако при представянето на документа другата страна не присъства, а се представлява, процесуалният представител може да поиска срок за запознаване и оспорване. Такъв срок може да поиска и самата страна??? Срокът е преклузивен и след изтичането му оспорване е невъзможно. Ако съдът не е дал на страната възможност да оспори на първата инстанция, страната има това право на следващата инстация.

– След оспорване, страната, представила документа трябва да заяви дали иска да се ползва от него. Тя може да се откаже, за да спести време, а и защото при установяване на подправка, документът се изпраща на прокурора. Ако страната желае да се ползва от документа, проверката се извършва с всички доказателствени средства, при ограниченията за свидетели на чл. 164. Проф. Стамболиев смята, че при оборване на автентичността  / истинността не могат да се използват свидетелски показания, защото не се използва производството по чл. 193. ?????

 

4.4 Тежест на доказване

При официалните документи оспорващият следва да докажа неистинността. Ако се твърди, че Д носи подпис на страната, която го оспорва, то до доказване на противното от нея Д се смята за автентичен. Ако подписът е на някой друг, тежестта е за този, който желае да се ползва от документа.

 

4.5 Становище на съда

Съдът или отхвърля оспорването, или го уважава, ако е доказано безсъмнено.  В този случай Д се изключва от доказателствата и при данни за подправка се изпраща на прокурора.

Съдът изразява становището си или с определение, или с решението, като становището има сила на пресъдено нещо. Определението се обжалва заедно с решението.

 

4.6 Други способи за оспорване

– чл. 124(4) – отделен иск. Може да се използва при изтичане на срока за оспрване по чл. 193.

чл. 124(5) – в случаите на извършено престъпление

 

4.7 Особености при електронния документ

Чл. 184 предвижда, че ако съддът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на елктронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.