35. Свидетелски показания
- Понятие за свидетел
- Определение
Св. е лице, което, се призовава да даде покзания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти по делото.
Качеството свидетел и съответните задължения се пораждат от конституирането – получаването на призовка. Свидетелят не е доказателствено средство – свидетелските показания са д. с.
Свидетелят дава показания само устно, по предвидеия в ГПК ред. Писмените показания са частен документ.
- Несъвместимост
– Качеството сеидетел е несъвметимо с качеството страна, съдия или процесуален представител по същото дело. Ако съдията има лични възприятия извън съдебната зала – отвод.
– Законният представител на ф. л (не и на ю.л. – чл.177), както и попечителят могат да бъдат разпитани като свидетели (чл. 172). Показанията се преценяват с оглед възможната заинтересованост.
– Свидетел може да бъде и недееспособно лице, като показанията се преценяват с оглед недееспособността (с. пр.).
- Задължения и права на свидетеля
Свидетелството е обществен дълг. Никой, с изключение на предвидените от закона лица, не може да откаже да свидетелства.
2.1 З. да се яви по делото. Поради важни причини е възможен разпит преди заседанието или извън съдебната зала. При неизпълнение, довело до забавяне на доказването, свидетелят дължи на страните обезщетение за направените разноски и губи право на обезщетение.
2.2 З. да даде нужните данни при снемането на личността му
2.3 З. да обещае, че ще говори истината. При недаване на обещание отговорността за лъжесвидетелстване не отпада, а се поражда и отговрност за неизпълнение на указанията на съда
2.4 З. да отговаря на поставените въпроси, макар и с “незнам”. При неизпълнение съдът може да наложи глоба.
2.5 З. да каже истината. В противен случай се поражда наказателна отговорност по чл. 290 НК. Съдът предупреждава свидетеля за отговрността преди даването на показанията. Наказателната отговорност се носи и от непредупреден свидетел.
2.6. Пр. да иска от съда възнаграждение и разноски до края на съдебното заседание. Те се изплащат от внесения депозит (чл. 168)
2.7 Пр. да откаже да даде показания (чл. 166(1) – пълномощници по същото дело, медиатори по спора, близки роднини, бивш съпруг, лице, с което страната е във фактическо съпружеско съжителство. Конкретната причина се излага пред съда писмено.
2.8. Пр. да откаже да отговори на конкретен въпрос (чл.166(2) – лица, които с отговорите биха причинили на себе си или близки по ал. 1 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване. Конкретната причина се излага пред съда писмено.
– Отказът от свидетелстване поради държавна или служебна тайна, познат по стария ГПК, вече не се допуска, защото гражданки права не моат да бъдат накърнявани поради държавна или служебна тайна.
- Значение за конкретното дело
Свидетелските показания имат значение само за делото, по което са събрани. Те не могат да се използват след оттегляне на иска при повторното му предявяване, освен ако за това има труднопреодолима пречка (чл. 232)
- Допустимост на свидетелските покзания
4.1 Обща допустиност
Свидетелските показания са допустими за доказването на всякакви юридически и доказателствени факти, освен ако не е предвидено друго в закона (чл.164 ГПК). В случаите на забрана, допустими са всички други доказателствени средства, не само документи.
4.2 Забрани за доказване със свидетелски показания
4.2.1 Характер на забраната
Предвидените в закона хипотези на забрана целят подпомагане на установяване на обективната истина, насърчават съставянето на документи. Те са въведени и за да се прекрати практиката на лъжесвидетелстване, и поради трудностите, възникващи при доказване на съдържанието на сложни договори със свидетелски показания. Забраните не би трябвало а важат за лица, положили необходимата грижа за да се снабдят с документи. Ограниченията следва да се тълкуват стриктно-стеснително.
За визираните в закона хипотези св. п. са недопустими.
4.2.2 Хипотези на забрана
1) Юридически актове, за чиято действителност законът изисква да бъдат извършени в писмена форма (чл.164 (1), т.1).
В случая следва да се има предвид, че когато предписаната от закона писмена форма не е спазена, договорът е нищожен. Правни последици не се признават не на основание недоказаност, а нищожност. Това стеснява приложението на хипотезата. Ако се твърди, че документът е изгубен или унищожен, по чл. 165 се допускат свидетелски показания.
2) Установяване на обстоятелства, за които закон изисква писмен акт (чл.164(1)т.3, хип 1).
Става въпрос за случаи на форма за доказване – тя не обуславя действителността на акта. Следва за всеки предвиден от закона писмен акт да се преценява, дали законодателят го предвидил като задължителен за доказването, или само с оглед улесняване на доказването.
В някои случаи е предвидено писменият документ да се състави от трето лице, обикновено – длъжностно лице. При случаи на невиновно несъставяне, следва да се допунат сидетелски показания. Освен това, според съдената практика, дл. л., които са били длъжни да съставят документ, а не са го направили, въпреки че са възприели съответните факти или лично са участвали в осъществяването им, могат да бъдат разпитвани като свидетели.
3) За установяване на договори на стойност над 5000 лв. (чл. 164(1) т.3, хипотеза 2).
Става въпрос за стойност към момента на сключване на договора. Няма значение стойността на търсеното по съдебен ред – то може да е по-малко от 5000лв., ако е по договор над тази сума, доказването е с писмен акт. При договори с продължаващо изпълнение – сборът на платежите; наем с неопределен срок – стойността за сбора на предизвестието; заем за послужване – стойността, ако договорът беше за наем. Необходимият писмен документ може да бъде от всякакъв характер. Забраната не важи за договори, в които страната не участва. Обхванати са само договори, не и едностранни сделки. Законът позволява свидетелски показания за договори между съпрузи, роднини по права линия, по съребрена до четвурта степен и по сватовство до втора степен включително.
4) За погасяване на парични задължения, установени с писмен акт (чл. 164(1) т.4).
Актът може да бъде не само договор, а и писмено признаване, съдебно решение, публичноправен акт и др. Договори на стойност на 5000 лв. не могат да се доказват със свидетелски показания, това обаче, според съдебната практика, не важи за изпълнението по тях. Така лесно би могло да бъде заобиколено ограничението на т. 3, хип. 2. Проф. Сталев предлага да се приеме, че забраната за свидетелски показания важи за изпълнение по договори на стойност над 5000 лв.
5) За доказване на писмени съглашения, в които страната, искаща свидетели, е участвала, както и тяхното изменение или отменяне чл. 164(1) т.5).
Законът има предвид самото писмено съглашение, диспозитивния документ, а не свидетелстващи документи. Съгласявайки се с писмена форма за изявяване на правнорелевантната воля, страната не може да доказва със свидетелски показания. Наличието на уговорки, които не са вклщчени в писмения договор, също не може да се доказва със свидетелски показания.
6) Опровергаване на съдържанието на официален документ и на изходящ от страната частен документ (чл. 164 (1), т. 2 и 6).
Двете хипотези се разглеждат заедно поради сходността на правилата. Документите трябва да бъдат нарочни (създадени с доказателствена цел), подписани от страната (Ж. Сталев).
Законът забранява опровергаването на съдържанието на частен или официален документ. Проф. Сталев ограничава значението на понятието “съдържание”, т.е. допуска доказването чрез свидетелски показания в следните случаи:
– оспорване на валидността на волеизявлението, материализирано в документа на основание нищожност или унищожаемост
– оспорване на истинността на документа, като се приема, че е неавтентичен или с невярно съдържание. В такъв случай би се приложил пежимът за оспорване на истинността на документи по чл. 194.
В резултат на това, проф. Сталев свежда хипотезите по т. 2 и 6 до симулативните изявления – забраната за оборване със свидетелски показания е налице само за тях, както при частните, така и при официалните документи. Проф. Стамболиев приема, че оспорване на съдържанието на документ означава оспорване на истинността му, и че допусканото от проф. Сталев оспорване на официални документи със свидетели в редица случаи е недопустимо (прим. – Констативен протокол при ПТП).
4.3 Дерогиране на забраните
4.3.1 Съгласие на страните
В случаите на чл. 164(1), т. 3, 4, 5, 6, законът (чл. 164(2) допуска доказване със свидетелски показания при изрично съгласие на страната, която не е заинтересована от допускането на доказателствата. Необходимо е съгласие, не само липса на възразяване.
4.3.2 Чл. 165(1) определя, че свидетелските показания са допустими, когато изискваният от закона документ е загубен или унищожен не по вина на страната. Ако невиновната странав такъв случай бъде лишена от възможността да докаже със свидетелски показания, тя би била лишена от материалното си право.
– Унищожен е документ, който или вече не съществува, или не може да бъде прочетен.
– Загубен е документ, чието местонахождение не е известно.
Документите трябва да са изгубени или унищожени невиновно. Вината в случая е само под формата на умисъл – небрежността позволява да бъдат призовани свидетели.
– Свидетелските показания трябва да пресъздадат съдъранието на загубения документ, не само да установят, че е съшествувал документ.
– Ако не е съставен изискваният от закона документ, без страната да е виновна, свидетелски показания са допустими. Това положение не е предвидено в закона. Необходимо е документът да не е създаден, да не може да бъде създаден и страната да е положила необходимата грижа за създаването му, т.е. да не е виновна. Ако документът е от рода, към който се отнася особеното производство по реда на Гл. петнадесета, чл. 524 и сл., то не може от страната да се иска първо да замести документа по това производство.
В случаите на диспозитивни документи, не може да се допуснат свидетели, защото в случая съставянето на документа в във властта на страната.
4.3.3 НАЧАЛО НА ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО
Чл. 165 (2) Могат да бъдат допуснати свидетели за оборването на документ, ако страната, имаща интерес от това, успее да породи съмнение, че изявлението в тях е симулативно. Възможностите за пораждане на такова съмнение:
– наличие на обратно писмо (контрлетр) – документ, изходящ от другата страна, с който тя дава основание да се допусне наличието на симулация;
– документ от другата страна, удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за наличието на симулация.
На подобен документ са приравнени направени от страната самопризнания.
След пораждането на съмнение, следва доказване със свидетелски показания. Според проф. Сталев, ако документът напълно доказва симулацията, няма нужда от свидетелски показания.
Началото на писмено доказателство не важи за третите лица и за наследниците на страната, ако има за цел да ги ощети. В този случай свидетелски показания са допустими по начало.
- Доказателствена сила (Проф. Стамболиев – доказателствена стойност) на СП
Необходимо е СП да съответстват на действителсността. Убеждаващото въздействие, което свидетелските показания имат върху познаващия субект (съдията) – не е отнапред определено. При различни съдии тя ще бъде различна. Съдът се ръководи от възможната заинтересованост на свидетеля (ако е заинтересован, показанията му подлежат на по-сериозна преценка), възможността на свидетеля адекватно да възприема околната среда, възможността му сериозно да запамети възприетия факт, да го възпроизведе, интелектуалното и културното ниво на свидетелите.
- Правила относно разпита на свидетеля
6.1 Чл. 169 – Свидетелите се призовават на посочения от страната адрес; при невъзможност – срок за страната да посочи друг адрес; при непосочване – не се призовава; свидетел може да бъде доведен от страната без призоваване
6.2 Чл. 171 – Разпитът се провежда в присъствието на явилите се странит и отсъствието на недалите показания свидетели. Допуска се повторен разпит по искане на свиетеля, по молба на страната и по инициатива на съда; Чл. 173 – Ако страна се откаже от поискания свидетел, той може да бъде призован по искане на другата страна или по преценка на съда.
6.3 При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършване на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.