36. Веществени доказателства. Вещи лица
А. Веществени доказателства
1.Понятие
Законът не урежда отделно веществените доказателства (ВД), въпреки че ги предпоставя като неободими и допустими в редица случаи (чл. 194(1), чл. 204(1).
ВД е всеки предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт (включително лице, обект на освидетелстване при спорове за вреди от телесни повреди. Кръгът на ВД не еограничен. Те са близки до доказателствените факти, обаче, за разлика от тях, са пряко доказателствено средство за непосредствено възприемане от съда. ВД може да съвпада с подлежащия на доказване факт или да представлява дадено негово състояние (повредена вещ) – съдът чрез ВД възприема пряко подлежащия на доказване факт, което прави ВД най-сигурното доказателство в случая.
- Способи за възприемане
– Огледът се отнася се за движими и недвижими вещи, а освидетелстването се отнася до лицата.
– Това не са доказателства, а способи за събиране на доказателства (чл. 204(2). Те могат да бъдат назначени от съда по молба на страната или по негова преценка (чл. 204(1). Целият състав на съда, делегиран член или друг делегиран съд извършва действията, като за предпочитане е първото. Могат да уастват свидетели и вещи лица (чл. 204 (1,2).
– Освидетелстването е свързано с личното достойнство на освидетелствания и може да се извърши само с негово съгласие. Възможно е да отсъства съдията, а да се извърши от вещо лице (което означава, че доказателственото средство е становището на вещото лице (УПР./свидетелско показание – проф. Сталев), не вещественото доказателство).
– Ако лицето откаже да бъде извършено освидетелстване или не се яви на огледа, вземайки предвид всички доказателства съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, чието доказване е било осуетено.
Б. Вещи лица
- Понятие
Вещо лице (ВЛ) е лице – носител на специални знания по въпроси на делото от областта на науката, изкуството, занаятите и др., с които съдът не разполага, което е призовано от съда, за да му даде своето становище (заключени) по тези въпроси (чл. 195 (1).
- Необходимостта от ВЛ
Необходимостта от ВЛ следва от невъзможността съдът да бъде всезнаещ. ВЛ дава на съда информация за съответствието на един обект с общите изисквания, степента на отклонение и причините, под формата на извод, наречен заключение.
- Назначаване на ВЛ
ВЛ се назначава с определение от съда по искане на страна или по негова инициатива (преди законът е предвиждал само искането на страна, а ТР е позволявало служебното назначаване). В определението се включват предметът и задачата на експертизата, материалите, които се предоставят на ВЛ, както и данни за неговата смоличност и специалност, както и срок (чл. 197).Заключението трябва да бъде допуснато и събрано от съда. Заключение по друго дело е недопустимо. Съдът не е длъжен да допусне ВЛ, ако е допусал и не е назначил обаче, това е съществено нарушение.
- Характер на експертизата
– Заключението се преценява с оглед всички данни по делото, режимът му е като на останалите доказателствени средства. За разлика от тях обаче ВЛ не показва само фактите, а предлага и изводи за тях, с което наподобява дейност, характерна за съда, като форма на помощ за него.
– За разлика от свидетелите, ВЛ може да бъде заменено от друго такова. ВЛ е допустимо за изясняване на факти, а не за заключения по прилагане на закона. – – Изключение от това правило е ВЛ за установяване на чужд закон, неизветен за съда – ВЛ е компетентно не да тълкува чуждия закон, а само да установи неговата наличност (чл. 132 СГПК/?НГПК).
- Правен режим
– Сходства със сидетелските показания: Даването на заключение е обществен дълг. Основанията за освобождаване са като при свидетелите, допуска лицето да заяви, че е некомпетентно, както и че е възпрепятствано поради болест. ВЛ се освобождава и когато не е изготвило своевременно заключението (чл. 198). Съдът не еобвързан от заключението, а го оценява съобразно обосноваността му. Оспорването от страните трябва да бъде е аргументгирано.
– Сходства с ролята на съда: ВЛ има право да проучи цялото дело, да участва в събирането на редица доказателства. То основава заключението си не на възприети извън съда факти, а на доказателствата. ВЛ дължи безпристрастност, може да бъде отведено на основанията, предвидени за съдиите (чл. 196). То носи отговорност за невярно заключение, за което се предупреждава (чл. 200(1).
– Ако обстоятелствата по делото налагат това, съдът може да назначи повече ВЛ (чл. 195(2). При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече ВЛ (чл. 200(3). Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, се възлагадопълнително заклюение. Когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, се назначава повторно. При разногласия м/у ВЛ мненията се излагат поотделно, а съдът може д аназначи нови изследвания или нови ВЛ (чл. 203).
– ВЛ е длъжно да представи заключението една седмица преди съдебното заседание (чл. 199). Ако срокът не бъде спазен, а заседанието не се отложи, налице е нарушено право на защита/принцип на равенство, освен ако страните изрично не са се съгласили след получаването на заключението (с. пр.).
– ВЛ винаги се призовава на заседанието, пита се дали поддържа заключението си, излага устно заключението си и отговаря на въпросите на страните (чл. 200(2). Непризоваването на ВЛ е съществено нарушение (с. пр.).
