39. Постановяване на определения. Определяне на срок при бавност

Print Friendly, PDF & Email

1.Постановяване на определения

  • Понятие за определение.

Главният въпрос, който съдът е сезиран, обикновено е материалноправени ряско – процесуалноправен (прим. – обжалване на д-ята на съдебен изпълнител). Той е по съществото на делото и следва да се разграничава от процесуалните въпроси. При отговорите на процесуалните въпроси съдът не взема отношение по съществото на делото. По тези въпроси съдът се произнася с определения. (чл. 252).

 

  • Общи особености на О.

-Последиците им не надхвърлят рамките на пр-то

-не подлежат на отделно обжалване или се обжалват с частна жалба

-не могат да се атакуват с извънредните средства за отмяна

-поначало могат да бъдат отменяни или изменяни от съда, който ги е постановил

-не са подчинени на общ режим (има отделни видове)

 

  • Видове определения

1.3.1Определения, които прекратяват недопустимо пр-во

Определенията от тази група отричат допустимостта на процеса и осуетяват завършването му с решение, като го прекратяват. Тези определения омат действие, лизко до това на решението, затова имат и сходства в режима – издалият ги съд не може да ги отмени (чл. 253). Характер на определение има и решението, с което искът се отхвърля като недопустим (с. пр.).

 

1.3.2 Определения по движението на делото.

Тези определяния са средства за администриране на движението на делото и не преграждат пътя му до решение. Според предмета на произнасяне те са две групи:

-определения по допустимостта, които не са преграждащи: за даване ход на делото; препращане на компетентен орган при неподведомственот и неподсъдност; спиране; отказ от възобновяване.

Тези определения преграждат, макар и временно развитието на пр-то и затова се обжалват с частна жалба (изкл. – тези, които констатират, че искът е допустим).

 

-определения, които селят да организират бързото, икономично и законосъобразно развитие: отстраняване на съдии; участие на тр. л.; съединяване на искове; допускане и събиране на ДС.

Те не подлежат на обжалване – правилността им се проверява заедно с решението по делото.

 

-И двете групи могат да бъдат оттегляни от съда, който ги е издал, в следствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск (чл. 253). Така се избягва недопустимо, неправилно, абвно и неикономично решение.

 

  • Съдържание на определението

-определения, с които съдът се произнася по противоречащи искания на страните и определения, с които се отхвърля искане, се мотивират. Доколкото е необходимо, в тях се посочват исканията на страните и обстоятелствата във връзка с тях.

-Определение, постановено в закрито заседание, трябва да съдържа: дата, място, съд, имена на състава, страни, номер на дело, какво се постановява, в тежест на кого се възлагат разноските, обжалваемо ли е, пред кой съд, срок, подписи.

 

  1. Определяне на срок при бавност

2.1 Цел

Постигане на бързина на дължимите от съда процесуални действия., чрез определяне на подходящ срок (чл 255) и да обезпечи служебното движение на делото.

 

  1. Основания и ред

2.1 Основания

Неизвършване от съда на определени процесуални д-я своевременно.

 

2.2 Ред

-Молбата може да се подаде във всяко положение на делото

-Молбата се подава чрез съда, срещу чиято бавност е насочена. Така този съд се дава възможност да извърши забавеното действие.

-Той незабавно, заедно със своето становище, я изпраща на горестоящия съд.

Или

Извършва незабавно всички д-я, посочени в молбата, съобщава това на страната и молбата се смята за оттеглена.

-Ако, в този случай, в едноседмичен срок страната заяви, че я поддържа, жалбата се изпраща на горестоящия съд.

-Горестящият съд разглежда молбата в едноседмичен срок и или определя срок за изпълнение на д-то при основателна молба, или отхвърля молната с необжалваемо определение.

 

2.3 Приложение

-Исковия процес

-Някои особени производства

-Неприложимост за ВКС – няма горна инстанция

-според проф. Живко Сталев, по аргумент на по-силното основание, институтът е приложим и при някои неискови пр-ва (обезпечителни, изпъ,нителни и охранителни дела), защото там бавността на съда би могла да причини по-големи вреди. По-горен съд при изпълнителните дела би трябвало да бъде съдът, пред който се обжалват действията и отказаите на съдебния изпълнител (чл. 435, 436).