6. Задължително и доброволно обществено осигуряване

Освен според основанието за осигуряване, системата на ОО може да бъде разгледана и според източника на задължението за осигуряване. В зависимост от източника на задължението за осигуряване, то може да бъде задължително и доброволно.При задължителното осиг. задължението за осигуряване възниква ex lege, не е необходимо никакво волеизявление. В зависимост от обема му, задължителното осигуряване е основно и допълнително. Основното задължително ОО е това, което предоставя минимална осигурителна закрила на най-широк кръг лица. Това е ОО по чл. 4, ал. 1-3 КСО и здравното осигуряване по чл. 33, ал. 1 ЗЗО. Основното задължително ОО е публично (или държавно). Осигурителните органи са публични институции: НОИ и НЗОК. Задължителното ОО е изградено на разходо-покривен принцип – т.е. всички осигурени лица участват лично или заедно с другиго или чрез другиго в набирането на средствата по ОО. Работниците и служителите, заедно с работодателите; търговците –само за своя сметка; държавните служители – само за сметка на държавата. Осигурителните плащания се предоставят от осигурителния орган, независимо от размера на участието. Едно лице може да е участвало 40 години в натрупването на вноските и нито веднъж да не настъпи осигурителен случай, друго лице може да е участвало само 6 месеца, и като настъпи ОСР-общо заболяване да получава осигурителни плащания. Може в първия ден при постъпване на работа да настъпи трудова злополука, а ако настъпи смърт в първия ден на осигуряването децата, осигурения съпруг и др. – наследствена пенсия. Средствата се натрупват общо ,но се разходват при настъпването на конкретен случай.Основно е задължителното ОО за всички осигурени социални рискове – чл.4/ал.1 КСО; за определени рискове по чл.4/ал.3 КСО, задължителното здравно осигуряване по чл.33/ал.1 ЗЗО.

Другият вид задължително ОО е допълнителното. То е допълнително(добавка към основното), защото съществува успоредно с основното и предполага основно ОО. Чрез него се предоставя допълнителна осигурителна закрила. Допълнително осигуряване има само в областта на пенсионното осиг. То е предвидено при осигуряването – универсален пенсионен фонд – родените след 1967 г. – на които се предоставя допълнителна пенсия за старост, а също и осигуряването по професионален пенсионен фонд – лицата, работещи в по-неблагоприятни условия – първа и втора категория труд.

Допълнителното задължително ОО е частно. То се осъществява от акционерни дружества. Осигурителните дружества за допълнително задължително пенсионно осигуряване, са на персонален принцип. Средствата за това осигуряване се набират по индивидуални партиди на осигурените лица, а  допълнителните плащания се извършват от средствата, натрупани по индивидуалната партида,като тук има значение абсолютния размер на средствата.

Доброволното осигуряване – това е задължението за осигуряване което възниква по волята на осигуреното лице, изразена в осигурителен договор. Чрез доброволното осигуряване се дава допълнителна осигурителна закрила.Например съгласно чл.82,ал.2,изр.1 ЗЗО – чрез доброволното ЗО се обезпечава предоставянето на здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, например ако искаме в болницата да ползваме самостоятелна стая или да се ползват безплатно услуги. По правило доброволното осигуряване има допълнителен характер. То предполага основно осигуряване, но в някои случаи, то може да бъде и самостоятелно – например български граждани на работа в чужбина или докторантите – могат да се осигуряват само поради това си качество – чл.4/ал.8 КСО – докторантите – по свое желание или за своя сметка… Редовният докторант се обучава, той не извършва трудова дейност, затова не е задължително осигурен.

Доброволното осигуряване е също частно – осъществява се от АД-та и е изградено на персонален принцип. Има специални формули (трябва да се знае какво участва във формулата, а не точно как се изчислява).

Системата на ОО може да се раздели на 2 основни групи, в зависимост от предмета на осигуряването: 1) ОО-не при неработоспособност, майчинство, безработица и смърт и 2) здравно осигуряване.

Има и друго разбиране –според проф. Мръчков – общественото осигуряване и здравното осигуряване са самостоятелни системи. Може да се поддържа всяко от становищата. Аргумент на Мръчков – предмет на ОО е загубата на трудови доходи, а при ЗО – увреждане на здравето. Проф. Средкова – те са елементи на една система. Във всички случаи става дума за заместване на доходи или покриване на разходи,като от това няма особени правни последици.

ОО по 1)(първата група) има за предмет покриване на загубени трудови доходи. Това осигуряване според неговия обем може да бъде за всички ОСР-ве или за определени рискове. Осигуряването е за всички ОСР-ве по чл.4,ал.1 КСО. Осигуряването за всички ОСР-ве е за лицата, които полагат зависим труд (държавни служители, съдии, прокурори, следователи, държавните съд изпълнители, членовете на ВСС и др.) Осигуряването е за всички рискове, защото лицата, които полагат зависим труд не могат да въздействат върху условията, при които се полага този труд, а от друга страна по правило те нямат други трудови доходи.

Осигуряването за определени ОСР-ве е това по чл.4,ал.2 и ал.3 КСО. Това са лицата, осъществяващи ли незначителна работа по ТПО или работа за своя сметка (напр. съгласно чл.4/ал.2 КСО – раб/сл. за не повече от 5 дни… – инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; лицата, упражняващи свободна професия и т.н.). Осигуряването за определени рискове е за тези лица – те сами организират труда си, имат допълнителни доходи. Предположението е, че поради предполагаемите по-високи доходи, те биха могли да си заделят бели пари за черни дни. Но все пак е предвидено задължително осигуряване – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт – най-тежките ОСР-ве). У нас осигурителната култура е твърде ниска (лица, осигурени само за някои рискове не само не поемат допълнително осигуряване, но и пропускат да си внасят задължителните осигурителни вноски).

ОО бива краткосрочно и дългосрочно.Краткосрочно ОО е това, при което осигурителните престации се дължат за предварително определен период от време, през който се очаква преодоляване на причината за загубата на трудовите доходи. Този период от време може да бъде определен от закона – напр. КСО – осигурителни плащания за безработица – от 4 до 12 месеца, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Във втора група, периодът е определен от медицинските органи. Например обезщетението за временна неработоспособност се дължи за периода на неработоспособността, посочен в болничния лист. Очакването, че ще бъде преодоляно това състояние прави осигуряването краткосрочно. Може да е 3 дни, 14 дни (лекуващ лекар); 1-6 месеца (от ЛКК). Не фактическият период, а очакването, че ще бъде преодоляна причината – че болният ще оздравее.

Дългосрочното обществено осигуряване е това, при което липсва вероятност за преодоляване на причината за загуби на трудови доходи. Починал е бащата, има две непълнолетни деца – отпуска се наследствена пенсия – до навършване на пълнолетие, а ако продължава учението си  – до 26 год. Възраст, а  ако дотогава детето се инвалидизира, ще получава цял живот пенсията.

В зависимост от причината за полагането на труда имаме две хипотези: 1) причината за невъзможността за полагане на труд е у самото осигурено лице. Тази причина може да бъде свързана лично с него или с негови близки. Например на временна неработоспособност поради общо заболяване са приравнени гледане на болен член на семейството,гледане на дете и др. Тези случаи се приравняват на общо заболяване, също и ОО при неработоспособност, майчинство и смърт.

В една хипотеза – ОО при безработица, причината не е у лицето, а в състоянието на пазара на труда. В другия случай, според предмета на осигуряването, другият елемент е здравното осигуряване. Предметът на ЗО са разходите за профилактика и лечение. Причината е увреждане на здравето, независимо от последиците за неработоспособността на лицето. ЗО може да се прилага едновременно с ОО, поради неработоспособност (лицето има право на лечение и пр.). Тогава двете хипотези се прилагат едновременно. В много случаи нещата се преплитат. Например един инвалид има увреждане на долните крайници – пенсия за инвалидност, право на прегледи, обезболяващи, помощ за ортопедични средства, помощ за рехабилитация.