35. Пенсия за осигурителене стаж и възраст

/в , /от
Print Friendly, PDF & Email

За риска „старост“ са осигурени всички категории задължително осигурени лица. Почти две трети от средствата на НОИ отиват за неговото осигуряване. Осигурителните плащания при старост се наричат пенсии. Нашето законодателство предвижда редица пенсии при старост.

Най-разпространеният вид пенсия е пенсията за осигурителен стаж и възраст. Тази пенсия има богата уредба – тя се съдържа в чл. 51, ал. 1 и 3 КРБ; пенсията има своите корени и в междунарадното право от универсалните актове за основните човешки права – чл. 25, ал. 1 ВДПЧ, чл. 12 ЕСХ, чл. 34, ал. 1 ХОПЕС, Конвенции 35, 36, 71, 102 на МОТ.

Вътрешно законодателство – ч. 1, гл. 6, раздел 1 КСО; Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (чл. 2, чл. 15-22); Наредба за категоризирането на труда при пенсиониране; Инструкция 13 на НОИ за прилагане на Наредбата за категоризирането на труда при пенсиониране.

Субекти на правото:

А) Задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1-3 и чл. 4а КСО.

Б) Доброволно осигурени по чл. 4, ал. 5-9 КСО.

Предпоставки за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – те се извличат от разпоредбите на чл. 68-69в КСО:

1) Възраст – общата възраст, на която се придобива правото, се определя в чл. 68, ал. 1 КСО според пола -> прилага се във всички случаи, за които изрично не е предвидена друга възраст. Възрастта обаче не е закрепена фиксирано – възрастта в чл. 68, ал. 1, изр. 1 се прилага за 2015 година, а след това се посочва, че възрастта постепенно ще се увеличава, докато възрастта за двата пола се изравни на 65 години (не е необходимо да запомняме точно разпоредбата).

Има случаи, когато придобиването на правото на този вид пенсия възниква на по-ниска възраст – това са хипотези, обусловени от особеностите на изпълняваната работа:

  • работа при условията на първа или втора категория труд – чл. 69б, ал. 1 КСО; категорията труд изразява работата при по-неблагоприятни условия – на основание чл. 104, ал. 1 КСО определянето кой труд към коя категория се причислява се извършва от Министерския съвет, който е упражнил това си правомощие чрез Наредбата за категоризирането на труда при пенсиониране (изрично са посочени само първа и втора категория, докато всички останали са трета категория);
  • учители (чл. 69в КСО);
  • военнослужещи и приравнени на тях държавни служители по ЗМВР, ЗСРС, ЗИНЗС, ЗПУ, ЗСВ, ЗДАНС и др. (чл. 69 КСО);
  • балетни артисти (чл. 69а КСО);
  • при наличие на необходимия осигурителен стаж (чл. 68а КСО) – пенсиониране до 1 година по-рано, когато е налице изискуемият осигурителен стаж, но пенсията се изплаща в намален размер пожизнено

Има и една хипотеза, когато възрастта е по-висока от общата възраст (чл. 68, ал. 3 КСО) – 65 години и 10 месеца за двата пола; лицето е достигнало тази възраст, но няма необходимия осигурителен стаж и затова законът допуска да се отпусне пенсия, но в намален размер.

2) Осигурителен стаж – определен период от време, през който лицето е участвало в натрупването на средствата по осигурителните фондове с осигурителни вноски

Общ осигурителен стаж (чл. 68, ал. 1 и 2 КСО) – според пола; за тази година осигурителният стаж е 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като отново се предвижда постепенно увеличение, докато се достигне 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Хипотези на изискуем по-малък осигурителен стаж:

  • работещи при първа или втора категория труд (чл. 69б, ал 1-4 КСО);
  • учители (чл. 68в, ал. 1 КСО) – в този случай стажът трябва да е само учителски, а това означава да е придобит на определени длъжности, които са посочени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж;
  • военнослужещи и приравнени на тях държавни служители по чл. 69 КСО – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени като военнослужещи или като резервисти на активна служба;
  • балетни артисти – 25 години осигурителен стаж;
  • в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО – най-малко 15 години действителен осигурителен стаж;

Размер на пенсията – правилата за определяне на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст са установени в чл.70 и 70а КСО. Най-общо може да се каже, че според чл. 70, ал. 1 размерът на пенсията се определя като доходът, от който се изчислява пенсията се умножи със сумата, образувано от по 1,1 на 100 за всяка година осигурителен и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Най-важно е да знаем доходът, от който се изчислява пенсията, и продължителността на осигурителния стаж. Доходът се определя от средномесечния осигурителен доход на страната за 12 месеца преди отпускане на пенсията, обявен от НОИ, като той се умножи по индивидуалния коефициент на лицето, който се определя според чл. 70, ал. 3 от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода на 3 последователни години за последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

Законът все пак установява минимален и максимален размер на пенсията – минималният размер съгл. чл. 70, ал. 9 се определя ежегодно със ЗБДОО (към този момент е 157, 44 лв.); максималният размер съгл. пар. 6 ПЗР КСО не може да бъде повече от 35 на 100 от максималния осигурителен доход, който за тази година е 2600 лева (тоест стават около 870 лева). Пенсията по чл. 68, ал. 3 се определя в размер, пропорционален на осигурителния стаж.

Социална пенсия за старост – тя е предвидена в чл. 89а КСО.

Предпоставки за възникването на правото на тази пенсия – достигната възраст от 70 години за двата пола. Изисква се също член на семейството да има доход не по-висок от гарантирания минимален доход, който се определя от Министерски съвет.

Размерът на тази пенсия е еднакъв за всички лица и се определя от Министерския съвет – тази година е 115, 15 лв.

Правното значение на социалната пенсия за старост не се изчерпва с това, че тя е самостоятелен вид осигурително плащане за старост, която се изплаща на затруднените от материална гледна точка граждани, които нямат право на друг вид пенсия. Тя е и основа за определяне на размера на неконтрибутивните пенсии.

Персонални пенсии – чл. 92 КСО; чл. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Те се отпускат в особено тежки случаи от Министерския съвет. Те са вид неконтрибутивни пенсии.

Правото на този вид пенсия предполага липса на право на друг вид пенсия. Минималната възраст е 65 години. Максималният доход на член от семейството за предходната година трябва да е по-малък от гарантирания минимален доход. Изисква се и минимален осигурителен стаж – 3 години. Последната предпостаква е да е налице някакво изключително обстоятелство – те са две и са предвидени в чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Едната хипотеза е за жени, които са родили поне 5 деца и лично са се грижили за тях до навършване на 18-годишна възраст (никое дете не трябва да е било настанено при приемни родители например). Второто изключително обстоятелство, което е свързано с право на персонална пенсия, е гледане на член от семейството – за да се отпусне пенсията в тази хипотеза, е необходимо лицето да се е грижило за тежко болен член на семейството (чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата – съпрузи и техните възходящи и низходящи); този член на семейството трябва е тежко болен до такава степен, че да му е призната 90 процента загубена работоспособност и медицинските органи са признали необходимостта от чужда помощ чрез експертно решение на ТЕЛК. Това гледане трябва да е продължило поне 10 години.

Размерът на персоналната пенсия съгл. чл. 7, ал. 5 от Наредбата е 90 на 100 от социалната пенсия за старост (получава се около 100 лева).