53. Имуществена отговорност за нарушаване на осигурителното законодателство

Имуществена отговорност – уредена е в чл. 110 и чл. 113 КСО, гл. 16 и гл. 21 ДОПК. Тя се изразява в задължение за възстановяване на виновно причинени вреди – тя има за предназнанчение да компенсира причинените вреди от определено неправомерно поведение.

Субекти на отговорността – определят се от разпоредбите на чл.110, ал.1 КСО и чл.110, ал.2 ДОПК. Най-общо това са физическите или юридическите лица. Могат да бъдат осигурители (им. отг. а невнасяне на осиг. вноски,причиняване на реди чрез издаване на док. с невярно съдържание); длъжностни лица на осиг. органи (неправилно извършени осиг. разходи); осигуреното лице (виновно получаване на недължимо пращане)

Основание за имуществена отговорност – наличие на причинена вреда, изразяваща се в намаляване на средствата по осигурителните фондове. Възможни са и двете форми – претърпяна загуба и пропусната полза. За да възникне отговорност не е достатъчно обаче само да е причинена вреда, но също така лицето да е осъществило противоправно поведение, т.е. да не е изпълнило свое задължение към осигурителния орган (чл. 110, ал. 1 КСО). Между противоправното поведение и вредата трябва да има пряка причинна връзка, тя трябва да е причинена единствено и само от противоправното поведение на задълженото лице; ако има съпричиняващи фактори, отговорност няма да бъде наложениа. напр. длъжностното лице по пенсионното осигуряване неправилно е отпуснало пенсия, но защото осигуреният е представил удостоверение за осигурителен стаж с невярно съдържание. Задължителен елемент е също и вината – субективното отношение към противоправното поведение.

Съдържание на отговорността – изразява се в обезщетение на вредите. Наред с размера на вредата в опр. случаи се дължи и лихва (чл.113 КСО +20пункта)

 

Ред за налагане – за да се наложи имуществена отговорност е необходимо да бъде установена вредата, т.е. да бъде установен размерът на вредата, нейният произход и причинител. Компетентните органи, които установяват вредата, са контролните органи на НОИ – чл. 110, ал.1 КСО (вредите от неправилни осигурителни плащания). Компетентни органи са и контролните органи на НАП – чл. 112, чл. 118, ал. 2 ДОПК (вредите от невнесени осиг. вноски). Такива органи са и финансовите инспектори на РЗОК (чл. 73 ЗЗО). (нарушаване на правилата относно финансирането на медицинската помощ)

Отговорността се налага с ревизионен акт за начет. При здравното осигуряване финансовите инспектори на РЗОК съставят протокол. Със съставеният акт се поставя началото на производството по налагането на имуществената отговорност – той трябва да бъде връчен на нарушителя, за да може той да му възрази в 7-дневен срок, ако прецени. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.

Налагането на наказанието е възложено на длъжностно лице на НОИ – чл. 110, ал. 3 КСО. При здравното осигуряване отговорността се налага от арбитражна комисия при РЗОК (чл. 76 ЗЗО).

Актът, с който се налага отговорността, по правило е разпореждане (едностранно властническо волеизявление на длъжностно лице в териториалното поделение на НОИ) и е ИАА – то трябва да бъде връчено на нарушителя, за да породи действие. То трябва да е издадено в 14-дневен от срок от получаването на ревизионния акт заедно с възраженията на нарушителя.

Задължението за обезвреда подлежи преди всичко на доброволно изпълнение – чл. 110, ал. 3 КСО и чл. 127, ал. 1 ДОПК. Доброволното изпълнение става чрез превеждане на дължимата сума по сметките на общественото осигуряване. Когато задължението не се изпълни доброволно, то подлежи на принудително изпълнение – предвидени са няколко способа за това: запор по сметки на длъжника и на свързани с него лица (чл. 110, ал. 5, т. 1 КСО, чл. 215, ал. 1 ДОПК, пар. 1, ал. 1, т. 6 ДР КСО); изпълнение върху движими и недвижими вещи на длъжника (чл. 110, ал. 5, т. 2 КСО, чл. 215, ал. 1 ДОПК) чрез изнасяне на съответната вещ на публична продан; изпълнение върху вземания на длъжника (същите разпоредби).

Отговорност за трети лица – чл. 110, ал. 7 КСО.