5. Материално Гражданско право и ГПр.

МГП и ГПП се намират във взаимна зависимост. МП има свои необходими, присъщи нему процесуални форми. От друга страна МП зависи от ГП поради връзката между право и държавна принуда, т.е. връзката е функционална и бива както права така и обратна – материалното право обуславя ГПр., к. От своя страна обратно въздейства върху материалното право чрез защитата, к. Му дава.

 

  1. Зависимост м/у МГП и ГПП като правни отрасли (на нормативна основа)

 

  • Зависимост на ГПП от МГП

 

  • На първо място уредбата на ГПП трябва да се съобрази с нуждата от възстановяване на нормалното функциониране на гражданските отношения. Израз на това са трите основни способа на защита-санкция, т.е. 3-те процеса;
  • После защитните способи на ГПр. Трябва да се приспособят към особеностите в съдържанието и правния режим на защитаваните права;
  • С оглед значимостта на различните накърнени права ГПр. Степенува силата на тяхната защита и силата на санкцията (напр. Със засилена защита се ползват правото на издръжка – бързо п-во; изгодна местна подсъдност, както и правото на трудово възнаграждение – бързо п-во; освобождаване от д-вна такса и др. Същевременно е ограничено посягането върху тези права, когато техният носител е страната, с/у к. Се води процесът.);
  • ГПр. Трябва да се приспособи и към усложненията на гражданските правоотношения, напр. Множество носители на 1 и също право; правоприемство; регресна отговорност и др. Израз на това приспособяване са институти като другарството; обратен иск; инцидентен установителен иск и др.

В заключение трябва да се каже, че колкото е по добре приспособен към особеностите на накърнените граждански права, толкова по-добре ГПр. Като система от норми ще служи за тяхното възстановяване.

 

  • Зависимост на МГП от ГПП
  • Нормативна зависимост – дължи се на зависимостта на правото от д-вната принуда. ГПр. Обезпечава осъществяването на гражданските права чрез организираната от него санкция;
  • Социологическа зависимост – изразява се в превантивното въздействие на ГПр., к. Като обезпечава със защита и заплашва със санкция служи като преграда срещу желанието да се извърши правонарушение.

 

  1. Зависимост м/у между конкретното субективно МП и конкретния ГПр.

 

  • Зависимост на конкретния ГПр. От конкретното накърнено МП – проявява се различно при различните способи за защита, т.е. при различните процеси.
  • Изпълнителен процес – тук зависимостта е най-ярка. Ако не съществува субективното притезателно право, процесът е недопустим. Ако през висящността на процеса МП се погаси, принудителното изпълнение трябва да се прекрати.
  • Обезпечителен процес – обезпечението предхожда или съпровожда исковия процес, а това означава, че нуждаещото се от обезпечение МП е спорно. Така за да бъде законосъобразна обезпечителната мярка (т.е. да се реализира законосъобразно обезп. процес) е необходимо да има едно вероятно съществуващо право (вероятно, защото не е ясен изходът от исковия процес);
  • Исков процес – тъй като тук винаги има наличие на правен спор няма и сигурност, че спорното право съществува. !!! Затова съществуването на спорното право не би могло да бъде въздигнато в условие, за да може да започне исков процес. Зависимост обаче има – за да се развие исковият процес трябва да има едно твърдяно право (било от ищеца с + установителен, осъдителен или конститутивен иск, било от ответника, когато с/у него ищецът е завел – установителен иск). Без твърдяно право исковият процес би бил недопустим, защото няма да има правен спор. Защита се дава дори, к. Процесът завърши с отричане на твърдението на ищеца – защитата е за противната страна, а санкцията е за ищеца, тъй като неговото правно твърдение се отрича. !!! Ето защо исковият процес никога не се прекратява ако се установи, че твърдяното право не съществува (тогава исковият процес дава защита на ответника, потвърждавайки неговото положение по спора). Обратно, при изпълнителния и обезп. Процес, ако се установи, че притезанието/вероятно съществуващото право не съществуват, п-вата трябва да се прекратят.

!!!! Процесуалните роли на ищец и ответник в исковия процес не са предопределени от ролите в спорното правоотношение. Ищец става този, к. Пръв вземе инициативата да сезира съда с правния спор. Независимо по чия инициатива обаче започне процеса, в него ще бъде упражнено правото на иск на всяка една от страните по същия правен спор. Ответникът с отговора на исковата молба се стреми към решение със съдържание, обратно на това, к. Иска ищецът. Друго е положението при изп. И обезп. Процес – там защита може да търси само 1-та страна – носителят на притезанието или на вероятно съществуващото право.

 

  • Зависимост на конкретното накърнено МП от конкретния ГПр.
  • Конкретният ГПр. Се явява спрямо накърненото МП необходима форма на неговия живот;

Освен това в хода на своето развитие ГПр. Поражда и редица материалнопрвани последици (исковата молба прекъсва давността; запорът и възбраната възпрепятстват длъжника да се разпореди с вещта/имота). Това са типични случаи на процесуални действия с гражданскоправни последици, проява на т. нар. смесени правни институти, чийто фактически състав се корени в един клон на правото, а правните им последици лежат в друг клон на правото. Такива смесени институти са арбитражният договор, договорът за местна подсъдност, съдебната спогодба. При тях обаче фактическият състав е гражданскоправен (договор), а правните последици са процесуални.