52. Принудителни административни мерки при нарушаване на осиг. законодателство

Print Friendly, PDF & Email

Принудителни административни мерки – те винаги са властническо правомощие за предотвратяване или отстраняване на правонарушения, които са свързни с публичноправни задължения. Основанието за налагането им е винаги обективно правонарушение – несъответствие между предписаното от закона и фактически осъщественото поведение. Всяка ПАМ представлява индивидуален административен акт с преобразуващо действие – това е акт на компетентен орган, с който се налагат определени задължения и се отстранява определено нарушение.

Видове ПАМ:

1) задължително предписание (чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО; чл. 344 КСО) – заповед за отстраняване на нарушението; обект може да бъде невнасяне на ос. вноски, неспазване на ос. законодателство, изменение в правилник на фонд за доп. осигуряване. В предписанието се посочват нарушението и мерките, които тр. да бъдат взети. Адресат може да бъде всеки правен субект, който има задължения според законодателството – осиурител, упр. орган на осиг. дружество и т.. Предписанието може да поставя срок, но може и да не поставя (незабавно изпълнение);

2) спиране на изпълнението на незаконни нареждания и действия (чл. 108 ал. 5 и чл. 344 КСО) – действието се преустановява до отстраняването на констатираното нарушение;актът не се отменя, но неговият авотр тр да го приведе в съответствие с изискванията на правната уредба;

3) свикване на събрания и заседания – при допълнителното обществено осигуряване (чл. 344, ал. 1, т. 4 КСО); когато са застрашени интересите на осигурените лица; свикване на общо събрание на акционерите и за заседания на УС, надзорният съвет или съвета на директорите на осиг. дружество;

4) назначаване на одитор или квестор (чл. 344, ал. 1, т. 13 и ал. 2, т. 1 КСО) – отново при допълнителното осигуряване; назначаването на одитор е въпрос на преценка на контролния орган, а на квестор – допустимо в предвидените в КСО. Квесторът упр. надзор върху дейността на дружеството до назначаване на ликвидитор или синдик. Назначението е за сметка на осиг. дружество.

5) освобождаване на членове на управителни съвети на осигурителни дружества (чл. 344, ал. 1, т. 4 КСО);

6) отнемане на разрешение или лиценз за осъществяване на дейност по допълнителното обществено осигуряване (чл. 344, ал. 1, т. 14 и ал. 2, т. 3 КСО); – най-тежка ПАМ, налага се при тежки нарушения на законодателството относно доп. общ. осиг.

Ред за налагане на принудителните административни мерки – компетентни да ги налагат по основното задължително осигуряване  са контролните органи на НОИ (арг. чл.108 КСО); контролни органи по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (зад. предписания за отстраняване на нарушения във връзка с производството, разпростр и пр. на лекарства и да спират дейността на обекти);

Компетентни да налагат ПАМ по допълнителното осигуряване са контролните органи на НОИ на основание чл. 108 КСО (във връзка със задълженията на осигурителите ) и КФН (чл344 ал2.КСО) (и нейният заместник председател; мерките по чл.344 ал1. КСО). Налагането става с индивидуален административен акт.

Сигнална функция на органите на НОИ – чл.108а КСО

 

Отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство – неспазването на правната уредбна осигурителните отношения може да доведе и до налагане на санкции, когато това неспазване е извършено виновно.

Правната уредба на отговорността се съдържа в чл. 110 за основното обществено осигуряване и гл. 41 КСО за допълнителното; уредба се съдържа и в гл. 15 и 28-29 ДОПК; гл. 5 ЗЗО; гл. 5 от Закона за съсловните организации на лекарите; гл. 6 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри; чл. 115-118 ЗЛЗ; субсидиарно се прилага и ЗАНН.

Отговорността в правото е санкция за виновно неправомерно поведение – в конкретният случай тя е санкция за виновно неправомерно поведение на страните по осигурителни правоотношение, както и на други участници в тези правоотношения. Отговорността се изразява в задължение за понасяне на неблагоприятни последици от това неправомерно поведение.

Общите предпоставки на отговорността за нарушаване на осигурителното законодателство са две:

1) нарушение – неправомерно поведение, неспазване на предписани от закона правила за поведение; обект на отговорността е осигурителното законодателство; субекти на нарушението могат да бъдат преди всичко страни по осигурително правоотношение (напр. осигуреното лице е представило неверни документи за осигурителен стаж); субект може да е и изпълнител на медицинска помощ, който не изпълнява своите задължения по договора с РЗОК и по ЗЗО; субект на отговорността може да е и субект извън осигурителното правоотношение (напр. когато една пощенска служба не изплаща в необходимите срокове пенсиите на осигурените лица);

2) вина – за да се наложи санкция за неправомерно поведение е необходимо нарушителят да е действал виновно; в едни случаи санкция се налага само при умисъл, а при други формата на вината няма значение; могат да се кумулират отговорности;

Контролните органи могат да налагат имуществена и административнонаказателна отговорност. Ако констатират данни за документно престъпление, те са длъжни да уведомят прокуратурата.