4. Гражданско процесуално право (ГПП)
- Определение – ГПП e съвкупност от норми, които уреждат а) процесуалните действия, образуващи ГП като производство; б) процесуалните права и задължения, образуващи ГП като правоотношение, и в) защитните и санкционните правни последици, в които ГП като защита-санкция се състои. В съвкупността от тези норми се състои Гражданският процес като институция, т.е. като възможност за защита на накърнени граждански права.
- Характеристика
- ГПП е клон на правото
- ГПП урежда регулираните от него отношения чрез метода на държавна власт и подчинение. По това ГПП противостои на ГМП (гражданско, търговско, трудово и семейно), което урежда регулираните от него отношения с метода на равнопоставяне. Въпреки това обаче ГПП се намира в тясна функционална връзка с ГМП, тъй като урежда тяхната защита при правонарушение. В този смисъл ГПр. Норми са вторични по отношение на ГМП норми;
- ГПП е самостоятелен клон на правото – различава се от другите клонове на правото по специфичния си предмет на регулиране – защита на накърнени граждански права чрез специални производства
- Разлика между ГПр. Норми и ГМП норми
- Нормата ще е материалноправна ако има за свои адресати граждани или ЮЛ и урежда техните взаимоотношения като равнопоставени един спрямо друг субекти. Нормата ще е процесуалноправна ако има за свои адресати орган, облечен в държавна власт да даде защита и наложи санкция и лица, заинтересувани от защитата и санкцията. Защитният орган не е никога в това си качество адресат на материалноправни норми и носител на граждански права или задължения. N.B. Поради това не е едно и също неправилно прилагане на материалния закон от защитния орган и нарушаване на процесуалния закон от последния – тази разлика има важно значение в практиката по отношение на порока на решението и начина за атакуването му.
- ГМП широко използва диспозитивните норми, т.е. тези норми, които важат при изрично или мълчаливо предвидено от нейния хипотезис условие, че адресатите на нормата не са уговорили нещо друго – тя се прилага, доколкото друго не е уговорено.
ГПП е съвкупност от императивни норми. Методът на държавна власт и подчинение, койтоГП използва, изключва договора като средство за уреждане на процесуалните отношения и налага едностранните действия като способ за движение на процеса. Действията на защитния орган са проява на държавна власт и са поради това едностранни. Едностранни са обаче и действията на страните. В ГП техните интереси са противоречиви: едната търси защита чрез санкция, наложена на другата. 1) При това положение да се въведе взаимното тяхно съгласие като условие за предприемане на процесуални действия би значило да се предостави на волята на правонарушителя налагането на санкцията. 2) Договорното регулиране на процеса е несъвместимо и със строежа на процесуалното правоотношение, основен адресат на което е защитният орган. Той ще бъде винаги „трето лице“ спрямо процесуалния договор, който страните биха сключили. А както е известно, договорът поражда задължения само между страните – трети лица той не обвързва. 3) На трето място процесът би бил подчинен на неравенство при договарянето и би изключило равенството на страните като принцип на процеса.
!!!!! Ето защо съвременното право отрича т.нар. конвенционален (договорно регулиран) процес. Той е допустим само пред арбитраж. Недопустими са и т.нар. процесуални договори, с които страните по гражданския спор се задължават да извършат или не определени действия по бъдещ или висящ между тях спор. (напр. Да не се предявява иск; да не се обжалва решението и т.н). НЕ са процесуални договори съгласувано предприетите в хода на процеса процесуални действия (общо искане на експертиза; спиране на делото по взаимно съгласие), защото съвпадащи действия от 2-те страни са насочени към съда. НЕ е пр. Договор и съдебната спогодба – тя е съгласие за оттегляне на иска и е допустима.
- ГПр. Норми имат обратна сила, т.е. при наличие на нова уредба тя се прилага незабавно не само за възникнали след влизането му в сила спорове, но и за висящите производства, започнали при действието на стария закон. Възможно е обаче законът с нарочна разпоредба да изключи обратното си действие. !!! Трябва да се има предвид, че възникналите под действието на стария процесулен закон защитни и санкционни последици (напр. СПН) запазват своято сила и под новия закон, дори последният да урежда по друг начин техните предпоствки или съдържание.
Материалноправните норми по правило нямат обратна сила. Последицата е, че между субектите на гражданското правоотношение остават в сила тези права и задължения, които законът е предписвал в деня на факта, от който те са възникнали, макар че в деня на упражнението на правата и изпълненията на задълженията новият закон е лишил от правно значение този факт или прикрепва към него други правни последици.
- Видове норми на ГПр.
- Според вида защита – на исковия, изпълнителния или обезпечителния процес;
- Норми, които уреждат препоставките за допустимост на търсената защита; норми, уреждащи процесуалните действия на защитния орган и на страните, с които се подготвя крайният акт; норми, които уреждат предпоставките и съдържанието на защитните и сънкционните последици
- ИЗточници на ГПр.
- Регламенти на ЕС
- Конституцията – преди всички тези рапоредби, които се отнасят за съдебната власт;
- Ратифицираните и обнародвани МД (например Европейската Конвенция за външнотърговски арбитраж);
- Закони – ГПК, ЗСВ, ЗА, ЗМТА и др.
- Подзаконови НА;
- Решения на КС
- Тълкувателните решения на общите събрания на колегиите на ВКС и ОС на съдиите на ВАС – те са вторични нормативни актове. При противоречие м/у дадените от тях тълкувания то се преодолява чрез тълкувателно постановление, прието на съвместно заседание на пленумите на ВКС и ВАС. Съдилищата са подчинени на тълкувателния акт
