55.Координация на системите за социална сигурност в ЕС
Координация на системите за социална сигурност в ЕС
За да се гарантира една от основните свободи в ЕС- свобода на движение на трудещите се. Още при създаване на ЕИО се мисли не само за трудовите права, но и за правата, производни на тях.
Още през 1958г се приема Регламент 3 относно координацията на системите за социална сигурност.
Предмет на координацията
Общозадължителни правила, установени от компетентни институции на ЕС за регулиране на осигурителните отношения, отношенията по социалното подпомагане и др. системи за социална сигурност в д.чл. на ЕС при упражняване на свободата на движение на трудещите се.
Тези общозадължителни правила имат за цел да предотвратят положение, при което гражданин на една държава, пребиваващ в друга държава, да бъде осигурен и в двете държави, или пък в нито една от тях.
Основни източници на правна уредба
- Първично право – чл.151 и чл.153 т.1 б. „б” ДФЕС
Чл.151 –задтлжение на държавите- страни по договора да осъществяват подходяща социална политика
Чл.153 т.1 б. „б” задължение на ЕС и на д.чл да полагат усилия за гарантиране на социалната закрила и социалната сигурност на трудещите се.
- Вторично право – уредбата е кодифицирана
Регл. 883 от 2004г за координация на системите за социална сигурност
Регл. 987 от 2009г за прилагане на Регл. 883 от 2004г.
Регламентът – на страницата на МТСП. (На изпита тя ще ни го осигури, така че да не си го разпечатваме. Ще ни осигури и Директивите)
Директиви за гарантиране на принципа на равенство
Практика на СЕС – много важен източник
Характерното тук е, че за разлика от други области на обществените отношения, в областта на социалната сигурност се прилага принципът за координация – т.е. не се установяват еднакви задължителни правила за вътрешните правни системи (например колко да бъде възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст). Създават се правила за съгласуване на различните национални разпоредби.
Възможност за упражняване на придобитите в една държава социални права във всяка друга държава, на чиято територия се намира гражданинът.
Цели на координацията:
- Преодоляване на колизията на закони – Регл. 883 определя кое е приложимото право.
Правилото е, че за трудещите се („ икономически активни граждани”), независимо от основанието, на което се прилага трудът, се прилага lex loci laboris – мястото, където се полага труда.
За икономически неактивни лица (например студенти) се прилага законът на държавата по местопребиваване. ( lex loci habitationis)
Специални правила относно приложимото право
Отнасят се до командированите лица – лица, изпрагтени от работодател на една държава да осъществяват за него трудова дейност в друга държава
Установени са в чл.12 Регл. 883
Относно самостоятелно заетите лица, които упражняват временно трудова дейност в чужбина (например ЕТ или лице, упражняващо свободна професия)
За тези лица, специалните правила се съдържат в чл.14 Регл. 883
Относно лицата, които осъществяват трудова дейност в повече от една държава – правилата са установени в чл.13 и чл.14 Регл. 883
- Да се преодолее нееднаквото третиране на база различия в гражданството на лицата, пребиваващи на територия на д.чл.
- Преодоляване на териториалните изисквания за придобиване на права и предоставяне на осигурителни обезпечения
(има държави, в които някои осигурителни плащания са свързани и с пребиваване на съответната територия – например в Дания, Финландия. За да не се лишат гражданите на др. държави, които не са пребивавали толкова време на съот територия, са създадени механизми за зачитане на придобитите от тях другаде права)
Основни принципи на координацията
- Принцип на еднакво третиране на субектите на права – чл. 2 Регл. 883 – определя персоналния обхват на координационните правила; чл.4 – предвижда равно третиране на субектите на права.
Чл.2 – … и преживелите ги лица – неточен превод – в оригиналния текст е само низходящите, а не всички преживели лица.
Става въпрос за ФЛ – граждани на ЕС, а действието на Р е разпростряно и върху граждани на държавите от Договора за ЕИП и Швейцария, както и за лица без гражданство и бежанци, които упражняват свободата на движение.
Правилата не се прилагат към гражданите на държавата, които живетя там, а само когато упражняват свободата на движение на трудещите се.
Няма значение характерът на упражняваната дейност. Важно е при упражняването на свободата на движение да е била прилагана друга система за социална сигурност. (А не например, когато за пръв път се полага трудова дейност)
- Принцип на еднакво третиране на обектите на права – (в Р – „обекти, доходи, факти и събития”)
Чл.5
Означава – правила за получаване на обезпечения в компетентната държава, където лицето е осигурено и е възникнало правото на обезпечение, да се приравнява на получаването на такива обезпечения във всяка друга държава
(пример: придобито право на пенсия в България, да може пенсията да се получава и в Австрия)
Става въпрос за възможност за упражняване на придобити права, но и за износ на обезпечения (например придобит трудов стаж)
Предметен обхват на координацията
Чл.3 Регл. 883 – изрично и изчерпателно
Важното е предназначението на съответните плащания, а не кой е техният източник.
Чл.3 т.5 – изрично изключва от координацията плащанията по социалното подпомагане, но само за обща издръжка на живота; медицинското подпомагане; отговорността за причинени вреди (например по чл 200 КТ – отговаря само бълг. Работодател към работник, който полага труд в България. Не може например р/сл да претендира такова обезщетение от гръцкия си работодател)
С оглед на предназначението им обаче, някои от тях могат да бъдат включение чрез изрична декларация на съответната д.чл. – в България – това е направено само за социалната пенсия за инвалидност).
Координацията се отнася както до паричните, така и до натуралните престации. Дължимите парични престации (например пенсии)могат да се получават във всяка д.чл., в която пребивава лицето, независимо от това къде е придобито правото. Натуралните престации (преди всичко дължимата медицинска помощ0 се предоставят от институцията по местопребиваване за сметка на компетентната институция.
Инсититуция по местопребиваване – органът осигурителен или друг, който предоставя съответните престации в държавата- членка (за България например това е НЗОК)
Компетентна институция – институцията, в която е осигурено лицето.
(например ако временно пребивавам в Германия и трябва да ми се предостви мед. помощ, предоставя ми я компет ентната институция в Германия, но за сметка на компетентната за мен институция – НЗОК). Става дума за възстановяване на разходи.
- Принципна зачитане на осигурителен стаж и продължителност на пребиваване (нарича се още сумиране на периоди)
Уреден в в чл. 6 Регл. 883
Когато за придобиване на някакво право е необходим придобит осигурителен стаж или определен период на пребиваване в една държава, придобитият стаж/пребиваване се зачита във всяка друга д.чл.
- Недопустимост на кумулиране на обезпечения
Чл.10 Регл. 883
Не може да се получава повече от едно обезпечение, на едно и също основание.
За целта на прилагането на координационните правила, всяка държава е длъжна да определи компетентна институция. В България това са НОИ, НЗОК, Агенция за хората с увреждания, Министерство на здравеопазването (за редките случаи, когато мед. помощ се заплаща не от НЗОК, а от министерството на здравеопазването).
