5. Обща характеристика на общественото осигуряване. Понятие за обществено осигуряване.

Print Friendly, PDF & Email

Общественото осигуряване е самостоятелен правен отрасъл. То има за предмет набирането на средства от осигурителите и насочването им към осигурителния орган за посрещане на краткосрочното и дългосрочното обществено осигуряване на населението.

Икономическа и правна същност на осигурителното право – преразпределителна е същността на осигурителното право относно доходи, които са получени от човешки труд. Правната същност се състои в престации в две посоки – от осигурителите към осигурените лица, опосредено от определени органи.

Разграничение между общественото осигуряване и застраховането – различни правни отрасли; различни закони; застрахователното право е подотрасъл на облигационното право. Осигурителното право е публично право (само по изключение е частно), а застраховането е винаги частно, тъй като имаме договор, чрез който в диспозитивните му разпоредби се определят правата и задълженията на едната и другата страна. Осигуряването в повечето случаи е задължително, докато застраховането поначало е доброволно – задължително е например застраховането на МПС (в първата лекция също има за разграничението между двете).

Осигурително право и издръжка – приличат си по това, че са свързани с пари. При осигурителното право средствата идват от осигурения социален риск, който след като бъде доказан, осигурителният орган (НОИ или НЗОК) плаща за временната или трайна неработоспособност, за да се преодолеят трудностите, които се пораждат за лицето. Издръжката се плаща по Семейния кодекс – задължение на най-близките членове на семейството. Едното почива на публичноправно задължение, а другото на гражданскоправни отношения, което рефлектира върху методите на регулиране (власт и подчинение vs. равнопоставеност).

Осигурителни плащания и социално подпомагане – приликата е, че и двете се отнасят до лица, които са по една или друга причина са с увредена работоспособност и не могат да работят пълноценно. Разликата е, че общественото осигуряване предполага набирането на средства и кумулирането им в строго определени органи (НОИ и НЗОК), от където средствата се вземат при изпадане на трайна или временна неработоспособност. При социалното подпомагане имаме отделен закон – вноските във фонда за социално подпомагане се правят от държавния бюджет.

Основания за обществено осигуряване – две хипотези:

А)  – три са субектите, участващи в осигурителни правоотношения – осигурителният орган, осигурител и осигурено лице. Съществуват правоотношения между осигурителния орган и осигурителя, от една страна, и между органа и осигуреното лице, от друга. Между осигурителя и осигуреното лице няма първично осигурително правоотношение – между тях има трудово правоотношение, а осигурителното се явява вторично.

– държавни служители по Закона за държавните служители – те са служители по едно служебно правоотношение, а не по трудово правоотношение. Методът е на власт и подчинение, а не на равнопоставеност. Държавните служители могат да са членове на едноличен или колегиален държавен орган. Държавната служба се урежда от общия ЗДС и множество специални закони (напр. ЗСВ или ЗМВР). И държавните служители са осигурени.

–  чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО;

Б) осигурителен орган и самоосигуряващо се лице – чл. 4, ал. 3 и ал. 4 КСО; свободни професии са адвокати, лекари на самостоятелна практика, архитекти и т.н.; също и упражняващите занаятчийска дейност (Закон за занаятите); еднолични търговци. Само физическо лице е самоосигуряващо се. Това са все лица, които нямат работодател.

Видове обществено осигуряване – в зависимост от източника на задължението за осигуряване то бива задължително и обществено осигуряване.

Три стълба на общественото осигуряване – държавно обществено осигуряване; допълнително задължително пенсионно осигуряване за лицата, родени след 1.01.1960 г.; допълнително социално осигуряване.

В зависимост от характера на осигуряването – основно и допълнително.

В зависимост от основанието за осигуряване – при неработоспособност; при майчинство; при смърт; при безработица; здравно осигуряване.