39. Постановяване на определения. Определяне на срок при бавност
1.Постановяване на определения
- Понятие за определение.
Главният въпрос, който съдът е сезиран, обикновено е материалноправени ряско – процесуалноправен (прим. – обжалване на д-ята на съдебен изпълнител). Той е по съществото на делото и следва да се разграничава от процесуалните въпроси. При отговорите на процесуалните въпроси съдът не взема отношение по съществото на делото. По тези въпроси съдът се произнася с определения. (чл. 252).
- Общи особености на О.
-Последиците им не надхвърлят рамките на пр-то
-не подлежат на отделно обжалване или се обжалват с частна жалба
-не могат да се атакуват с извънредните средства за отмяна
-поначало могат да бъдат отменяни или изменяни от съда, който ги е постановил
-не са подчинени на общ режим (има отделни видове)
- Видове определения
1.3.1Определения, които прекратяват недопустимо пр-во
Определенията от тази група отричат допустимостта на процеса и осуетяват завършването му с решение, като го прекратяват. Тези определения омат действие, лизко до това на решението, затова имат и сходства в режима – издалият ги съд не може да ги отмени (чл. 253). Характер на определение има и решението, с което искът се отхвърля като недопустим (с. пр.).
1.3.2 Определения по движението на делото.
Тези определяния са средства за администриране на движението на делото и не преграждат пътя му до решение. Според предмета на произнасяне те са две групи:
-определения по допустимостта, които не са преграждащи: за даване ход на делото; препращане на компетентен орган при неподведомственот и неподсъдност; спиране; отказ от възобновяване.
Тези определения преграждат, макар и временно развитието на пр-то и затова се обжалват с частна жалба (изкл. – тези, които констатират, че искът е допустим).
-определения, които селят да организират бързото, икономично и законосъобразно развитие: отстраняване на съдии; участие на тр. л.; съединяване на искове; допускане и събиране на ДС.
Те не подлежат на обжалване – правилността им се проверява заедно с решението по делото.
-И двете групи могат да бъдат оттегляни от съда, който ги е издал, в следствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск (чл. 253). Така се избягва недопустимо, неправилно, абвно и неикономично решение.
- Съдържание на определението
-определения, с които съдът се произнася по противоречащи искания на страните и определения, с които се отхвърля искане, се мотивират. Доколкото е необходимо, в тях се посочват исканията на страните и обстоятелствата във връзка с тях.
-Определение, постановено в закрито заседание, трябва да съдържа: дата, място, съд, имена на състава, страни, номер на дело, какво се постановява, в тежест на кого се възлагат разноските, обжалваемо ли е, пред кой съд, срок, подписи.
- Определяне на срок при бавност
2.1 Цел
Постигане на бързина на дължимите от съда процесуални действия., чрез определяне на подходящ срок (чл 255) и да обезпечи служебното движение на делото.
- Основания и ред
2.1 Основания
Неизвършване от съда на определени процесуални д-я своевременно.
2.2 Ред
-Молбата може да се подаде във всяко положение на делото
-Молбата се подава чрез съда, срещу чиято бавност е насочена. Така този съд се дава възможност да извърши забавеното действие.
-Той незабавно, заедно със своето становище, я изпраща на горестоящия съд.
Или
Извършва незабавно всички д-я, посочени в молбата, съобщава това на страната и молбата се смята за оттеглена.
-Ако, в този случай, в едноседмичен срок страната заяви, че я поддържа, жалбата се изпраща на горестоящия съд.
-Горестящият съд разглежда молбата в едноседмичен срок и или определя срок за изпълнение на д-то при основателна молба, или отхвърля молната с необжалваемо определение.
2.3 Приложение
-Исковия процес
-Някои особени производства
-Неприложимост за ВКС – няма горна инстанция
-според проф. Живко Сталев, по аргумент на по-силното основание, институтът е приложим и при някои неискови пр-ва (обезпечителни, изпъ,нителни и охранителни дела), защото там бавността на съда би могла да причини по-големи вреди. По-горен съд при изпълнителните дела би трябвало да бъде съдът, пред който се обжалват действията и отказаите на съдебния изпълнител (чл. 435, 436).
