41. Персонални пенсии. Социални пенсии.

1. Персонални пенсии:

Предоставят се на лица, за които липсва някое от изискванията за получаване на друг вид пенсия – в случая, необходимият осигурителен стаж за придобиване на пенсия за осиг. стаж и възраст. Неконтрибутивни пенсии, по основното задължително пенсионно осигуряване. Персонални са, защото се отпускат в изключителни случаи, които създават състояние на особена нужда и са минимално средство за задоволяване на тази нужда. Изплащат се от фонд „Пенсии, несвързани с трудовата дейност” на НОИ.

Уредба – чл.92 КСО и чл.7 НПОС

Предпоставки: наличието на изключителен случай по смисъла на чл.92 КСО във вр. с чл.7 ал.1 НПОС. Изключителността се опр. от кумулативно наличие на следните условия:

– тежко материално положение – няма редовни достатъчни доходи, от които да осигурява издръжката си; материалното затруднение се изразява в наличие на парични средства под определен годишен максимум (чл.7 ал.3 НПОС). Удостоверява се с декларация за семейно и имотно състояние (чл.7, ал.4 т.4 НПОС);

– предполагаема трайна неработоспособност – достигане на опр. възраст (док за самоличност или акт за раждане);

– липса на право на друг вид пенсия – чл.7, ал.4, т.2 НПОС; удостоверява се с разпореждане на дл. лице от тер. поделение на НОИ за отказ за отпускане на пенсия; с документи, представени от лицето, че няма право на др вид пенсия;

– наличие на изрично посочено в закона обстоятелство, което е причина за липса на право на др. вид пенсия; (многотетни майки и грижи за тежко болен);

– минимален осигурителен стаж – 3 години (чл.7 ал.3 НПОС)

1.2. Видове:

1.2.1 Персонална пенсия на многодетна майка –  чл.7, ал.2, т.2 НПОС.

Субект – лице от женски пол.

Предпоставки – да е родила най-малко пет деца (с актове за раждане чл.7, ал.4, т.5 НПОС) и да ги е отгледала до 18г възраст (лично, без да ги дава за осиновяване или отгл. в спец. заведения); удостоверява се с удостоверение от общината или кметството съгл. чл.7, ал.4, т.5 НПОС.

1.2.2. ПЕрсонална пенсия за гледане на тежко болен член на семейството – чл.7, ал.2, т.3 НПОС

Субект – всяко физическо лице.

Предпоставки – членове на сем, които имат правно значение в случая са посочени в чл.7, ал2.,т3 НПОС (съпрузите и техните възходящи и низходящи); трябва да са инвалиди и то с най-висока степен (не по-малко от 90 на сто) – това се извежда от изискването за необходимост от чужда помощ, защото само в тези случаи органите на мед. експертиза се произнасят относно необх. от чужда помощ (чл.63, ал.1 НМЕ); удостоверява се с експ. решение на ТЕЛК и НЕЛК (чл 7, ал.4, т.6 НПОС); продължителност на гледането не по-малко от 10години – удостоверява се с решението на сесията на общ. съвет чл.7, ал.4, т.3 НПОС)

1.3 Размер – чл.7 ал.5 НПОС – 90 на 100 от соц. пенсия за старост

2. Социални пенсии

2.1 Социална пенсия за старост:

Тя е неконтрибутивна. Отпуска се по социалното подпомагане. Предоставя се по основното задължително пенсионно осигуряване за сметка на фонд „Пенсии, несвързани с трудовата дейност” на НОИ. Неконтр. й характер се опр. от обстоятелството, че за придобиването на правото на пенсия не е необходимо осигуряване на лицето чрез внасяне на ос. вноски. Социалният й характер се определя от, от 1 страна, от обстоятеството, че се предоставя от фонд, средставата по който се попълват чрез субсидии от държ. бюджет(данъчно зад. лица), а от др. страна, размерът й е минимален и служи за задоволяване само на най-елементарните физиологични потребности на лицето.

Уредба – чл.89а КСО, чл. 6 НПОС

Субет – всеки гражданин, който отговаря на предвидените в закона условия.

Предпоставки – чл. 89, ал.1 КСО; кумулативно:

– навършена опр. мин. възраст – 70г. и за 2та пола (документ за самоличност или акт за раждане);

– материално затруднение – доход, който не надвишава сумата от гарантирания минимален доход за 12 месеца, определени към датата на навършване на 70г. възраст, ако заявлението е подадено в 6м срок от тази възраст; ако не – към датата на подаване. чл.6, ал.1, изр. 2; удостоверява се с декларация за семейно и имотно състояние на годишния доход на членовете на семейството (чл.6, ал.1 НПОС)

Размер – определя се от Мин. съвет (чл.89, ал.2 КСО). Еднакъв за всички – тази година 115,15лв.

Правно значение на соц. пенсия за старост:

– самостоятелен вид осигурително плащане по дълг. общ. осигуряване за най-нуждаещите се лица;

– основа за определяне на другите неконтрибутивни пенсии – гр. инвалидност, военна инвалидност и т.н

2.2. Социална пенсия за инвалидност:

Неконтрибутивно плащане по основното задължително пенсионно осигуряване. Тя се изплаща от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”.

Уредба – чл.90аКСО и чл.6, ал.2 НПОС

Субекти – всяко трайно неработоспособно физическо лице, навършило 16г. възраст. Може да бъде както осигурено, така и неосигурено. Няма значение причината за неработоспособността.

Предпоставки – кумулативно чл.90а КСО:

– минимална възраст – 16г; гражданите стават работоспособни съгл. чл.301, ал.1КТ и могат сами да се грижат за своята издръжка (удостоверява се с документ за самоличност или акт за раждане)

– трайна неработоспособност – няма зн. причината, нито кога е насътпила; 71 и повече на сто;

Размер – съотношение с размера на соц. пенсия за старост (чл.90а, ал.2 КСО) – зависи от степента на загубена работоспособност.

Когато на осигурено лице, получаващо пенсия за осг. стаж и възраст, е призната инвалидност 71 и повече загубена работоспособност поради общо заболяване, то няма да има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но на общо основание ще има право на соц. пенсия за инвалидност.

ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ

Пенсиите за инвалидност са самостоятелен институт на осигурителното право. Обхваща се от дългосрочното обществено осигуряване, а не от краткосрочното такова.

Правната уредба е в чл. 71-90а КСО; Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж; Наредбата за медицинската експертиза.

За да открием какво се крие зад пенсиите за инвалидност, трябва да отворим в чл. 42, ал. 1 КСО. Той гласи: паричното обезщетение за временна неработоспособност и т.н. се установява от първия ден на настъпването до възстановяването на работоспособността или до установяване на инвалидност. По краткосрочното обществено осигуряване няма инвалидност; инвалидността е само по дългосрочното обществено осигуряване – имат право определени лица да получават пенсия при наличие на предпоставките за това.

Какво е инвалидността? – тя е състояние, при което може да се полага различен вид пенсия за инвалидност. Инвалидността – лицата (чл. 71 КСО) имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за по-продължителен период от време; пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 или над 50 на 100 намалена работоспособност. По правилото на чл. 72 право на пенсия за инвалидност се определя на лицата, които имат 50 или над 50 на 100 загубена работоспособност.

Каква е пенсията за инвалидност за разлика от помощите – обезщетение се плаща при краткотрайна загуба на работоспособността; пенсия се плаща за загубилия работоспособността си напълно или частично за по-продължителен период от време.

Видове пенсии за инвалидност? – биват пенсия за реална нетрудоспособност (изплаща се пенсия за инвалидност); а за презюмирана нетрудоспособност се изплаща пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Какви са тия пенсии, за които се изплаща пенсия за инвалидност? – те могат да бъдат или контрибутивни, или неконтрибутивни пенсии, които се изплащат от НОИ на увреденото лице. Пенсиите, които са контрибутивни, се изплащат от НОИ на увреденото/осигуреното лице, което по един или друг начин е загубило работоспособността си. От къде се изплащат тези пенсии? – от фонд „Пенсии“ се изплащат контрибутивните пенсии и от „Трудова злополука и професионална болест“, когато тр-та злополука и проф-та болест са довели до пенсия за трудова злополука и професионална злополука. Другите пенсии – за военна инвалидност, за гражданска инвалидност, социалните пенсии за инвалидност – се изплащат от „Пенсии, несвързани с трудовата дейност на лицата“. Вноските се набират… ., а другите се набират от държавния бюджет.

Пенсиите за инвалидност са лични пенсии!

ЛИЧНИ И НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ

При наследствените пенсии наследниците имат право на наследствена пенсия, а не тия, при които са ,…. т.е. увреденото лице има право на наследствена пенсия – да извършва трудова дейност както по трудово ПО, така и по административно ПО, така и по гражданско ПО е първата хипотеза. Втората хипотеза – така и като самоосигуряващо се лице.

По чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от КСО.

Ако се спрем на осигурените социални рискове, знаем, че биват общи и професионални. Общите рискове могат да причинят или временна неработоспособност, или трайна неработоспособност (още наричана инвалидност). При първия случай те ще получат обезщетение в размер на 80 % … (чл. 41, ал. 1 КСО), а при професионален риск ще получат обезщетение за професионален риск, който е причинил временна неработоспособност. Когато се премине към трайната неработоспособност, пак се делят на две – пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 74 и 75 КСО); а на общите заболявания противостоят професионалните болести. Професионалните заболявания също могат да доведат до временна нетрудоспособност или до трайна неработоспосоност. Правата на осигурените лица са в чл. 78 и 79 КСО.

Принципът е, че лицата, пострадали от трудова злополука или професионална болест, имат по-благоприятен режим от общото заболяване като осигурен социален риск.

Най-напред, правото на пенсия при трудова злополука и професионална болест, е в по-благоприятен размер от правото на пенсия поради общо заболяване. Правото на пенсия при трудова злополука и проф болест е уредено в чл. 79 КСО, докато правото на лична пенсия, породена от общо заболяване, е уредено в чл. 75 КСО. По-благоприятен е режимът на професионалните осигурени социални рискове, в сравнение с общите осигурени социални рискове.

На второ място се определя при общите заболявания- се изисква определен срок, през който увреденото лице да е работило по правоотношение (каквото и да е, стига да бъде осигурен за този риск) – по трудово ПО, по служебно ПО, по гражданско ПО и за обща болест по чл. 4, ал. 3 КСО.

Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, са и тези лица – самоосигуряващите се. Срокът, който се изисква от лицата, подлежащи на общо заболяване поради непрофесионално заболяване, са уредени в чл. 74, ал. 1 КСО ??????

При професионалните осигурени рискове независимо от трудовия стаж им се дължи пенсия за трудова злополука или професионално заболяване, когато това се е случило.

В подкрепа на казаното до сега, Миролюб чете чл. 78 КСО…

В заключение: при общата болест се изисква определен срок, в който осигуреният е трябвало да натрупа осигурителен стаж и да има право той на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 74, ал. 1 КСО). А за професионалните рискове, такъв срок не се изисква.

На трето място, пенсията за инвалидност поради общо заболяване и пенсията за инвалидност поради професионално такова – при общото заболяване има само една пенсия (две са те, ама ще кажем в края…) основно-пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Кой я дължи? – НОИ в частта му при дългосрочното или пенсионно обществено осигуряване. Само един от субектите я дължи тая пенсия на осигуреното лице… Докато пенсията за инвалидност поради професионален осигурен социален риск се дължи не от един, а от два субекта – първото ПО е осигурително ПО, то се дължи от НОИ на осигуреното лице за пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест; а разликата се дължи от работодателя – чл. 200 до 202 КТ.

Допълнителната пенсия за инвалидност по чл. 244 от КТ. …

Каква е разликата? – при осъществяване връзката вертикална – отгоре има дължащ пенсията НОИ, към осигуреното лице. Дължащо пенсията е пенсионноосигурителното дружество, което .. .А между осигуреното лице и ПОД е капиталов принцип. (Докато първата е разходопокривната система – с НОИ).

На контрибутивните пенсии съответства неконтрибутивните пенсии за инвалидност. Те са неконтрибутивни, тъй като не се изисква внасяне на осигурителни вноски във фондовете на НОИ. Вземат се от държавния бюджет. Защо?- в съответствие с принципа за обществената солидарност се правят плащания. Пенсията, несвързани с трудовата дейност, са уредени в Раздел 4, чл. 85- пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност и социална пенсия за инвалидност.

Пенсията за военна инвалидност – те са уредени в чл. 85 и 86 от КСО. В чл.1- право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали по повод на наборна военна служба; службата в запаса или в резерва. В Бг наборната военна служба не е основание за получаване на военноинвалидна пенсия, но получилите пенсия за военна инвалидност продължават да си ги получават ???службата в запаса или в резерва. Право на такава пенсия имат и лицата, пострадали при оказване на съдействие на въоръжените сили (дори и цивилно да е това лице).

Разлика между срочно служещите и свръхсрочно служещите във военния състав на въоръжените сили?.. .

Друга пенсия е пенсията за гражданска инвалидност. Уредена е в чл. 86-88 КСО. Тя също е пенсия, несвързана с трудовата дейност. Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си (или заболели, или пострадали) при изпълнение на граждански дълг. Граждански дълг е неправно задължение, а е морално задължение. Изплаща се от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.

Третият вид е социалната пенсия за инвалидност. Уредена е в чл. 70а КСО. Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст с трайно намалена работоспособност – степен на увреждане с повече от 70 на 100 от работоспособността на здравия човек. Става дума за лицата, които могат със свой личен труд да си набавят вещи за лично потребление. С правото на лицата на социална пенсия се свързва както трудовата, така и осигурителноправната възможност да работят и срещу полученото трудово възнаграждение да си закупуват вещи за лично потребление?? Трудова правоспособност и трудова дееспособност трябва да има налице – а лицето я има при навършване на 16-годишна възраст. Когато тези лица са с намалена трудоспособност, имат право на пенсия, несвързана с трудовата дейност. Или, затова, че нямат възможност да се трудят, лицата получават пенсия, свързана с осигурителното право, а не с трудовото право. Освен това, право на лицата с трайно намалена работоспособност повече от 71 %???

Как се получава такава пенсия (в тия три групи?)- правото на получаване на такава пенсия – подчиненото лице трябва да подаде заявление за получаването й, подписано лично от него или чрез законов представител/чрез последния осигурител/чрез осигурителните каси или чрез упълномощеното ТП на НОИ по постоянен адрес на заявителя.Това заявление е едностранно волеизявление по смисъла и със значението на чл. 44 ЗЗД – когато от това може да причини последици на заявлението се придава тази сила?? Заявлението е писмено – значи се съставя документ и е от тия документи, които са диспозитивни (а не свидетелстващи). Диспозитивен е документът, наричан заявление, понеже предизвиква определени правни последици. До кого е заявяването? – до ТП на НОИ. НЕ чрез договор!- защото договорът е факт на частното право, а не на публичното. …

Как ще бъде доказано това, което се иска в заявлението – чл. 1, ал. 1 в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Към заявлението се прилагат всички необходими документи, доказващи правото на лицето на определен вид пенсия – дали е контрибутивна или не е контрибутивна, приложенията са различни. Но трябва да ги има, за да докажат, че лицето, което иска пенсията, е действително инвалидизирано, и в качеството си на инвалидизирано иска тази пенсия. Върху тях с писмени белези е изявено или волеизявление, или изявление за знание. Докато заявлението е диспозитивен документ, то приложенията са свидетелстващи документи. Те свидетелстват за това, че даденото лице има право на пенсия. Дали е контрибутивна или не е контрибутивна, няма значение.

Към всеки вид пенсия си има определени приложения. Към заявлението за лична пенсия за инвалидност се представят; при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и при пенсиите за тр злополука и проф болест документите до датата на инвалидизирането, с изключение на документите на прекратяване на осигуряването, защото то може да не е прекратено (чл. 3, ал. 1 НПОС). Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Експертното решение е индивидуален административен акт, с който се признават или не се признават обстоятелства, свързани с това дали е общо заболяване, дали е тр злополука или проф болест.

Ако е друг вид – неконтрибутивна пенсия (чл. 3, ал. 1, т. 4 НПОС)- при пенсия за военна инвалидност се предоставя и уверение от съответното поделение за датата на постъпване и уволнението от служба, и заявлението на лицето.

Актът, с който НОИ въздейства на осигуреното лице, е разпореждане от съответните длъжностни лица по чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2 КСО за съответния вид пенсии за инвалидност ! Това е ИАА, с който съответното длъжностно лице към НОИ повелява на осигуреното лице да се отпусне пенсия. Двойственото положение на държавния орган – това е от компететноста му – след като при него достигне заявление без значение каква по вид инвалидна пенсия ще се поиска (контрибутивна/неконтрибутивна), той има право и е длъжен да се произнесе с разпореждане. Това разпореждане е ИАА, с който висшестоящият орган определя на нисшестоящия какво да се прави и какво да не се прави с тия средства, наречени пенсии.

В заключение – глава 8 на КСО: „Спорове“ – чл. 117 и следващи, които уреждат процесуалните способи. Това са материални и процесуални способи за реализация на формите и значението на материалноправната уредба. Чл. 117, ал. 1, т. 2, б.А КСО –за отказ или за неправилно определяне, изменение, спиране на пенсиите, добавките и компенсациите – а това са инвалидни пенсии, по които осигуреното лице и други лица имат право да искат вземания на пенсия от НОИ.