4. Основни принципи на осигурителното право
Принципите са правила, които определят вътрешното единство, съдържанието и насоките за развитието на отрасъла. Те са вложени в правни норми или се извличат от правни норми – те са задължителни и по това правните принципи се различават от правосъзнанието. Правните принципи се характеризират с широтата на приложното си поле – те определят съдържанието на множество институти на отрасъла и множество правила; по това принципът се различава от конкретните правила за поведение. Те се характеризират и със своята стабилност и дълготрайност – принципът действа през един относително продължителен период от време и се въплъщава в различни конкретни правила.
Значение на принципите – познаването на принципите има най-вече научно значение, защото очертава основните насоки за развитието на правния отрасъл и позволява познаването на същността му. Практическото значение се проявява най-вече в нормотворчеството – конкретните правни правила трябва да отразяват основните принципи на съответния отрасъл. Принципите имат значение и при правоприлагането – чл. 46 ЗНА, свързан с тълкуването на правните норми и попълване на празноти в правото (analogia juris).
- Задължителност на осигуряването (чл. 3, т. 1 КСО; чл. 5, т. 1 ЗЗО) – то действа ex lege, независимо от волята на лицата. Определени лица са длъжни да участват в набирането на средствата, а други да предоставят осигурителните престации. Задължителността предоставя минимално необходимата закрила. Задължителното осигуряване обхваща най-широк кръг лица и социални рискове.
- Всеобщност на осигуряването – от една страна, тя се отнася до кръга на осигурените лица (вж. чл. 3, т. 1 и чл. 4-4а КСО; чл. 33 ЗЗО), а от друга – от кръга на осигурените социални рискове (вж. чл. 1, т. 1 и чл. 3, т. 1 КСО; чл. 45, ал. 1 ЗЗО).
- Обществена солидарност (чл. 3, т. 2; чл. 5, т. 3 ЗЗО) – солидарност и при осигурените, и при осигурителите. Обществената солидарност се прилага само при задължителното обществено осигуряване. При доброволното осигуряване се прилага принципът на персоналност на осигуряването – средствата постъпват в индивидуална партида на осигуреното лице.
- Равнопоставеност на осигурените лица ( чл. 3, т. 3 КСО; чл. 5, т. 5 ЗЗО) – еднакви права и задължения, независимо от индивидуалната нужда на лицето.
- Социален диалог (чл. 3, ал. 1 КТ; чл. 3, т. 4, чл. 125, т. 7, чл. 242 КСО; чл. 5, т. 2 ЗЗО) – напр. Надзорния съвет на НОИ се състои от представители на държавата, синдикалните организации и работодателските организации; също се проявява и при управление на НЗОК – Надзорния съвет се състои от представители от различни заинтересовани субекти; представителство е налице и що се отнася до интересите на осигурените лица по допълнителното обществено осигуряване; попечителски съвети (чл. 155 КСО).
