38. Конституиране и дейност на Учредителното събрание от 1879г. по приемане на Търновската конституция

35. Конституиране и дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция

Етикети: История на Българската държава и право

1) Конституиране на УС
Съгласно Временните правила за изборни съдии през декември 1878 г. се провеждат избори за народни представители.
Общо са 231 народни представители:
>> 118 по право:
>>> 11 висши православни духовници
>>> софийския равин
>>> мюфтията на Видинска губерния
>>> 2 членове на Върховния съд
>>> председателите на губернските, окръжните и градските съвети
>>> председателите на губернските и кръжните съдилища
>> 89 по избор – 1 депутат на 10 000 души
>> 21 по назначение на княз Дондуков-Корсаков:
>>> 11 християни
>>> 11 мюсюлмани
>> 1 представител на Рилския манастир
>> 1 представител на ОБН
>> 1 представител на Виенското благотворително дружество „Напредък“
Няколко депутати влизат в УС на две основания. Не пристигат депутатите от Брезник и Трън (окупирани от сърбите земи). Не са допуснати представителите на Източна Румелия.
Недемократичен начин на конституиране.

2) Дейност на УС
УС се открива на 10 фев 1879 г. в сградата на бившия турски конак в Търново. Освен 231 депутати, присъстват и представители на султана и на Великите сили. Събранието се открива със слово на княз Дондуков-Корсаков. Берлинският договор определя правомощията на УС – изработване на ОУ и избор на княз. Но УС не започва веднага своята дейност.

2.1) Общобългарският въпрос
>> някои депутати са на мнение, че с участието си в УС се съгласяват с решенията на Берлинския договор;
>> други – дали УС е върховен орган на Княжеството, щом повечето българи са под чужда политическа власт.
Училището при църквата „Св. Никола“ се превръща в своеобразен политически клуб.
14 фев 1879 г.
Избрано е временно бюро – председател: бившият екзарх Антим I; подпредседател: митрополит Симеон; секретари: архимандрит Константин и Тодор Икономов.
Те обсъждат и приемат Вътрешен правилник.
22 и 23 фев 1879 г.
Реч на Марко Балабанов – поставя националния въпрос, после се изказват д-р Константин Стоилов, Димитър Греков – първи сблъсъци между фракциите на либерали и консерватори.
>> писмо на карловските вдовици
>> писмо на представителите на Източна Румелия
>> писмо на охридския митрополит Натанаил.

2.2) Прочит на проекта за Органически устав
Д-р Константин Стоилов предлага да бъде избрана комисия, която да обобщи идеите на проектоустава. П.Р.Славейков възразява. Следват две поредни заседания, на които е избрана 15-членна комисия в състав:
д-р К. Стоилов, М. Балабанов, Т. Икономов, Илия Цанов, митрополит Симеон, епископ Климент, Никола Даскалов, д-р Константин Помянов, Григор Начович, Андрей Стоянов, Димитър Греков, Драган Цанков, Христо Стоянов, Петко Горбанов, д-р Георги Вълкович. Петко Каравелов също е избран, но отказва да участва.

21 мар 1879 г.
Рапорт на комисията върху основните начала на конституцията на Българското княжество – разделен условно на две части:
1 част: обосновани са основните конституционни принципи: свобода, равенство, самоопределение, обезпечение на личната неприкосновеност. Това са принципите на всяка свободолюбива и напредничава конституция.
2 част: конкретни предложения за допълнения в духа на „разумния консерватизъм“ – противоречат на декларираните принципи на демократичен дух: активно и пасивно избирателно право; двустепенни избори за НС; учредяване на Сенат (20-25 души, над 40 години), който да тълкува Конституцията; ревизия на Конституцията след 5 години.

Критика на П.Р.Славейков и П.Каравелов – докладът е отхвърлен, засилва се политическата поляризация.

2.3) Същинско обсъждане на проектоустава
„Органически устав“ като държавноустройствен акт е с по-нисък ранг от „Конституция“. ОУ имат страни, които нямат пълен суверенитет и са подчинени на друга страна. Установеното международно положение на България е неприемливо за търновските учредители. Всички единодушно приемат наименованието са Устава да се промени на „Конституция на Българското княжество“. Отхвърлен е и фрагмента от чл. 3 на проекта за „васално отношение към Блистателната порта“.

Обсъждания на проекта:
На глава I: „За земята (територията) на Княжеството“
>> чл. 3 – за административно-териториалното делене, дебати, алинея, че ще се създаде специален закон за това;
>> чл. 23 – за българския трибагреник – нов; за наследяване на княжеското достойнство (променен) – в мъжка низходяща права линия; членове на регентството да бъдат най-близките роднини на княза (отхвърлен);
>> чл. 29 – регенти могат да бъдат министри, председатели и членове на Върховния съд (нов)
>> чл. 35 – князът може да бъде даряван с държавни имоти (отхвърлен)
>> чл. 47 – князът може да издава наредби със силата на закони (нов)
>> чл. 58 – в княжеството няма титили за благородство и ордени (нов)
>> чл. 59 – князът може да отреди един знак за действащо отличие във време на война (нов)
>> чл. 61 – свобода на личността – да няма роби, всеки роб, стъпил на българска земя става свободен човек (нов) – по предложение на Марко Балабанов
>> чл. 75 – наказателноправни принципи – престъпленията не се наказват по други начини, освен предвидените в закона (нов).
Главите „За свободата на печата“ (VIII) и „За свободата на събранията“ (IX) предизвикват бурни дебати.
>> чл. 79 – за свободата на печата, няма цензура – изказвания на Георги Странски и Драган Цанков (нов); гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие да обсъждат всякакви въпроси без да искат позволение; позволява им се да се обединяват в дружества (допълнен) – писмен протест на висшите православни духовници и някои умерени и консерватори.

>> Сблъсъкът между либерали и консерватори достига своята кулмибация на 27 март 1879 г. при обсъждането на чл. 78 от проекта. „Представителството на България се заключава в Народно събрание, което бива 1. Обикновено и 2. Велико“ – консерваторите искат Сенат – следват речи на Тодор Икономов и П.Р.Славейков – консерваторите напускат събранието и предложението им се отхвърля.
Изборът на депутати става чрез всеобщо равно и пряко избирателно право, тайно гласоподаване и никакъв ценз (променен).
Законодателната инициатива се предоставя на ОНС.
>> чл. 148 – за Държавния съвет (отхвърлен) – задълженията му се разпределят между МС, НС и ВКС.
>> чл. 170 – за ревизия на ОУ след 5 години (отхвърлен).

2.4) Второ четене на конституционния текст
Под влиянието на Сергей Лукиянов са направени две промени:
>> чл. 80 – Светият синод и БПЦ получават правото да цензурират религиозната литература (нов);
>> чл. 83 – условие – целта и средствата на дружествата да не вредят на обществения ред, религията и добрите нрави (допълнен).

2.5) Трето четене и приемане на окончателния текст
14 април 1879 г. – трето четене
16 април 1879 г. – окончателно приемане на първата българска конституция – подписва се от присъстващите народни представители.
Със специален протокол, подписан от императорския комисар, дипломатическите представители на Великите сили и членовте на Бюрото, се закрива Учредителното събрание.