51. Контрол за спазване на осигурителното законодателство

Правна уредба на контрола – разпръсната в множество източници. Тя се съдържа преди всичко в гл. 7 и гл. 39-41 КСО; гл. 15 ДОПК; гл. 2, разд. 10, гл. 3, разд. 5, гл. 4-5 ЗЗО; Закон за Комисията за финансов надзор; ЗДФИ; ЗЛЗ.

Обществена функция на контрола – гаранция за спазване на правната уредба на осигурителните отношения чрез предотвратяване и отстраняване на нейните нарушения.

Понятие за контрол – контролът за спазване на осиг. законодателство е правно регламентирана дейност, насочена към гарантиране спазването на правните разпоредби чрез предотвратяване и отстраняване на техните нарушения. Контролът е власнтическа дейност, осъществява се въз основа на служебно начало (може и при получаване на сигнал). Съдържанието на контрола се изразява в проверка на състоянието на прилагането на правната уредба на общественото осигуряване. Това е оценъчна дейност– установяване на фактически осъществените действия по прилагане на правната уредба с изиксваните такива.

Видове контрол:

Според обекта на контрол – финансов (отнася се до бюджета на фондовете на зад. общ. осигуряване и на НЗОК чл.110 КСО; чл. 70 и 1л.72-73 ЗЗО и се осъществява от финансови инспектори на НОИ и на РЗОК и от контролните органи на НАП) и административен (има за обект правата и задълженията на осигурителите, на осигур. лица и на осиг. органи по осъществ. на общественото осигуряване; осъществвява се от контролните органи на НОИ и НЗОК, а в областта на здравното осиг. тр да се добави и контрол върху дейността на изпълнителите на мед. помощ от контр. орг. на НЗОК);

Според отношението на контролните органи и контролираните обекти – вътрешноведомствен контрол(когато се намират в същата ведомствена система с контролираните обекти – контрол върху дл. лица в системата на НОИ и НЗОК); външноведомствен (намират се извън ведомството на контролираните обекти – контрол на НОИ върху осигуители и осиг. лица) и т,н);

 

Контролни органи:

1) по основното обществено осигуряване – при зад. общ осигуряване при  неработоспособност, майчинство, смърт и безработица имаме две категории органи: за финансов контрол – дирекция „Финансов контрол“ в ЦУ на НОИ, контролни органи в НАП, финансови инспектори в ДФИ; за административен контрол – ръководител на НОИ и на ТП на НОИ; специализирани контролни органи в НОИ.

2) по здравното осигуряване – финансов контрол осъществяват контролните органи на НАП, финансови инспектори на НЗОК (чл. 73, ал. 1 ЗЗО), Сметната палата контролира изпълнението на бюджета на НЗОК; органи за административен контрол:

– за общ контрол: управител на НЗОК, Изпълнителна агенция „Медицински одит“;

– за специализиран медицински контрол (изисква спец. подготовка в определена област –медицината): лекари-контрольори (чл. 74, ал. 1 ЗЗО), комисии по професионална етика, районни центрове по здравеопазване, министърът на здравеопазването, специализиран орган по акредитация при МЗ, вътрешни контролни органи на лечебните заведения, държавни инспектори по контрола върху хранителни продукти;

3) Контролен орган по допълнителното обществено осигуряване е преди всичко КФН (чл. 120б, ал.2, чл.145-147 и чл.344-346 КСО). Също така Изпълнителна агенция „Медицински надзор/одит” (чл. 101, ал.1, т.2 ЗЗО върху допълнителното доброволно здравно осигуряване (здравното застраховане)) и контролните органи на НАП (допълнителното задължително пенсионно осигуряване)

Права и задължения на контролните органи:

1) Права – контролните органи имат право преди всичко да извършват проверки и ревизии (чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО; чл. 10 ДОПК; чл. 73 и чл. 102 ЗЗО). Контролираните обекти са длъжни да осигурят достъп и да съдействат при осъществяване на проверките и ревизиите. Друго право е правото на получаване на информация – това право означава, че контролните органи могат да изискват документи за дейността на осигурителите и изпълнителите на медицинска помощ, да получават обяснения и сведения от тях (чл. 108, ал. 1, т. 4 КСО; чл. 68, ал. 3 и чл. 77 ЗЗО).

2) Задължения – съществуват предписания за дължимо поведение от контролните органи; в повечето случаи това поведение се изразява в бездейстивие – да се въздържат от предписаните в хипотезите на съотв. правни норми действия. Задължение за опазване на служебната тайна от страна на контролните органи – служебна тайна за тях са тези факти и обстоятелства, които са им станали известни при осъществяване на контролните им функции (чл. 109, ал. 2 КСО; чл. 68, ал. 4-5 ЗЗО). Контролните органи не могат по силата на чл. 109, ал. 1 КСО да полагат допълнителен труд в обектите, които са свързани със служебните им правоотношения. Установена е и забрана за търговска дейност, свързана с контролните функции – чл. 109, ал. 1 КСО.